"Миналото трябва да се разказва спокойно, без емоция и освен като знание, то трябва да послужи и като критерий за добро и лошо", каза проф. Вили Лилков пред БНР по повод книгата му "Стопанските абсурди на българския комунизъм".
"Икономическата матрица на комунизма беше една и съща, с малки различия. В някои държави от социалистическия лагер се запази частната собственост върху земята, в други – не. В България тя беше ликвидирана. В някои държави се запазиха някои занаяти и се остави известна свобода на занаятчийството, дребното предприемачество и дребната търговия. В България всичко беше сложено под контрола на държавата. Ако някъде е имало в по-чист вид комунизъм, като идеи икономически, то това бяха България и СССР, но не е тайна, че България копираше едно към едно, това което се случваше в СССР", каза проф. Вили Лилков.
"И е абсолютно вярно, че милиони хора са ходели на работа съвестно, спазвали са работно време, произвеждали са, предавали са си продукцията, но в крайна сметка има един голям въпрос, който всеки един, който се занимава с някакво производство си задава и той е следният: "Колко струва всичко това?" Оказва се накрая, че огромна част от предприятията са работили с планирана загуба. Това е един абсурд", добави проф. Лилков. По думите му, нарастването на брака като процент през седмата петилетка, от 1976 до 1980 г., е по-високо от нарастването на размера на производствените фондове, т.е. инвестициите, които държавата прави в индустрията и в стопанството като темпове са по-ниски от темповете на нарастването на брака и като цяло бракът в българската индустрия надвишава два пъти пределно допустимия брак, каза проф. Вили Лилков.
Коментари (0)