„Наслаждавайте се на шоуто. Игнорирайте войната“: Венецианското биенале се превърна в арена на сблъсък заради завръщането на Русия
Венецианското биенале – едно от най-престижните културни събития в света, често наричано „Олимпиадата на изкуството“ – се озова в центъра на международен скандал, след като Русия се завърна със свой павилион за първи път от началото на пълномащабната война срещу Украйна през 2022 г. Решението предизвика вълна от протести, политически реакции и обвинения, че културата се използва като инструмент за „мека сила“ и хибридно влияние на Кремъл.

Още в първите часове след откриването на 61-вото издание на Биеналето активисти от руската пънк група Pussy Riot и украинското движение Femen организираха шумен протест пред руския павилион. Облечени в черно и със знаковите яркорозови балаклави, около 20 демонстранти скандираха анти-путински лозунги под звуците на пънк музика, докато развяваха украински знамена и палеха димки. Една от тях за кратко скри табелата „Russia“ на входа на павилиона.

Сред лозунгите се открояваха „Русия убива! Изложби на биеналето!“ и „Курирано от Путин, включително трупове“. Според активистите присъствието на Русия на събитието не е просто културен въпрос, а част от по-широка стратегия за влияние върху западното обществено мнение.

Основателката на Pussy Riot Надя Толоконникова заяви пред BBC, че Русия използва изкуството като част от своята „хибридна война“. По думите ѝ, докато в Украйна продължават бойните действия, Москва се опитва да възстанови международния си имидж чрез културни форуми и артистични платформи.

Скандалът около Биеналето далеч не се изчерпва с уличните протести. Европейската комисия остро осъди връщането на Русия и предупреди, че може да оттегли около 2 милиона евро финансиране за форума. Брюксел аргументира позицията си с това, че предоставянето на такава сцена на държава, обвинявана във военна агресия, противоречи на етичните стандарти, свързани с европейските грантове.

Напрежението се пренесе и в италианската политика. Италианският министър на културата отказа да присъства на откриването, докато вицепремиерът Мате Салвини защити позицията, че „нито един павилион не трябва да бъде изключван“. Именно Салвини през 2014 г. бе сниман на Червения площад с тениска с лика на Владимир Путин – факт, който отново предизвика коментари в италианските медии.

Допълнително напрежение създаде и оставката на цялото международно жури на Биеналето след спорно изявление, засягащо държави, чиито лидери са обект на разследвания от Международния наказателен съд за предполагаеми военни престъпления. Освен Русия, в дебата бе въвлечен и Израел, чийто павилион също стана мишена на протестиращи, разпространяващи листовки с надпис „Genocide Pavilion“.

Президентът на Биеналето Пиетранджело Бутафуоко защити включването на Русия и Израел, определяйки опитите за бойкот като „лаборатория на нетолерантността“. Според него, ако форумът започне да избира участниците по политическа принадлежност и националност, ще загуби смисъла си като място за среща на световните култури.

Критиците обаче твърдят, че подобна позиция игнорира реалността на войната. Из цяла Венеция се появиха плакати за т.нар. „Invisible Pavilion“ – символична инициатива в памет на украински творци, загинали по време на руската окупация. Сред имената е и украинският писател Володимир Вакуленко, убит след нахлуването на руските сили в родното му село.

Руският павилион тази година представя експериментална инсталация с обърнато дърво и звукови пърформанси. Официалният комисар на павилиона Анастасия Карнеева отхвърли въпросите дали Русия има място на подобен форум, докато продължава войната в Украйна. Тя отказа и коментар относно факта, че баща ѝ е заместник-ръководител на руския държавен оръжеен гигант Rostec, намиращ се под санкции.

Контрастът между руския и украинския павилион е сред най-коментираните теми на Биеналето. Съвсем близо до главния вход е разположена творбата на украинската артистка Zhanna Kadyrova – бетонен елен оригами, окачен на кран. Скулптурата първоначално е била инсталирана в Покровск, в Донбас, преди районът да бъде опустошен от войната.

„Това беше жив град. Днес той практически не съществува, защото Русия дойде“, казва Кадирова в интервю за BBC. За нея произведението се е превърнало в символ не само на разрушението, но и на съдбата на милионите разселени украинци и на унищоженото културно наследство.

Така Венецианското биенале през 2026 г. се превърна не просто в изложба на съвременно изкуство, а в сцена на геополитически конфликт, в който културата, паметта и войната се сблъскват пред очите на света.