Ядрената заплаха е реалност днес, защото човешката лудост е реална

Вместо човечество, расте и се вкоренява нечовечеството, с ужасното и неистово желание да бъдат унищожени тези другите, няма лек за тази болест, казва политикът, който е първият  председател на Сейма на Литва след възстановяването на независимостта й

Интервю на Денис Кишиневски, Радио Свобода

-  Г-н Ландсбергис, преди две години , малко след трагичните събития от нападението на Хамас срещу Израел, казахте, че Организацията на обединените нации се е дискредитирала. Какво е вашето мнение две години по-късно?

- Бих преформулирал въпроса ви по следния начин: как да се спре това безумие? Дори не виждам никакъв опит за съпротива. Кой в Организацията на обединените нации предложи прекратяване на войната? Човек би си помислил, че всеки член на тази организация, който е приел войната като възможен път за постигане на някаква цел, е трябвало да бъде изключен. В момента няма лъч надежда, но нека поне да сме наясно кой кой е: ето военнопрестъпниците, а ето тези, които все още се надяват, че може да се постигне сделка. И ние трябва да постигнем споразумение днес, а не вдругиден. Защото продължаването на това безумие е престъпно. Но кой може да го направи? Няма признаци, че тези, които изглежда, че имат реална власт да действат, се движат в тази посока. Те можеха отдавна да кажат: „Момчета, това е. Прекрачихме границата.“

- Това проекция на текущите политически и военни конфликти ли е, Западът ли имате предвид?

- Г-н Путин можеше отдавна да каже: „Да, сгреших. Изтеглям войските си. Нека тези украинци живеят своя си живот, по украински. Какво ме интересува как живеят? Нека опитат да живеят по своя начин, а ние ще живеем по нашия. Ние така сме напълно щастливи. Русия процъфтява. Защо да страдаме и защо да се борим нахалост?“

- Но Путин така и не го направи. Войната в Украйна по същество продължава повече от десет години.

- Казвате, че има война в Украйна, защото бих казал, че това е фундаментално погрешно. Това е войната на Русия на Путин срещу „проклетия“ Запад. Те наричат ​​този Запад „проклет“ враг, който трябва да бъде унищожен. И, разбира се, само чрез война. Те маршируват като луди. Милиарден рояк луди скакалци.

- И какво прави Западът в отговор на движението на този, както го наричате, „рояк скакалци“?“

- Но Западът е лидерът. А знаете ли какво е „лидер“ според едно учение от съветската епоха: лидер, който свива рамене. Западът просто свива рамене, защото му липсва или интелигентност, или съвест, или сърце. Като цяло човечеството е загубило две много важни качества – интелигентност и сърце. В момента виждаме как този безумен и безсърдечен свят се плъзга към бездната. И ми се струва, че властимащите са си загубили ума, тъй като това не е очевидно за тях. Или може би не. Те са най-умните. Липсва им обаче сърце. Те „съжаляват“! Понякога казват: „Колко ни е жал за хилядите млади хора, които убиваме. И ни е толкова жал за тях, но ги убиваме.“

Украйна се бори срещу лудостта – бори се за себе си, за да оцелее, за да се запази. И е непоклатима. Изненадващо устойчива е. И в този смисъл може да изглежда като лъч надежда, ако ѝ бъде позволено да остане такава. Кой от лудите ще бъде първият, който ще хвърли [ядрена] бомба? И как ще разсъждават другите луди: „ Дали в отговор няма да ни хвърлят бомба? Може би трябва да изчакаме още малко? Или може би ще се осъзнаят, след като хвърлят тази бомба върху Украйна? Но ако не се успокоят нещата, ще трябва да се замислим дали да не изпратим реципрочен отговор на тяхната агресия!“

- Егор Гайдар, един от лидерите на демократична Русия – по това време той вече беше напуснал властта – на въпрос от какво се страхува най-много, той каза: „ядрена война“. Преди двадесет и пет години този страх изглеждаше ирационален за мнозина. Мислите ли, че заплахата от ядрена война е реална днес?

