Израел и Йордания не желаят Иран, шиитските милиции, Хизбула да присъстват в провинциите Кунейтра, където има позиции на сирийските правителствени войски на 2 км от сирийско-израелската граница. Това е неприемливо по отношение на Израел. Същата ситуация се повтаря по отношение на Йордания в провинция Дараа. Кралството не иска да има ирански военнослужещи в непосредствена близост до своите граници. Това заяви арабистът проф. Владимир Чуков в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка със споразумението за спиране на огъня в Южна Сирия, постигнато на срещата на Г20 в Хамбург.

Споразумението между САЩ и Русия  за прекратяване на огъня в Югозападна Сирия беше много шумно прокламирано, стана обект на световните медии. Трябва да кажем, че в Близкия изток, може би Йорданската държава е тази, която най-силно реагира по един позитивен начин и от там идват най-позитивните държави. Тъй като и самата Йорданска държава е участвала в създаването на текста на споразумението. Подобен тип споразумения не са прецедент. Вече няколко пъти беше постигано американско-руско споразумение в Сирия. Имаше едно изключително впечатляващо примирие в началото на миналата година, с много активното съдействие на тогавашният външен министър на САЩ Джон Кери и неговия руски колега Лавров. За съжаление обаче то издържа твърде малко, нямаше и месец и то се провали. В момента механизмите за постигане на примирието са чувствително по-отлежали, по-изпитани, по-проверени. Вече имаме един механизъм от Астана, което разшири доверието, не само между двете световни сили, но и между регионалните играчи. Там Русия, Иран и Турция, предвид различни обстоятелства, показаха, че желаят да се постигне нещо по-стабилно, каза той.

Става въпрос за територията на трите сирийски областии Кунейтра, Дараа и Сувейда. Тази територия е може би най-сложната, тъй като партньори и засегнати от това бъдещо споразумение, са двама от съюзниците на САЩ – Йордания и Израел. Това само по себе си подсказваше, че много дълго трябваше да бъдат водени преговорите. Видя се, че вероятно ще има опит за постигане на някакво споразумение, още на 1 юли, когато правителството на Башар ал-Асад обяви едностранно прекратяване на огъня за седмица. Нещо, което изненада твърде много хора, но това очевидно беше последствие на вече напредналите американо-руски преговори.

Неуспехът на преговорите в Астана, проведени на 4 и 5 юли показват, че процесът никак няма да бъде лесен. Там се оказа, че държавите, които са регионални сили, които много често се явяват „проксита“, инструменти в ръцете на Великите сили, не винаги се съобразяват с желанието на тези Велики сили.

Буквално след Астана е постигната договорката между Москва и Вашингтон за профилирането на тази четвърта зона на деескалация.

Иранците много силно се въздържат да се подложат на текстовете на споразумението, което ги изтласква извън тази зона за деескалация в Сирия. . Къде са детайлите, които до този етап не са уточнени – кои ще бъдат външните сили, които ще осъществяват контрола на място и кои са приемливи за съответните регионални сили. Това, което е промяна в позицията на Израел – до април Израел приемаше такива външни, неутрални войски да бъдат руските, като на преговорите в Йордания руската страна е предложила тези войски да бъдат руски военни полицаи. На преговорите преди седмици се е разбрало, че Израел вече не приема тази формула и те са предложили вместо руски военни полицаи, да има американски войски. В същото време обаче руснаците са отказали, тъй като те не приемат броят на сега присъстващите американски войски в Сирия да бъде увеличен. Това е един много важен момент, който на този етап е неизяснен. Не е много ясно самите иранци как ще приемат това предложение, обясни експертът.

Появиха се някои анализатори от иранска страна, които директно споменаха, че те не биха се съгласили на подобно нещо. Идеята за маркирането на съответните войски-гаранции в съответните зони, се оставя на Иран по-скоро онази зона, която е на иракско-сирийската граница.

Турция иска да има присъствие на нейни войски в тази централна и източна част на Сирия, т.е. да бъдат допуснати в близост до Ракка, там, където водят военни действия в момента кюрдите. Споразумението от Астана, което подготви това сериозно споразумение за Южна Сирия, беше торпилирано по отношение на другите части на Сирия от Иран и Турция. Споразумението за Южна Сирия трябваше да изгради модела за това как ще бъде построена Сирия оттук насетне. Да бъдат ясно очертани зоните за влияние на правителството, на бунтовниците. Това според Путин не означава, че страната се разделя на зони на влияние, а по-скоро ще бъдат улеснени контактите между тях и правителството. Нещо, което не отговарян а истината, обясни Чуков.