Днес е Велики вторник – вторият ден от Страстната седмица, който ни напомня за силата на нравствените уроци и вътрешната подготовка за среща с духовното. Това е ден, посветен на поучения, последни наставления и дълбоки размисли за милостта, щедростта и духовната готовност.

На този ден Църквата ни призовава да се поучим от Притчата за десетте девици – пет мъдри и пет неразумни. Мъдрите носели със себе си и светилници, и масло – символ на телата и милостта. Неразумните имали само светилници, но нямали с какво да ги поддържат. Притчата ни напомня, че външната форма не е достатъчна – нужно е и вътрешно съдържание, милост, готовност за добри дела. В духовен смисъл – не е достатъчно просто да изглеждаме добродетелни, нужно е да сме такива.

Символиката на маслото (елея) в светилниците не е случайна – на гръцки думата „милост“ звучи като „елеос“. Затова и при празничната утреня на този ден, пламъкът на свещите, съчетан с елея, засилва усещането за Божията милост към вярващите.

Иисус Христос използва именно този ден, за да даде на последователите си пример за истинската щедрост – не онази, която идва от излишъка, а онази, която изисква жертва. Както бедната вдовица, която влага в дар всичко, което притежава, така и ние сме призвани да даваме с чисто сърце.

Според Евангелието, в нощта срещу Велики вторник Христос бил във Витания, а на сутринта отишъл в Йерусалимския храм, където продължил да поучава народа. Неговите притчи били насочени към сърцата на вярващите, но и срещу лицемерието на първосвещениците и старейшините. Макар те да искали да го заловят, не се осмелили открито – защото народът го почитал като пророк.