Войната разяжда руската икономика: Скъпи горива, срив в металургията и растящи бюджетни дефицити

Олександър Левченко*

Разходите на петролните компании се прехвърлят върху потребителите

Руските власти се опитват да компенсират проблемите на пазара на горива за сметка на населението, като на практика прехвърлят част от разходите на петролните компании върху обикновените граждани. Според медийни публикации Министерството на енергетиката на Руската федерация е предложило на правителството да разреши допълнително увеличение на цените на дребно на бензина и дизеловото гориво с 2,1 рубли на литър. Съответното предложение се съдържа в обръщение до министър-председателя Михаил Мишустин, подписано от вицепремиера Александър Новак.

Според оценките на Министерството на енергетиката продажбата на вносни горива по действащите цени носи на петролните компании загуби в размер на 13–18 рубли на литър дори при отчитане на държавните компенсации. Ведомството разглежда два варианта за решаване на проблема: допълнителни бюджетни плащания в размер до 2 млрд. рубли месечно срещу увеличение на цените с 1,6 рубли на литър или повишаване на цените с 2,1 рубли без допълнителни разходи за бюджета. Министерството на финансите и правителството на РФ подкрепят втория вариант, който може да осигури на рафинериите допълнителни приходи от около 12 млрд. рубли месечно.

Ако инициативата бъде реализирана, общото поскъпване на бензина по бензиностанциите на големите петролни компании до края на 2026 г. може да достигне 11%, или 7,1 рубли на литър, а на дизеловото гориво — 10,7%, или 8,2 рубли.

Проблемите на руския пазар на горива се задълбочиха на фона на войната срещу Украйна, ударите по нефтопреработвателната инфраструктура, санкционните ограничения и нарастващата цена на вноса на петролни продукти. Въпреки значителните собствени петролни запаси Русия е принудена да компенсира недостига на определени видове горива чрез покупки от чужбина. Според посочените оценки през октомври–декември 2026 г. вносът на бензин може да достигне 620 хил. тона месечно.

Предложеното увеличение на цените на практика прехвърля част от разходите за преодоляване на горивната криза върху потребителите. Поскъпването на дизеловото гориво ще увеличи и разходите за товарни превози и селскостопанско производство, създавайки допълнителен натиск върху цените на стоките от първа необходимост. Така последиците от войната се отразяват все по-осезаемо върху благосъстоянието на руските граждани: държавата се опитва да поддържа рентабилността на стратегически важни компании, като същевременно засилва инфлационния натиск върху домакинствата.

Руската металургия: забавяне на заплатите и задълбочаване на кризата

Руската металургична промишленост е изправена пред влошаване на финансовото състояние на предприятията, съпроводено със забавяне на заплатите, съкращаване на бонусите и намаляване на основните възнаграждения. Санкционните ограничения, слабото вътрешно търсене и високата цена на кредитирането задълбочават проблемите на сектора, който продължава да зависи от конюнктурата на вътрешния пазар и възможностите за износ.

Според медийни публикации работници в Челябинския металургичен комбинат, част от групата „Мечел“, се оплакват от системно забавяне на заплатите, обезщетенията за временна нетрудоспособност и отпуските. Някои служители все още не са получили възнагражденията си за септември. След многобройни жалби инспекцията по труда е започнала проверка на предприятието. Аналогични проблеми са възникнали и в друг актив на групата — предприятието „Мечел-Материали“.

В завода „СМК-Кулебаки“ в Нижегородска област ръководството е признало задължения към работниците в размер на над 82 млн. рубли. Служителите съобщават и за намаляване на основните им възнаграждения с повече от половината. Забавяне на заплатите се регистрира и в металургични предприятия в окупираната от Русия част на Донбас.

Проблемите с изплащането на възнагражденията отразяват по-широкия спад в сектора. Според посочените данни през 2025 г. вътрешното потребление на металургична продукция е намаляло с около 14%, а производствените обеми са спаднали до най-ниското си равнище за последните 15 години. През първата половина на 2026 г. „Мечел“ е отчел загуби в размер на 41,5 млрд. рубли, докато нетната печалба на „Северстал“ за деветте месеца е намаляла с 61%.

Съчетанието от слабо търсене, скъпо кредитиране и ограничения върху износа увеличава риска от по-нататъшно преструктуриране на дълговете и фалити. За предприятията това означава необходимост от съкращаване на разходите, а за работниците — нарастващ риск от загуба на доходи и влошаване на условията на труд. В по-широк контекст проблемите на металургията показват, че военните разходи и структурните дисбаланси в руската икономика оказват все по-силно въздействие върху гражданските отрасли.

Москва е изправена пред нарастващ бюджетен дефицит

Дори Москва, която разполага с една от най-силните данъчни бази сред руските региони, се сблъсква с увеличаване на бюджетния дефицит. Кметът на столицата Сергей Собянин внесе в Московската градска дума проектобюджета за 2027 г. и плановия период 2028–2029 г. Документът предвижда задълбочаване на разликата между приходите и разходите на града.

