Отговаря ли държавата за вреди от законодателната дейност на Народното събрание, което първо е приело противоконституционна норма, а след това не е уредило правните последици от обявяването ѝ за такава, както го задължава законът. На този въпрос, който не е намерил разрешение в съдебната практика и е от значение за развитието на правото, ще отговори Върховният касационен съд в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Състав с председател и докладчик Светла Цачева и членове Албена Бонева и Боян Цонев ще излезе с решение и по друг съществен въпрос – кой е надлежен ответник по подобен иск – дали това е държавата, чрез министъра на финансите, или Народното събрание, съобщава Lex.bg.

Въпросът какво се случва след като КС обяви дадена разпоредба за противоконституционна е решен от Закона за Конституционния съд, който в (чл. 22, ал. 4) обявява, че възникналите правни последици се уреждат от органа, който е я е приел. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание (чл. 94, ал. 4) пък предвижда, че ако КС обяви закон или част от него за противоконституционен, парламентът „урежда възникналите правни последици в срок до два месеца от влизането в сила на решението“.

Практиката обаче показва, че спазването на тези разпоредби е оставено на добрата воля на депутатите и този двумесечен срок е по-скоро пожелателен. Един от най-скорошните примери за това е решението на Конституционния съд, с което той обяви частично за противоконституционна разпоредбата на чл. 230 от Закона за съдебната власт. Решението беше обнародвано в Държавен вестник на 5 март 2019 г. и влезе в сила три дни по-късно, но и до днес в Народното събрание не е внесен законопроект, който да уреди последиците от него, въпреки предупрежденията на конституционни съдии, че то води до нормативен хаос.

Именно заради случай на обявени за противоконституционни разпоредби, последиците от чиято отмяна не са уредени от парламента, пред ВКС е висящо дело на фирма, която съди държавата за вреди и то ще стане повод върховните съдии да отговорят на въпроса: „Отговаря ли държавата за вреди, претендирани от законодателна дейност на Народното събрание, изразяваща се в приемане на противоконституционна норма и в бездействие при изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 ЗКС за уреждане на правните последици от противоконституционна норма?“. Т.е. ще си плаща ли Народното събрание, ако бездейства след обявяването на закон за противоконституционен.

Искът, по който ще се произнесе ВКС, е един от десетките след като КС обяви за противоконституционни чл. 35а и сл. от Закона за възобновяемите енергийни източници (ЗЕВИ) (повече за противоречивата съдебна практика по тези искове виж тук). Според въпросните разпоредби от производителите на ток от вятърна и слънчева енергия се събира такса от 20% върху прихода, която се удържа директно от 1 януари 2014 г. Седем месеца след влизането в сила на разпоредбите, въвеждащи таксата, КС излезе с решение, че е погазена Конституцията. Два месеца по-късно Народното събрание все още не е уредило правните последици от решението, това не се е случило и до днес.

Затова фирмата собственик на фотоволтаична централа „Бодо 09” ООД завежда дело срещу държавата, в което претендира обезщетение за вреди – пропуснати ползи от приход от цена на произведена електрическа енергия в периода от 1 януари до 9 август 2014 г. (когато ѝ е удържана таксата).

Две съдебни инстанции – Софийският районен съд и Софийският градски съд (СГС), уважават иска ѝ, който е за близо 6614 лв. Той е на основание чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД, като стъпва и директно на Конституцията, която в чл. 7 прогласява общата отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

В решението си СГС приема, че противоправното поведение на длъжностните лица, които съставляват колективния държавен орган – Народно събрание, се изразява както в приемането на противоконституционна разпоредба, така и в проявеното бездействие – неуреждането на възникналите от приемането и правни последици. Приема и че настъпилата за собственика на фотоволтаичната централа вреда от удържаната такса е в пряка причинна връзка с противоправните действия на Народното събрание.

Министърът на финансите, който представлява държавата по делото, обаче подава жалба до ВКС и един от въпросите, които поставя в нея, е „отговаря ли държавата за вреди, претендирани от законодателна дейност на Народното събрание, изразяваща се в приемане на противоконституционна норма и в бездействие при изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 ЗКС за уреждане на правните последици от противоконституционна норма“. Именно заради него и заради въпроса кой е ответник по тези искове върховните съдии допускат делото до разглеждане и ще запълнят празнотата в практиката.