Вето срещу Белград в ЕС? Нидерландия и група страни не искат членство за Сърбия

Опитът на Европейската комисия да придвижи напред кандидатурата на Сърбия за членство в Европейския съюз е на път да не получи необходимата подкрепа от държавите членки, разкривайки задълбочаващо се разединение относно критериите, по които държавите следва да заслужат приемането си в блока

Комисията ще поиска от посланиците на Европейския съюз, които се събират в Брюксел в сряда, да одобрят откриването на нов преговорен „клъстер“ – съвкупност от реформи, които държавите кандидатки трябва да изпълнят преди присъединяването си към съюза. Няколко правителства обаче се отнасят скептично към тази стъпка, а Нидерландия има готовност да наложи вето, съобщават пред Политико петима дипломати и длъжностни лица, пожелали анонимност поради чувствителния характер на разговорите зад закрити врата.

Несъгласието отразява по-широкия дебат относно целите на разширяването на Европейския съюз. Според двама от служителите Комисията все по-често рамкира експанзията като геополитически инструмент, целящ да насърчи страните от съседните региони да се стремят към по-близки връзки с Европа и да се дистанцират от съперничещи си велики сили. Въпреки това някои страни членки изразяват опасения, че кандидатите биха могли да бъдат възнаградени преди постигането на достатъчен напредък в демократичните и съдебните реформи.

Откриването на третия клъстер би дало старт на преговорите за привеждане на сръбските разпоредби относно трансграничните услуги в съответствие с единния пазар на Европейския съюз, включително признаването на професионалните квалификации и мерките за улесняване на трансграничната стопанска дейност.

„Отварянето на Клъстер 3 в преговорите за присъединяване на Сърбия към Европейския съюз е отдавна закъсняло“, заявява Неманя Старович, министър за европейската интеграция на Сърбия. „Сърбия на практика е в застой точно на този етап от близо пет години. Трудно би могло да се твърди, че съвкупността от реформи, осъществени от сръбската държавна администрация от 2022 година насам, не заслужават подобен скромен напредък в процеса.“

По думите му повторното отлагане на решението би пропуснало възможността да се стимулират бъдещи реформи и „би било най-добрият възможен подарък за антиевропейските политически сили както в Сърбия, така и на целия континент“. Комисията до голяма степен споделя тази оценка. Служителите в Брюксел отдавна препоръчват откриването на клъстера, но решението изисква пълно единодушие от всички 27 страни членки – а напредъкът спря поради загриженост относно състоянието на човешките права в Сърбия.

Нидерландия обаче ще продължи да се противопоставя на предоставянето на нови възможности за разширяване на Сърбия при сегашната ѝ траектория. Дипломати от още две държави членки споделят, че е малко вероятно инициативата за отваряне на нов клъстер да се придвижи напред в близко бъдеще. По думите на един от тях, форсирането на кандидатурата на страна, която поддържа близки отношения с Руската федерация, би изпратило погрешен сигнал в момент, когато Украйна и Молдова все още не са отворили всички свои официални преговорни клъстери.

Стремежът разширяването да се превърне в „геополитически инструмент“ за поддържане на ангажираността на Сърбия, отбелязва дипломат, критичен към плана, работи само „докато те действително влязат, след което се превръща в главоболие с геополитически мащаб“.

Противоречиви оценки

Миналият месец парламентът в Белград гласува поредица от изменения, които смекчиха оспорвани закони, приети в началото на годината от управляващата партия, за които правни експерти твърдяха, че биха подкопали независимостта на съдебната система и борбата с корупцията. В допълнение към това длъжностните лица посочват близо две дузини законодателни промени, приети с цел съобразяване с правилата на Европейския съюз, включително укрепване на управлението на европейските фондове и привеждане в съответствие с вътрешния пазар на блока.

Въпреки това собствените оценки на Комисията изглежда сочат в различни посоки. В доклад за вътрешно ползване, разпространен сред посланиците преди срещата в сряда и предоставен на разположение на Политико, Комисията заявява, че „напоследък Сърбия е изпълнила съществени елементи от поетите ангажименти“ към Брюксел. В обобщение се посочва, че „в резултат на тези действия Комисията оценява, че Сърбия е коригирала отстъплението, което настъпи“ при първоначалното въвеждане на законите през януари, и нейната кандидатура следва да продължи напред.

Само няколко седмици по-рано обаче, в поверителен доклад за Сърбия, с който Политико разполага, Комисията съобщава за сериозни опасения, свързани с човешките права, като предупреждава, че „натискът върху организациите на гражданското общество и журналистите се е засилил, включително чрез клеветнически кампании срещу лица и организации, защитаващи върховенството на закона и борбата с корупцията“. 

Анализът констатира, че „няма напредък по редица мащабни дела за корупция“, включително в разследванията около срутването на бетонната козирка на железопътната гара в Нови Сад, което отне живота на 16 души и предизвика протестно движение в цялата страна.

При липса на решение за отваряне на клъстера, Комисията вместо това ще се насочи към други начини да възнагради Белград за законодателните промени, твърдят двама от служителите. Представители на институцията подготвят списък с варианти, макар че е малко вероятно той да бъде представен преди парламентарните избори, очаквани през следващите месеци, след изненадващото съобщение на президента Александър Вучич, че ще се оттегли от поста. Очаква се той да се кандидатира за министър-председател.

"Оставаме изцяло ангажирани с провеждането на по-нататъшни реформи и бихме били насърчени да видим тези усилия признати чрез решение, основано на заслугите“, заявява пред "Политико“ Марко Джурич, министър на външните работи на Сърбия. „В случая със Сърбия разширяването очевидно е взаимноизгодно, то е акт на стратегическа прозорливост. Достатъчно е само да се погледне картата,“ каза още той. "Напоследък предприехме значителни законодателни и институционални стъпки за укрепване на върховенството на закона, откликвайки директно на препоръките на Европейската комисия“, допълва Джурич./БГНЕС