Андрей Пионтковски, Каспаров.Ру

„Времето на остри сблъсъци във военния конфликт със Запада по полетата на Украйна започва да навлиза в последния си етап. След като реши да не използва най-страшното оръжие в стремежа си да спаси колкото се може повече животи на нашите доблестни войници и цивилни, Русия, очевидно, е далече от победата, която постигна във войната с армията на Наполеон. Тази война осигури на Европа четири десетилетия мир. Очевидно е, че няма да постигне и поражението, подобно на разгрома на армията на Хитлер.“

Тези думи, процедени през зъби от Владимир Путин, изтръгнати под натиск (от кого?!), появили се сутринта на 8 август на страницата на официалния вестник на Кремъл „Российская газета“ под псевдонима „Сергей Караганов“,

не само че все още не са разбрани, но и все още не са чути

нито от руската, нито от широката световна аудитория.

Датата на появата на този уникален документ (три дни след завръщането на Путин от Пекин) ни позволява да предположим кой точно е призовал руския диктатор да се откаже от стратегията на ядрен шантаж, която определя цялото му публично поведение за външния свят от 18 март 2014 г. досега.

В известната си Кримска (Судетска) реч Путин въплъти смътните колективни геополитически комплекси и фантазии на руския политически „елит“ в ясни понятия – „разединена нация“, „събиране на изконни земи“, „руски свят“, „национални предатели“. Дори най-ограниченото прилагане на практика на амбициозната идея за „събиране на изконни руски земи“ изисква промяна на държавните граници на поне две страни членки на НАТО – Латвия и Естония. Но какви инструменти, освен известния  наратив за руската „духовност“, би могла да използва за ефективна конфронтация с НАТО и успешно анексиране на територии на нейни страни членки една държава, която многократно отстъпва на страните в Алианса по икономическо развитие и научно-технологично ниво и потенциал на конвенционалните въоръжени сили?

Само ядрени оръжия.

Но, може би ще попитате - не е ли общоизвестно, че в сферата на ядрените оръжия Русия и САЩ са в патова ситуация на доктрината за взаимно гарантирано унищожение (ВГУ) и следователно ядреният фактор може да бъде изключен от стратегическите сметки? Факт е, че това не е съвсем така, или по-скоро изобщо не е така. В ситуация на остра геополитическа конфронтация, ядрена сила, ориентирана към промяна на съществуващото статукво, притежаваща изключителна политическа воля за такава промяна, демонстрираща огромно безразличие към ценността на човешките животи (свои и чужди) и известна доза авантюризъм, може да постигне сериозни външнополитически резултати

само със заплахата от използване на ядрени оръжия

В крайна сметка, ядрената стратегия не е сух математически анализ на сценарии за размяна на удари, а в много отношения драматичен психологически дуел. Дневният ред на Путин за Четвъртата световна война не цели унищожаването на омразните Съединени щати, което днес би могло да се постигне само с цената на взаимно самоубийство в пълномащабна ядрена война. Днес този дневен ред поне засега е много по-скромен: максимално разширяване на Руския свят, разпад на блока НАТО, дискредитиране и унижаване на Съединените щати като гарант за сигурността на Запада. Най-общо това е отмъщение за поражението на СССР в Третата (Студена) световна война, точно както Втората световна война беше за Хитлер опит за отмъщение за поражението на Германия в Първата световна война.

Осем години по-късно, на 9 февруари 2022 г., Владимир Владимирович лично заплаши (на нескопосан руски) президента Макрон на съвместна пресконференция как ще воюва със Запада, ако се осмели да се застъпи за Украйна:

„Разбира се, потенциалът на обединения блок НАТО и този на Русия са несравними. Разбираме, че сме по-слаби в конвенционалните оръжия, но също така разбираме, че Русия е една от водещите ядрени сили, а по определени съвременни компоненти дори изпреварва мнозина.“

Елитните пропагандисти на Путин, които усърдно работят за експертната аудитория на Запада (Караганов, Тренин, Симис), непрекъснато й повтарят от 24 февруари 2022 г., че ако Западът прекалено активно помага на Украйна, руснаците лесно биха могли да прибегнат до De-escalation through nuclear escalation (деескалация чрез ядрена ескалация). Затова е най-добре да не се забърква в това. Дори може да бъде ударена право в сърцето с ядрен бръснач. И тя като цяло не се забърква в това, налагайки страхливи ограничения върху количеството и вида на оръжията, които предоставя на Украйна. За да бъде предотвратена ескалация при каквито и да са  обстоятелства.

И така, какво се случи в Пекин?

Защо се стигне до такъв унизителен провал на уж толкова успешната стратегия?! Защо, под подписа на най-яростния ядрен терорист – Русия, Москва официално обявява, urbi et orbi, тоест, че е РЕШИЛА ДА НЕ ИЗПОЛЗВА НАЙ-СТРАШНОТО СИ ОРЪЖИЕ?!

И в резултат на това квази-фюрерът на квази-империята е решил, ОЧЕВИДНО, ДА НЕ ТЪРСИ ПОБЕДА в Четвъртата световна война, която той разпали. Тоест, да я загуби.

Мисля, че имам отговор на този интересен въпрос. Другарят Си демонстративно подчерта както пред Глобалния Юг, така и пред Глобалния Запад

 не само потенциала си на миротворец

(в сравнение с претендента за „Нобелов лауреат“), но и неговата абсолютна васална зависимост от „ужасния, неконтролируем Пу“.

Все още нямам отговор обаче на два други, второстепенни въпроса:

– Защо Караганов още не се е застрелял?!

- И защо Z-патриотите още не са застреляли Пу?

Послепис: Прочетете цялата статия Путин-Караганов. Освен акта на капитулация, там има много по-забележителни факти  - за масовото преселване на руснаци в Сибир и бъдещия им щастлив живот като северна провинция на Китай.

Превод: Faktor.bg