- Разбира се, че е реална, защото човешката лудост е реална. Никой не е казал категорично – дори тези велики лидери – че не, не, това няма да се случи. Напротив: помнете ми думата, че ще използват ядрени оръжия и то с въодушевление, победоносно! Какво изобщо да говорим? Когато един човек не вижда другия човек като личност, а като своя собствена цел и своя собствена задача, свой собствен враг. Например, как можем да унищожим този проклет Запад, така че всичко да бъде наред?“ Такива мисли се въртят в главите на  Владимир Владимирович Путин и тези около него. За Путин целият проблем е проклетият Запад. Горкият Владимирович – той няма собствен разум, камо ли сърце. Когато бомбардират детски болници... Никой не брои колко хора Путин е убил. Толкова много вече са загинали във войната! В каква война са загинали и откъде е дошла тази война, която според тях би била по-добре, ако не се беше случила? Искам да попитам руснаците за това. И не се лъжете. Знаете откъде е дошла войната. Ако смятате, че щеше да е по-добре, ако войната не се беше случила, тогава я спрете! Кажете на войниците си: Момчета, ние вече се борихме. Колко милиони хора още трябва да бъдат убити на фронта? Те редовно заплашват да използват ядрени оръжия: о, колко още ще убием, ще покажем колко сме добри в това! Ами това е пълна лудост.

- Способен ли е колективният Запад да противодейства на това безумие?

  - Ако не може, тогава ще загине заедно с лудия (Путин – бел.ред.). Не знам дали е способен, защото това изисква интелигентност и воля. И ако едно от тях липсва – или интелигентност, или воля – тогава сме заседнали дълбоко в  дупката. Имаше времена, когато имаше надежда, че човекът все пак е мислещо същество, което дори има сърце, което е способно на емпатия и състрадание. Сега изобщо не е така. Обществата се разпадат, но и не се съпротивляват достатъчно на този разпад, на това гниене. Къде е този, който би дошъл и би казал: „Момчета, това е грешен път. Нека сложим край на това. Нека се прегърнем. Нека погледнем руините, които сме оставили. Може ли да бъдат възстановени? Къде другаде можем да живеем? Докато тази планета  продължава да се въртика, нека се вгледаме сериозно в стореното. Лидерите, световните лидери и най-вече духовните лидери, ако наистина са  останали такива, трябва да се съберат и да се опитат да постигнат споразумение. Не военните лидери, а духовните лидери, у които все още има и интелигентност, и сърце. Ето например Далай Лама; той не би дал никога лош съвет. Приживе папа Франциск е обръщал не веднъж внимание на основния грях на човечеството: липсата на разкаяние.

- Колко опасни могат да бъдат радикалните религиозни движения за западната цивилизация? Какво може да се направи, за да се противодейства на терористичните войни?

- Светът може да бъде преструктуриран около съперничеството между терористични организации. Но това е нечовешки ред, той няма бъдеще. Трябва да има някакво ядро, около което да се извършва съществуването. Такова ядро ​​може да бъде човечеството, като в основата му бъдат взаимоотношенията – един към друг, на нация с нация, на цивилизация с цивилизация. Но подобно нещо аз не виждам! Вместо човечество, расте и се вкоренява нечовечеството, с ужасното и неистово желание да бъдат унищожени тези другите. Няма лек за тази лудост. Изключвам напълно Русия, няма какво да кажа за нея. Но ако говорим за човечеството, тогава, ако то все още има шанс да оцелее на тази планета, този шанс може да бъде само в условията на братство и разбирателство, само като осъзнаваме, че имаме общи ценности, че всички ние на тази планета сме една общност, а не една купчина от отровни врагове. Защото враговете не могат да виреят дълго заедно.

Превод: Faktor.bg