Катерина Одарченко* за  Europe’s Edge – издание на Центъра за анализ на европейските политики CEPA

Изборите в Словакия показаха, че руското влияние в западните демокрации нараства и застрашава цяла Европа с насаждане на недоверие.  Има спешна нужда страните от НАТО да предприемат действия.

НАТО разглежда дезинформацията като “дейности, целящи да задълбочат разделенията вътре в страните-членки на НАТО и между тях, и в крайна сметка да отслабят Алианса“.
Изборите в Словакия, Сърбия, Чехия, Полша и Нидерландия показват, че 

защитните механизми на Алианса са се сринали  

Кремъл цели да увеличи разногласията сред европейците и да отклони вниманието от несекващите военни престъпления в Украйна, като по този начин стимулира разделението и увеличава влиянието си. Вотът в Словакия показа, че руските информационни операции продължават, но сега са насочени към фокусирани теми и влиянието им се усилва от местни симпатизанти, желаещи за отстояват своите наративи. 

Словашката проруска партия SMER-SD (Курс Социалдемокрация) получи близо 23% от гласовете на парламентарните избори на 30 септември – това е отражение на настъпила в страната промяна. Благоразположеният към Кремъл премиер-популист Роберт Фицо използва путинска реторика, изопачавайки фактите за Украйна, и предложи спиране на военната помощ за Киев.

На 20 януари, например, той заяви, че Украйна не е суверенна държава, тъй като е управлявана от Съединените щати, и че ще трябва да отстъпи територии на Кремъл 

Случаят със Словакия е от особен интерес, защото тук няма традиционни руски пропагандни канали като Sputnik или RT, които да излъчват на националния език. (Макар че Sputnik има версия на чешки език, който е разбираем за словаците.)

Според доклад на Варшавския институт, „прокремълски пропагандни наративи започват да проникват в словашкото информационно пространство от 2914 г.“. 

Именно тогава „се засили интензивността на лъжливите наративи за потискане на руското малцинство в Украйна, за политически и обществен упадък на Запада или за крайната десница – че имала стабилна основа в украинското общество и политика“, се казва в доклада. 

Проучването установи, че Кремъл използва редица  ресурси, включително посолства, шпиони и местни сътрудници, както и социални мрежи, за да постига целите си и да разпространява своята пропаганда в Словакия.

Основните наративи включват

 представяне на Русия като жертва,

 като защитничка на традиционните ценности и естествена славянска съюзничка.  Същевременно се злоупотребява с историческите паралели, за да се провокират положителни емоции към нея. Освен това историята е пренаписана, за да бъде представена Москва в положителна светлина и да се омаловажат военните ѝ престъпления в Украйна.

Критиките (към Русия) се отклоняват чрез етикетиране на опонентите като русофоби – наратив, тиражиран от фигури като словашкия евродепутат Милан Ухрик, председател на крайнодясната партия „Република“.

Подобна тактика беше използвана в Германия през 2016 г. при „случая Лиза“, когато руски пропагандни канали разпространиха измислена история за изнасилване на момиче от имигранти, за да бъде отклонено вниманието от военните престъпления на Русия в Алепо. 

Няколко дни преди пълномащабната руска инвазия  в Украйна през февруари 2022 г. тогавашният министър на отбраната Ярослав Наги каза, че някои словашки медии са пряко финансирани от Москва. С избухването на войната словашкото правителство бързо блокира проруските онлайн канали, защото се смята, че разпространяват съдържание, накърняващо интересите на държавата.

Заплахата стана още по-явна, когато служител на уебсайта Hlavné správy беше заловен да получава пари от офицер от руското разузнаване в замяна на публикуване на проруски материали.

В изявление, публикувано преди изборите през 2023 г., Сергей Наришкин – шефът на външното разузнаване на Русия, обвини Вашингтон в намеса в словашката политика, с цел да подпомогне прогресивните кандидати. Министерството на външните работи в Братислава извика служител на руското посолство и призова Москва да „спре дезинформационните дейности, насочени срещу Словакия“.

В седмицата след обявяването на изборните резултати външният министър в оставка Мирослав Влаховски заяви, че Кремъл има добре развита мрежа за влияние в Словакия и се е опитал 

да промени общественото мнение 

непосредствено преди изборите.

Бившият словашки министър на отбраната Яро Над наля масло в огъня с твърдението, че намесата на Русия включва ферми за тролове, тайно финансиране на общини в Словакия и „значително участие на руските тайни служби“.

Проучване, проведено от GLOBSEC, навежда на мисълта, че руската дезинформация е направила пробив. Едва 40% от словаците вярват, че Русия е отговорна за нахлуването в Украйна, а само година по-рано на това мнение са били 51%.

Словакия не е изолиран пример. През 2023 г. Русия се опита да повлияе и на изборната надпревара в Полша, Аржентина, Чехия, Сърбия и Нидерландия.  Тази година ще бъде особено натоварена, тъй като  предстоят избори в САЩ, Германия, Великобритания, Молдова, Австрия, както и вот за Европейския парламент.

НАТО постоянно наблюдава и анализира информация, засягаща страните-членки,  включително проследява и анализира източници на дезинформация. Освен това активно се ангажира с обществеността за противодействие срещу дезинформацията.

За да направи тези усилия по-ефективни, Алиансът трябва да отдели повече ресурси за технологична инфраструктура, за да разкрива и спира руски (и други) кампании. Сътрудничеството между страните-членки и тези, които не са членки, трябва да бъде засилено, за да се улесни наблюдението и в крайна сметка разработването на общи реакции, когато са необходими.

Ако държавите от НАТО не успеят да идентифицират заплахата и да вземат съответните мерки, тази опасна тенденция ще доведе до отслабване на подкрепата за Украйна в Европа и ще даде възможност кампаниите на агресора, насочени към изопачаване и изкривяване (на информационната и обществената среда – б.р.), да преуспяват.  

*Катерина Одарченко е политически консултант, партньор на SIC Group-Украйна и президент на Института за демокрация и развитие PolitA. Тя е практикуващ специалист по политическа комуникация и проекти, има практически опит в осъществяването на общоукраински политически кампании и проекти за партийно изграждане.

Europe’s Edge е онлайн списанието на CEPA, което обхваща критично важни теми от външната политика в Европа и Северна Америка. Всички представени мнения отразяват гледната точка на авторите и не е задължително да изразяват позицията или възгледите на институциите, които представляват, или на Центъра за анализ на европейските политики.
Превод: Faktor.bg