Според проектобюджета дефицитът на московския бюджет в края на 2026 г. се очаква да достигне 448 млрд. рубли, а през 2027 г. може да нарасне до 651 млрд. рубли. Същевременно градските власти планират да съкратят разходите по осем от общо тринадесетте градски програми. Ограниченията ще засегнат образованието, развитието на градската среда, транспорта, културата, туризма, спорта, градоустройствената политика и други направления.

Над 90% от приходите в столичния бюджет се формират от данъчни постъпления. Според проектобюджета през 2027 г. те трябва да възлязат на 5 380,5 млрд. рубли — с 22,5 млрд. по-малко в сравнение с 2026 г. На този фон увеличаването на дефицита означава засилване на зависимостта на града от заемно финансиране и нарастване на бъдещите разходи за обслужване на дълга.

Бюджетната ситуация в Москва има значение не само за столицата. Намаляването на приходите и необходимостта от преразглеждане на разходите показват засилване на финансовите ограничения дори в най-богатите руски региони. Ако тази тенденция се запази, градските власти ще разполагат с все по-малко възможности едновременно да финансират инфраструктурни проекти, социални програми и други бюджетни ангажименти, без да увеличават дълговата тежест.

Инфлацията ограничава възможностите за смекчаване на паричната политика

Ускоряването на инфлацията принуждава Централната банка на РФ да поддържа строги парични условия, ограничавайки перспективите за връщане към евтиното кредитиране. На 23 октомври председателят на Банката на Русия Елвира Набиулина обяви, че основният лихвен процент се запазва на равнище от 14% годишно. Това е второто поредно решение за запазване на лихвата без промяна след паузата през септември, която прекъсна цикъла на понижаване, започнал през юни 2025 г.

Основните причини за това решение са ускоряването на поскъпването и запазването на високите инфлационни очаквания сред населението и бизнеса. Според посочените прогнози инфлацията в края на 2026 г. може да достигне 7,6% — почти два пъти над целевия показател на регулатора от 4%.

Един от ключовите фактори за инфлационния натиск е ограниченото предлагане, включително временното извеждане от експлоатация на част от нефтопреработвателните мощности и логистичната инфраструктура. Според наличните данни през третото тримесечие на 2026 г. текущият ръст на цените с отчитане на сезонните фактори се е ускорил до 8% спрямо 4,8% през второто тримесечие, а базисната инфлация е достигнала 6,2%. Прогнозата за годишната инфлация е повишена до 7,1–7,6% спрямо предишния диапазон от 6–7%.

Допълнителен усложняващ фактор остават инфлационните очаквания на населението, които през август са достигнали 13,7%. Подобно равнище увеличава риска потребителите и предприятията да продължат да включват очакваното поскъпване в решенията си относно цените, покупките и възнагражденията.

Същевременно кредитната активност на корпоративния сектор и домакинствата остава висока. През август кредитният портфейл на юридическите лица е нараснал с 1,3%, а прогнозата за годишния ръст на кредитите към организациите е повишена до 9–12%. През септември обемът на отпуснатите потребителски кредити в брой е достигнал 471,9 млрд. рубли — с 50% повече спрямо същия период на 2025 г. Съчетанието от високо търсене на кредитни ресурси и инфлационен натиск усложнява задачата на регулатора да ограничава поскъпването, без да забавя прекомерно икономическата активност.

Допълнителни рискове създава бюджетната политика. Според оценките на анализатори дефицитът на федералния бюджет в края на годината може да достигне 6,8–7,2 трлн. рубли, или 3–3,1% от БВП. Регионалните бюджети, с изключение на московския регион, вече са отчетени с общ дефицит от 26 млрд. рубли. Необходимостта от финансиране на значителни държавни разходи едновременно с борбата срещу инфлацията стеснява възможностите за смекчаване на паричната политика.

Актуализираната прогноза на Централната банка предвижда среден основен лихвен процент от 14,6% през 2026 г. и 12,5–13,5% през 2027 г. Връщането на инфлацията към целевото равнище от 4% се очаква едва през 2027 г. Същевременно прогнозираният икономически растеж остава умерен: 0,5–1% през 2026 г. и 1–2% през 2027 г.

Така руската икономика рискува да остане за продължителен период в условията на скъпо кредитиране и ограничени възможности за инвестиционен растеж. Високите лихвени проценти ще затрудняват финансирането на предприятията, ще ограничават модернизацията на производството и ще увеличават тежестта върху компаниите със значителни задължения. Сравнително по-благоприятно положение ще имат субектите, които могат да получават бюджетно финансиране или да се адаптират към високата цена на капитала.

В съвкупност проблемите на пазара на горива, спадът в металургията, нарастването на регионалните бюджетни дефицити и устойчивият инфлационен натиск свидетелстват за задълбочаване на структурните ограничения пред руската икономика. Войната срещу Украйна не само увеличава преките държавни разходи, но и задълбочава дисбалансите, чието преодоляване все по-често се финансира за сметка на населението и гражданския бизнес.

*Олександър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев).