Възхитителна византийска дипломация и българско  лицемерие – за ползите и загубите от „любовта“ на Вартоломей и Даниил

 Патриархът и Синодът канят Вартоломей у нас, а с тяхно благословение и позволение, свещеници и монаси, които са им канонично подчинени организират подписка и разпространяват публикации в медиите, включително в Западна Европа, САЩ и Турция, които внушават враждебност на вярващите  спрямо личността на предстоятеля във Фенер

Димитър Иванов

Години наред множество българи - както духовници, но особено миряни, гледаха на Вселенската патриаршия като на пазител на автентичното православно свидетелство в света, по силата на историческите обстоятелства останало незасегнато от въздействието на репресивната машина на тоталитарния блок. Фенер и изобщо гръцко-православните църкви бяха пример за едно православие, едновременно вкоренено в Евангелието и традицията, и същевременно обърнато към проблемите на съвременноста и 

говорещо с езика на модерния човек

Православие, което доказваше своята универсалност както посредством открития диалог със света - с инославните и иноверните, така и чрез градивната си роля в живота на отделния човек и обществото на Запад като цяло. Православие, което стоеше далеч от екстремизъм, фанатизъм, апокалиптизъм и манихейски дуализъм. Православие, чиито светоглед имаше много повече общо със западното християнство, отколкото с иранския шиизъм. 

През последната година обаче поредица от неособено удачни църковно-дипломатически ходове на Вселенската патриаршия затъмни този образ и обезсърчи много от вярващите хора, които имаха доверие и подкрепяха тази институция у нас.

Причина за това стана необяснимото желание на Финер да търси 

близост и признание от новоизбрания българския патриарх Даниил,

 който е въплъщение на всичко онова, което в очите на вярващия във Вселенската патриаршия не е: открит поддръжник на руската инвазия в Украйна, религиозен фанатик и злостен враг на ПЦУ, създадена с Томос на Патриаршията. 

След като Даниил в продължение на една година след избора си отказваше да направи традиционното мирно посещение в Цариград, подражавайки на сръбския патриарх Порфирий, изведнъж станахме свидетели на поредица от визити. Започнаха от Солун, след това Цариград, после о-в Имврос и сега посещение на патриарх Вартоломей в България. Двамата патриарси Вартоломей и Даниил станаха неразделни приятели - не могат половин година да преживеят, без да се срещнат и да си дадат братска целувка.

Видими църковно-дипломатически резултати от това парадоксално сближение обаче няма, с едно изключение, за което ще стане дума по-долу. БПЦ продължава да не се счита обвързана с решенията на Всеправославния събор в Крит, за чиито провал тя особено се постара. Нещо повече, все още са в сила становищата, които българският Синод тогава прие, и които омаловажават и отхвърлят приетите съборни решения. За признаване пък на ПЦУ начело с митрополит Епифаний и дума не може да става. Запитан това лято, непосредствено след връщането си от о-в Имврос, относно украинския църковен спор, патриарх Даниил уверено и на висок глас заяви, че признава за канонична и легитимна само и единствено руската църква в Украйна. В какво точно качество я признава - с това са наясно литургично и канонически грамотната част от вярващите.

Особеното в случая е, че българският патриарх авторитетно подчертава, че неговата позиция е “чисто каноническа и принципна”, а не 

резултат от зависимости,

 или обусловена от геополитически пристрастия, като се позовава на близките си отношения с Вселенската патриаршия и лично с нейния първойерарх. Шах и мат!

Доскоро всички наблюдатели се чудеха какво стои зад всичко това, зад привидната слабост и недалновидност на фанариотите. Е, истината излезе наяве и се оказа твърде прозаична. След като от миналата есен се заговори за очакваната политическа промяна в България с предаването на изпълнителната власт в ръцете на Румен Радев, Вселенската патриаршия се активизира в постигането на една цел, която тя никога не е крила, но която е твърде далеч от богословието и църковната й мисия - а именно, връщането на “откраднатите от българите” ценности от няколко манастира в Северна Гърция, които формално се намират под неин омофор. 

