Огнян Минчев

Днес се навършват 19 години от Революцията на розите, която промени неузнаваемо Грузия. След рухването на Съветския съюз в Тбилиси на власт дойде известния интелектуалец и радикален националист Звиад Гамсахурдия. Под неговото управление се изостриха междуетническите отношения в грузинското общество, което винаги е било де факто федерация от различни регионални общности и етнически групи. Макар и в най-тежката фаза на постимперски разпад в началото на 90-те, Москва остана вярна на имперския принцип "разделяй и владей" и пряко се намеси в конфликта на територията на грузинската област Абхазия. Ангажирани в междуетническия сблъсък на страната на абхазкото малцинство бяха и чеченски групировки. Грузинското население бе репресирано, подложено на организирани убийства и изтласкано от Абхазия през вледенения планински проход Сфонсетия. 

Сепаратистки главатари овладяха и причерноморската автономна република на Грузия - Аджария, както и планинската област Южна Осетия на север - в кавказките планини. Русия поддържаше "миротворци" за да контролира "замразените" конфликти в Грузия и да предотврати истинското национално еманципиране на Тбилиси от постимперски контрол. След убийството на Гамсахурдия в края на 1993 г., за президент на Грузия е избран Едуард Шеварнадзе. Ние го познаваме като ключова фигура на Горбачовата перестройка - като един от хората с най-големи заслуги за изтеглянето на съветската империя от Източна Европа. За съжаление, под управлението на Шеварнадзе Грузия се превърна в напълно провалена държава, управлявана от криминални групировки. Корупцията и институционалният разпад достигнаха до ценралноафрикански размери. 
През есента на 2003 г. в Тбилиси избухна Революцията на розите, която прекрати разложения корупционен режим на управление на Шеварнадзе и постави начело на държавата президента Михаил Саакашвили. За първи път посетих Тбилиси година по-късно. Градът изглеждаше потресаващо беден и сякаш безлюден. По главния булевард "Руставели" мъждукаха няколко лампички... Старици продаваха за стотинки някакви стоки по овехтели сергии - вафли, бонбони, цигари. На първата ни вечеря с известния грузински политолог Гия Нодия рабрахме какво се случва в Грузия.

Страната е тотално ограбена

институциите са в развалини, националната икономика е в почти пълен разпад. Процъфтяващата по времето на съветите "непманска" Грузия бе останала в миналото, раграбена от бандитските кланове, управлявали страната повече от десетилетие.
Но Грузия вече бе започнала да се променя. Саакашвили бе разпуснал службата за контрол на движението - КАТ - заради системна корупция и бе създал - от основи - съвършено нова институция. Полицията бе обновена почти отначало. Започнати бяха макроикономически реформи, реформи в правосъдието и гражданските институции. Множество граждански организации бяха възобновили своята дейност в реформиране на грузинската държава и общество. 
За броени години Грузия се отърси от нищетата на постсъветския бандитизъм и възстанови своята държавност и своето национално достойнство. Групировката на главатаря Абашидзе бе прогонена от Абхазия и областта бе реинтегрирана в грузинската държава. Главният град на областта - Батуми, се превърна в една от перлите по брега на Черно море. Започнаха системни процеси на помирение с Южна Осетия и Абхазия. Местните главатари, безусловно подкрепяни от Москва отказваха да установят нови отношения с Тбилиси. 

С всяко мое ново посещение на Тбилиси с възхита наблюдавах как този древен и великолепен град се отърсва от патината на постсъветското унижение и просветва в пълния си блясък - архитектура, театър, музика, музеи, динамичен градски - граждански живот, великолепна кухня... Президентът Саакашвили бе обвиняван в свръхконцентрация на власт - което може и да е вярно. Трябва да отбележим две неща обаче. Първо - централизацията на властта в Кавказ е условие, без което държавата не съществува. Второ, централизацията на властта при Саакашвили не бе самоцелна - той извърши невероятни за региона и постсъветското пространство реформи, които поставиха Грузия като институционална структура и публична администрация по-напред от редица европейски страни - включително България. И до днес, след десетилетие на управление на олигарха Иванишвили, Грузия продължава да бъде доста по-напред в международните класации за ефективно управление от повечето постсъветски и балкански страни.
Успешната демократизация и ефективност на грузинската държава създаде на Саакашвили непримирим и мощен враг - Владимир Путин. Томове могат да се напишат за системния великодържавен саботаж, който се изсипа върху Грузия и нейните демкратични реформи. Добрият пример за национално обновление винаги е бил опасен за московските сатрапи.

Грузия се бореше мъжки и сама срещу саботажа

на агресивната империя. Същата империя, която след 24 февруари се опита да прегази Украйна. Но Киев днес, за щастие, има подкрепата на цивилизования свят. Никой не подкрепи Тбилиси и Саакашвили. Високомерните европейски посланици даваха сърдити съвети как Грузия да бъде по-отстъпчива на Путиновия натиск. Проф. Александър Рондели с възмущение възкликна: "Ние сме затворени в клетка с бясно псе. Молим ви - отворете клетката! Вместо това вие ни критикувате, че не галим и не целуваме псето достатъчно енергично..."

Кремъл не можа да понесе успешното национално строителство на Саакашвили. На 8 август 2008 г. руските войски нахлуха през Рокския тунел на Кавказ в Грузия и анексираха вече открито Абхазия и Южна Осетия - шест години преди Крим. Европа лицемерно написа доклад (Тавиани), че Грузия е "виновна" за агресията. Именно за това системно лицемерие в продължение на десетилетия, подкрепящо диктатора в Кремъл, днес Европа ще плати със студена и тъмна зима... Дано само с това да плати...
Управлението на Саакашвили оцеля след руската агресия, но бе отслабено и през 2012 г. отстъпи под натиска на вътрешната опозиция в Грузия, водена от олигарха Бидзина Иванишвили... Минаха повече от 10 години. След почти десетилетие изгнание Саакашвили се върна в Грузия, където бе арестуван и затворен. Днес той е в много тежко състояние на здравето си, според редица наблюдатели - почти на смъртно легло. Правителството на Иванишвили не допуска външна медицинска помощ за третия президент на независима Грузия... В Тбилиси говорят, че

Саакашвили е личен затворник 

заложник на своя враг Иванишвили.  Струва ми се, че каквито и да са основанията за ареста и затвора на Саакашвили, неговото настоящо състояние и отношението към него е унижение за цяла Грузия, за нейната независимост и нейното достойнство. Революцията на розите бе вдъхновяващ епизод от борбата на народите в Източна Европа и бившия СССР за еманципация от властта на московската орда, за свобода и човешко достойнство. Днес, когато същността на Путиновия режим е очевидна и за най-заслепените европейски и американски Putin versteher-и*, Европа, цивилизованият свят дължат на Михаил Саакашвили поне съчувствие и подкрепа, за да съхрани живота си. Той може би има много грешки и провинения. Но има и огромната заслуга да създаде една демократична и свободна страна в южната част на Кавказкия хребет, където и до ден днешен бушува битката между имперското минало и достойното бъдеще на кавказките народи.
------------------------------------------
* "Разбирачи на Путин"...