Външният министър на Русия Сергей Лавров няма да посети Германия за празненствата по повод 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена. Москва ще бъде представена от посланика си Сергей Нечаев, пише "РБК", като се позовава на Мария Захарова, говорител на дипломатическото ведомство.

Лавров бе поканен от германската страна, но няма да може да присъства поради напрегната програма, цитира вестникът обяснение на посолството на федералната република в Русия.

По време на годишнината от падането на Берлинската стена - събитие, превърнало се в символ на края на Студената война, разделяла света на два лагера, Русия се стреми към нов изолационизъм и противопоставяне със Запада, без да разполага нито с ресурсите на Съветския съюз, нито с позитивен дневен ред, констатира "Ведомости".

Анкета на руския център "Левада" показва, че жителите на Русия започват да забравят за рухването на Стената, пише "Ведомости". Над половината участници - 53 на сто, заявяват, че знаят за събитието само в общи линии, а 12 на сто за пръв път чуват за него. Добре са информирани 35 на сто, най-вече хората над 55 г., а 1 процент не дават отговор.

Делът на положителните оценки за падането на Стената за десет години е намалял почти с една трета. През 2009 г. добра или много добра оценка за събитието са дали 63 на сто от анкетираните, а сега - едва 43 процента. Новото поколение трудно може да прецени събитията отпреди 30 години; освен това се отразява и днешната геополитическа конфронтация на Русия със Запада, коментира резултатите Сергей Обухов, секретар на руската комунистическа партия.

"Една стена падна, друга се появи - и то само на хиляда километра от Москва", казва той. Новата "стена" минава според него през Украйна, покрай Смоленск, по границите на Русия с Грузия и балтийските държави. 

Сливането на двете Германии не формира единно германско общество. Нещо повече, разделението в него се задълбочава с всяка година, пише руското издание "Лайф". "Западните германци все повече смятат източните за неблагодарни свине, а източните се чувстват измамени от живота. Големите вестници на гигантските концерни се чувстват в правото си да обиждат в прав текст източните германци, наричайки ги десни екстремисти, фашисти и нацисти. Източните, които още помнят що е то държавна пропаганда, не вярват нито на големите вестници, нито на големите берлински политици - защото усещат демагогията от километър. Нищо чудно, че политиците от източните провинции в Бундестага се броят на пръсти", обяснява електронният вестник.

Германия все още е разделена на Изток и Запад, твърди "Новая газета". Някога социалистическа, днес Източна Германия е разсадник на ксенофобия и крайнодясна идеология. Три десетилетия след обединението Изтокът и Западът сякаш се разминават отново. Източните германци гласуват за десните радикали, подкрепят неонацистите, се казва в материала.

"Какво бе формирало източните германци? Суровото, авторитарно възпитание в семейството, подкрепяно първо от натиска на нацисткия Трети райх, после - без прекъсване, от властта на социалистическата държава. След краха на ГДР в източните региони се образува "идеологически вакуум". Той бе запълнен от крайната десница.

Младите германци са свободни от драмите и катастрофите на 20-ото столетие. Струва им се, че бремето на историята не тегне вече върху плещите им. Но миналото не умира. То може само да бъде забравено", подчертава "Новая газета".

"Кой всъщност спечели (от обединението)? Естествено Германия", пише "Росийская газета". Германия стана още по-мощен играч в ЕС, способен да диктува собствени условия на партньорите си. Навярно печелят и САЩ. Защото Вашингтон гледаше на проблема с обединението на Германия през призмата на Студената война и стремежът му бе да намали влиянието на Съветския съюз в Европа. Франция, някога пълноправен партньор на Германия в европейския тандем, успя да запази позиции в ЕС, но първа цигулка все пак свири Берлин. За Лондон няма какво да говорим - съвсем скоро той ще се отдели от Европа и ще потегли на самотно плаване, продължава московският официоз.

"Ами Русия? Уви, общоевропейският дом, за който мечтаеше Михаил Горбачов, все още не е построен. Макар германците да помнят, че без добрата воля на Москва пътят им към желаната цел със сигурност би бил далеч по-дълъг и много по-трънлив", заключава "Росийская газета".

В серия от снимки "Известия" разказва за разрушаването на Стената - "укрепената граница" между Изтока и Запада, и напомня за десетките убити при опити да я преминат.

Музеят на бившия ГКПП "Чекпойнт Чарли" е сред най-известните обекти, напомнящи за тогавашните събития, отбелязва изданието в интервю с вдовицата на основателя му - историка Райнер Хилдебранд. "Съпругът ми казваше, че най-важното е да показваме не кръвта, а как хората побеждаваха несправедливостта", казва Александра Хилдебранд.

"Показваме неща, които може да не се харесат на хора със съветски манталитет", посочва тя. "Руският президент Владимир Путин отдавна не е бил в Берлин. Но бихме искали той някога да посети нашия музей. Не е задължително да е съгласен с онова, което показваме. Защото независимо от възгледите на страните винаги е много важно те да разговарят помежду си. Живеем в един свят, където от никого не можеш да се скриеш", добавя уредничката на музея.

***

На 13-ти август 1961-ва година в Берлин бе издигната стената, разделяла Германия в продължение на 28 години. Пропускателният пункт в центъра на германската столица през 1961 г., когато Берлинската стена е построена, е място на сблъсък между американските и съветските танкове. Стената се превръща в гробище за хиляди източногерманци, направили опит да търсят свобода, истина и по-добър живот извън комунистическите прегради на ГДР. Списъкът с имената на общо 1065 души, застреляни на Чекпойнт Чарли при опит да избягат в Западна Германия, съдържа и имената на убитите на вътрешногерманската граница преди посторяването на стената, както и имената на тези, застреляни на западните граници на Чехословакия, Унгария, Полша и България. Райнер Хилдебранд е помагал на стотици източногермански бежанци и е документирал съдбите им в изградения от него и съпругата му музей. Още през 1948-ма година Райнер Хилдебранд изгражда система за издирване на безследно изчезнали политически затворници. От построяването на стената през 61-ва година до ден днешен музеят на Чекпойнт Чарли разследва престъпленията на комунистическия режим и предоставя информацията на германската общественост. Алексанра Хилдебранд изгради по собствена инициатива мемориален комплекс, напомнящ за съдбата на 1065 загинали на Чекпойнт Чарли източногерманци. 

Днес повечето посетители почти не разбират значението на бившата гранична зона на "Фридрихщрасе". Вече 58 години след построяването на стената и 30 след падането й мястото остава магнит за туристите.