Тази цел се постига посредством интензивен диалог на църковни функционери от двете страни, благоприятстван от силни взаимни симпатии на участващите в него. Сделката е проста: българският патриарх трябва да въздейства на премиера Радев 

България да приеме безусловно гръцките искания 

за връщате на над 1000 артефакта с културно-историческа и религиозна стойност, срещу което гръцко-езичните църкви ще дадат на Даниил международна църковна легитимност, за да се закрепи на българския патриаршески престол след спорния му избор, неприет от една значителна част от българското общество - и то именно тази, която традиционно се ориентира спрямо Вселенската патриаршия. Даниил получава и един бонус - обещан му е неутралитет при разправата с двама непослушни архимандрити – Дионисий и Никанор. 

Речено-сторено. След интензивни совалки между Калоян 7 и Дондуков 1 нещата са договорени, 

България капитулира пред гръцките искания

 и предава първата партида от 53 музейни експоната, като в замяна получава предполагаемите кости на цар Самуил за ефектна предизборна употреба в навечерието на президентските избори. Цялата организация е толкова потайна и преплетена между държавата и църквата, които уж са разделени по Конституция, че не става ясно кой и на какво основание е избрал мястото за полагане на костите на цар Самуил, и на какво основание не държавата, а Софийска Митрополия решава как да изглежда мраморният царски саркофаг и плаща за изработката му. Така остава и висящ въпрос: чии са сега останките на цар Самуил: на българската държава, или на БПЦ - защото това са две съвсем различни лица? А пък БПЦ е частна организация - едно от над 200-те официално регистрирани вероизповедания у нас. Или пък костите на цар Самуил са си гръцки, но “временно депозирани” в България, както пише в Меморандума Радев-Мицотакис?

Особено неприятна за имиджа на Вселенската патриаршия не само у нас, но и в чужбина, е злостната кампания срещу предстоящото посещение на патриарх Вартоломей у нас, която се организира от Москва под благосклонния поглед на патриарх Даниил и синодалните архиереи. Организира се подписка и се разпространяват публикации в медиите, включително в Западна Европа, САЩ и Турция, които внушават враждебност на българското общество и вярващите както спрямо личността на патриарх Вартоломей, така и спрямо институцията и прерогативите на Вселенската патриаршия. В тази пропаганда активно и открито се включват свещеници и монаси, канонично подчинени на Даниил и Синода - именно тези, които канят Вартоломей тук. С чие благословение или позволение става това?! 

Същевременно, поддръжниците на Вселенската патриаршия са смълчани и обезкуражени от нейното отношение и поведение. Така общественият климат в България в навечерието на идването на патриарх Вартоломей е

 отровен от неговите мними приятели и откровени врагове, 

като се очаква поредица от провокации на религиозни фанатици. 

В още по-лошо положение ще изпадне Вселенската патриаршия, когато противоканонично осъденият на низвержение от българския Синод Дионисий Стобийски потърси законното си право на апелация пред Фенер. А там са обещали на Даниил да не я разглеждат, очаквайки след първите 53, в Гърция да бъдат върнати още над 1000 артефакта. Така ще се окаже, че Цариград ползва своите “свещени и от векове” прерогативи само когато му е изгодно - за да си отмъсти и да се нагоди на Московския патриарх, но не и съобразно обективните църковни потребности. А това ще удари силно претенциите на Фенер за някакво обективно “служение на първенснвуващия” в православния свят.

Свидетели сме на ситуация, при която след 1872 г. Вселенската патриаршия отново ще изгуби цяла България за своята кауза. Защото последователите на Даниил никога няма да й станат приятели, а своите истински приятели тя предаде заради църковна политика и дрънкулки!

Оказва се, че отношенията между Даниил и Вартоламей са огледален образ на отношенията между Тръмп и Путин. За жалост и в нашата църква сделкаджийството е новият необявен догмат на православието.

Така всичко си идва на мястото - не се е самоизолирал Московският цар в дъното на шахматното поле, а е изолиран в своето заблуждение Падишахът в самия му център, заобиколен от останалите шахматни фигури.

Голям успех на прословутата византийска дипломация?

Молодцы, товарищи чекисты!