След снощната вечер и преизпълнената с публика зала на ТКИЦ „Мелницата“, петият ден на „Виа Понтика“ посреща зрителите като естествено продължение на един вече започнал празник на духа. Въздухът, още носещ ехото от аплодисментите, а Балчик, облян в светлината на морето и меките сенки на стария град, изглеждаше готов да приюти нова вълна от думи, музика и преживявания. 
Фестивалът постепенно изгради своя ритъм – първо любопитство, после вълнение, а сега – очакване, което превръща всяка вечер в събитие, което няма да се повтори по същия начин.

В 19:00 ч. на сцената в ТКИЦ „Мелницата“ излязоха актьорите от Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе със спектакъла „Духът на поета“ от Стефан Цанев. Това бе повече от театрална постановка – това бе среща с историята, превърната в драма, която събужда съвестта. 
Режисьорът Ивайло Ненов е създал свят, в който миналото и настоящето не просто си приличат, а се оглеждат едно в друго. Сценографията и костюмите на Петя Боюкова и музикалната партитура на Пламен Мирчев – Мирона изграждат атмосфера, която пренася зрителя в края на XIX век, но същевременно му напомня колко непроменени остават въпросите за властта, компромиса и морала.

Актьорите Кадри Хабил, Милен Димитров и Борислав Апостолов превърнаха персонажите в плът и кръв – не бронзови фигури, а хора, чиито мечти и грешки се разпознават и днес. В образите на Стамболов и Захарий Стоянов зрителят видя и героизма, и самотата, и тежестта на избора, когато идеалът се сблъска с властта. Цаневовият текст, винаги наситен с ирония и горчива истина, отново се оказа безмилостно актуален – защото разкрива механизми на власт и предателства на съвестта, които не принадлежат само на миналото.

И когато залата затихна след последната реплика, вечерта те първа предстоеше,  навън – пред „Мелницата“. 
От 20:30 ч. духова формация „Етно Форте“ превърна пространството в сцена под открито небе. Техните балкански ритми и импровизации събераха хората в кръг – не като публика, а като общност, в която музиката създава връзки между непознати. След драматичното напрежение на сцената дойде музикалното освобождаване – тоновете на тръби и ударни, които носят радост, движение и усещане за празник. Така театърът и музиката създадоха едно цяло – размисъл и веселие, тежест и лекота, сцена и улица.

Тази вечер предложи още един жест към публиката – възможността да се докосне до книгите на Стефан Цанев, предоставени от издателство „Жанет 45“. Това бе покана да продължим разговора със словото и след финалната завеса, да пренесем у дома глас, който може да бъде препрочитан отново и отново. Така фестивалът ще се разпростре отвъд сцената и концерта, ще стигне до личните библиотеки и съзнания, ще се превърне в продължение на вечерта в дните, които идват.

Петият ден на „Виа Понтика“ не е просто поредна точка в програмата. Той е наситен с усещане за обща памет и споделено настояще, за диалог между поетичния глас и музикалния ритъм. В тази вечер Балчик съчета тишината на театъра и глъчката на улицата, словото и музиката, миналото и настоящето.

*Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Община Балчик.