Европа официално спира вноса на руски петрол, доставян по море, и ще се опита да наложи таван на цената му в размер на 60 долара за барел на други купувачи. В понеделник влиза в сила ембаргото на Европейския съюз върху доставките на петрол от Руската федерация с танкери, успоредно с това влиза в сила решението на Общността, страните от Г-7 и Австралия за забрана на транспортирането и застраховането на руски петрол на стойност над 60 долара и най-малко 5% под пазарната цена. Москва от своя страна обяви, че няма да извършва доставки на ключовата суровина при тези условия и поради тази причина експертите очакват цената на нефта да се повиши до над 100 долара за барел, обобщава "Фокус", позовавайки се на руски медии.

Условия за ембаргото

Още през юни Европейският съюз прие шестия пакет от санкции срещу Руската федерация, включително отложено ембарго върху доставки на руски петрол по море от 5 декември и петролни продукти от 5 февруари 2023 г., а през септември финансовите министри на страните от Г-7 обявиха намерението си да въведат таван на цените на руския петрол. България ще може да получава нефт и нефтопродукти от Руската федерация по море до края на 2024 г., Хърватия - до края на 2023 г.

В същото време няколко европейски държави ще продължат да получават руски петрол по тръбопроводи. Предвидени са изключения за вноса на нефт за онези държави от Общността, които поради географското си положение нямат алтернатива на руските ресурси.

Русия, с дял от почти 11% на световния пазар на петрол, е вторият износител след Саудитска Арабия: според Федералната митническа служба през 2021 г. Руската федерация е изнесла 229,9 милиона тона петрол в 36 страни. Китай получава 70 милиона тона, а страните от ЕС представляват 47% от доставките или 108,1 милиона тона. Миналата година доставките на петрол по море за страните извън Организацията на независимите държави (ОНД) са около 118,5 милиона тона.

Според Международната агенция по енергетика до октомври страните от ЕС вече са намалили вноса на руски петрол с 1,1 милиона барела на ден до 1,4 милиона барела на ден, а след влизането в сила на руското ембарго - с 1,1 милиона барела на ден петрол и 1 милион барела на ден петролни продукти.

По данни на агенция Argus повечето европейски страни още преди ембаргото са отказали морски доставки на петрол от Руската федерация. Обемът му за страните от ЕС през октомври е намалял наполовина - до 770 000 барела на ден от 1,6 милиона барела на ден през януари. Сергей Агибалов, консултант в Argus, обяснява, че като цяло руските компании са "много успешни“ в пренасочването на потоците за Азия.

Защо е необходим таван на цената

Налагането на ценови таван по същество е смекчаване на първоначалния план на ЕС за пълна забрана на финансирането и застраховането на доставките на руски петрол и опит да се избегне рязко покачване на цените на петрола. Г-7, заедно със страните, подкрепили инициативата, контролират повечето световни транспортни компании и застрахователи.

Както заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, таванът "значително ще намали приходите на Русия и ще стабилизира световните цени на енергията".

Страните от ЕС не успяха да постигнат споразумение за ембаргото за около месец (Унгария и някои други страни се противопоставиха), след което процесът се забави още повече с тавана на цените. Тази идея стана известна през пролетта, а в началото на септември Г-7 обяви споразумение за неговото въвеждане. Само два дни преди очакваното влизане в сила на ембаргото бе официално обявено, че цената ще е долара за барел. Полша и балтийските страни поискаха по-нисък таван до нереалистичните 30 долара за барел, докато Малта и Гърция се застъпиха за ниво от 65-70 долара, за да поддържат рентабилността на важния за тях транспорт.

Решението за размера на тавана на цените бе публикувано в Официалния вестник на ЕС едва на 3 декември. Ограничението за нефтопродукти трябва да влезе в сила от 5 февруари и ще бъде определено по-късно.

Според Министерството на финансите на САЩ нивото от 60 долара е достатъчно, за да може Руската федерация да продължи да доставя петрол на световния пазар, тъй като е по-висока от себестойността на производството и е сравнима с продажните цени на руския петрол. Те обаче планират да преразглеждат тавана на цените на всеки два месеца.

