Евгений Кънев

Напоследък феновете на Путин у нас избягват да се асоциират директно с него, явно става все по-трудно да се продаде нещо хубаво чрез него. Вместо това - концентрират се върху лошия Запад и как е вкарал Русия (не Путин) във война. Волгин отдавна не споменава Путин, освен да иронизира неговите критици. Вчера мой познат пък ми праща  стара опорка с картата на Русия, заобиколена от американски бази.

Геополитическата неграмотност у нас е въпиюща - злощастна останка на Студената война. Според Ганковото кафене - всеки военен конфликт в света е борба за ресурси и територии - и на тази база величие. Пратете на един русофил списъка с руските военни агресии за последните 100 години и той ще ви прати подобен с участие на САЩ. Втори план, втора мисъл kein.

Не че не е имало американски президенти, които са дали повод за такива интерпретации  - разбира се, втората война в Ирак на Буш -син е най-очебийния пример, въздигнат в ранг на индулгенция за всяка руска агресия. 

Самият генезис и смисъл на държавите Русия и САЩ са като мрака и светлината, смъртта и живота, Ада и Рая. Русия е създадена като Империя на Силата (и насилието) и може да съществува само за своя елит и чрез териториална военна експанзия. САЩ са създадени като проект за Свободата на своите граждани и нейната външна политика е подчинена на поддържането на Световен ред, който не само не заплашва американските ценности, а способства за тяхното разпространение по мирен път.

Вече писах, че САЩ излизат на международната сцена едва в началото на 20 век при президента Теодор Рузвелт. Първоначалната идея - наследена още от бащите основатели - е САЩ само да поддържат баланса на силите в Света, като се намесват на страната на по-слабия, за да не допуснат някого близо до своите брегове. 

Това е донякъде продължение на вековния европейски ред на баланса на силите още от 1648 г и затвърден с участието на Русия след Виенския конгрес през 1815 г в края на ерата “Наполеон”. Накратко, страните се разбират за сфери на влияние, а който ги наруши става агресор и другите се обединяват срещу него. Така агресорът Франция е наказан и върнат в границите преди Наполеон - чрез преразпределяне на територии. 

Т. Рузвелт смята САЩ да се включи като гарант за този баланс не само за Европа, а и за света. По това време САЩ е завършил кариерата си на империя, придобивайки през 19 век територии от Мексико и Испания, а Пуерто Рико и Хаваите стават също щати. Оттук нататък, САЩ започват да налагат ред, при който никой не може да стане прекалено силен на континента си, че да започне да мечтае за глобална хегемония. Така САЩ става посредник за сключване на мир след войната между Япония и Русия през 1905 г, а по-късно предупреждава Япония срещу нейните експанзионистични амбиции.

Но на президента-демократ Удроу Уилсън (1912-1920) се дължи в най-голяма степен съвременната американска външна политика. Той включва САЩ в Първата Световна Война на страната на Съюзниците - Франция, Англия и Русия не просто, за да накаже агресора Германия. Уилсън е смятал, че ако държавното устройство предполага вземането на тайни решения от един или няколко души, то винаги тесни интереси ще подпалват войни. Затова още тогава е искал да положи началото на Световен ред, който да предотврати бъдещи войни. Затова отказва преговори с разбитата по-късно Германия, докато Кайзерът не абдикира. А Франция и Великобритания (Русия вече е болшевишка) се съгласяват да станат основоположници, заедно със САЩ на Обществото на народите- Предтеча на ООН. Неговата цел е именно ангажимент на всички велики сили да не решават споровете с война, а чрез независими безпристрастни комисии - арбитри. А когато някоя страна не приеме решение и прибегне до агресия, то тя да бъде спряна със задружните усилия на всички членки. Така се създава терминът “колективна сигурност”.

Нещо повече - Уилсън настоява всички народи, част от разпадналите се Германска, Руска, Австро-Унгрска и Отоманска империи да получат държава на база етнос и език - което става на практика и се появяват много малки държавици, станали по-късно плячка на нацистка Германия и сталинския СССР. А България оцелява като държава в Ньой под негов натиск - именно заради тези принципи.

Но Уилсън не успява да убеди доминирания от републиканци (!) Конгрес и Сенат за включване на САЩ в Обществото на народите. Без САЩ, през 30 те години тази организация се оказва безсилна да спре агресията на Япония в Манджурия (1931), на Италия в Етиопия (1935) и разглобяването на Чехословакия от Германия  (1938). И се разпада в навечерието на Втората Световна Война. А ако САЩ бяха в Обществото?

Забележителното дело на Удроу Уилсън е реализирано успешно от друг славен президент-демократ: Франклин Делано Рузвелт. Така се появяват Бретън Удската монетарна система, Световната Банка и МВФ, ООН и всички други компоненти на световната и институционална архитектура.

И НАТО като гарант за този ред.

Тръмп и сегашните му републикански поклонници се стремят отново да върнат изолационизма на своите предшественици на изборите тази седмица - чрез спиране на доставките за Украйна. Уроците не са научени.

А у нас? 

Преди няколко месеца беше открит паметник на Удроу Уилсън. На откриването присъстваха бившият президент Георги Първанов, бившия зам на Мултигруп и библиотекарски ректор Стоян Денчев, главният прокурор Гешев.

Каква ирония, каква шегобийка е историята.