В същото време руският Urals сега се търгува на цена под това ниво - според агенция Argus от порядъка на 50 долара за барел, с отстъпка от около 30 долара спрямо Brent. По данни на Министерството на финансите на Русия средната цена на петрола Urals през януари-ноември е била 78,32 долара за барел, а през ноември - 66,47 долара.

Какво заплашва нарушителите

"Забранено е предоставянето на танкери за техническа помощ, поддръжка, финансови услуги, свързани с търговията или транспорта, включително чрез прехвърляне между кораби, до трети страни на суров нефт или нефтопродукти“, се посочва в документа на ЕС. В същото време е възможно транзитно транспортиране на петрол през Русия на цена над тавана, ако не е произведен в Руската федерация и не принадлежи на руски гражданин или компания.

Освен това се забранява на операторите да застраховат, поддържат и финансират кораби на трети страни, които умишлено транспортират руски петрол на цена над тавана. Обещава се европейски кораб, който наруши тавана на цените, да бъде наказан съгласно законите на ЕС.

Позицията на Москва

Русия от своя страна заяви, че няма да продава петрол при условия на таван на цените, дори ако това означава намаляване на производството. "Ние ще продаваме петрол и петролни продукти на тези страни, които ще работят с нас при пазарни условия, дори ако трябва да намалим донякъде производството“, подчерта руският вицепремиер Александър Новак.

Според него руските власти възнамеряват да въведат механизъм, който да забранява търговията при условие на таван на цената на петрола, независимо от нейното ниво. Русия смята, че таванът на цените може да доведе до още по-голяма дестабилизация, недостиг на енергийни ресурси и намаляване на инвестициите на световния пазар. На свой ред руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Москва ще преговаря директно с партньорите си за цените на енергийните ресурси.

В началото на месеца Новак каза, че Русия не очаква спад в износа на петрол през декември и че в бъдеще очаква търсенето му да се повиши. "Разбира се, има много неясноти, но въпреки това нашият петрол се търси на световните пазари. И ние вярваме, че ще бъде търсен", припомня агенцията думите му.

Какво казват експертите

Световните цени на петрола може да надхвърлят 100 долара за барел на фона на въвеждането на ценови таван и евентуално намаляване на руския износ, смята Кирил Мелников, ръководител на Центъра за енергийно развитие. "Самият размер на тавана няма значение, тъй като руските компании все още няма да продават петрол през него. Съответно доставката на руски петрол с помощта на европейски корабни и застрахователни компании ще бъде прекъсната, което може да намали износа от Русия с 1 -1,5 милиона барела на ден през декември-януари. Това вероятно ще доведе до повишаване на цените на петрола до над 100 долара за барел", каза той.

Водещият анализатор на Finam Александър Потавин заяви пред ТАСС, че одобреният от ЕС таван може да позволи да се запази значителен дял от руския петрол Urals на световния пазар. Според него руският флот може да транспортира около 80% от текущия морски износ на петрол от Русия за Азия. По данни на Международната агенция по енергетика от май доставките на руски петрол за САЩ, Великобритания и страните от ЕС са намалели с 2,2 милиона барела на ден, но две трети от този обем е пренасочен към Индия, Китай и Турция, отбелязва Потавин. "Според нашите оценки руският флот от танкери ще бъде достатъчен, за да осигури износа на петрол за Азия по море на около 80% от сегашните обеми“, казва експертът.

Възможно е ограничаването на цената на петрола от Руската федерация да бъде трудно изпълнимо - едва ли такива големи купувачи като Китай и Индия ще го подкрепят. Според Бен Кейхил, старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, опитите да бъдат накарани страни извън Г-7 да наложат таван на цените са се провалили, отчасти защото таванът е изкуствен. "Мисля, че има и известно раздразнение от западните санкции и идеята, че САЩ и ЕС наистина тласкат страни към това и се намесват в световния петролен пазар. Те са доста скептични. И не мисля, че Индия и Китай ще подкрепят плана“, допълни той.