Константин Егерт, Дойче Веле

Нападението срещу Украйна постави руския патриарх Кирил и неговите митрополити пред съвсем простичък избор: да осъдят войната или да подкрепят Кремъл. Изборът е направен. Доказват го проповедите на патриарха в разгара на бойните действия.

Най-напред той уведоми своето паство, че православните в Донбас страдат, защото… не искали да провеждат „гей-паради“. „Встъпихме в борба, която има не физически, а метафизически характер“, каза той, намеквайки за така наречената „спецоперация“ на Кремъл. И не отрони нито дума за обстрела и за гибелта на мирни жители из цяла Украйна. Включително и на рускоезични хора (мнозинството – православни) в Харков, в Киев и в други градове в Източна и Централна Украйна.

В следващата си проповед патриархът на практика повтори любимата теза на Владимир Путин: „В конфликт влязоха два братски народа – а по същество един, руският народ“. Кирил вписва руско-украинските отношения в онова, което привижда като модерна геополитика. „А една от целите на тази геополитика е да бъде отслабена Русия, която се превърна в силна и реално могъща страна. Но колко само гадно и подло е за осъществяването на тези геополитически цели да използваш един братски народ!“ – каза патриархът. Какво излиза? Че кръвта в Украйна се пролива заради някакви традиционно безименни „антируски сили“, които се опитват да наложат чужди ценности на православния народ? За руските военни в Украйна патриархът не обели нито дума.

Приказки за братство, но и за врагове

Ръководителят на най-голямата православна църква публично излага конспиративни теории на махленско равнище, а това е морална присъда срещу цялото църковно ръководство. Зад приказките за „братството“, зад формалното осъждане на някакво абстрактно „кръвопролитие“ не се крие нищо друго, освен, от една страна - желанието на страхливците да угодят на Кремъл, а от друга - дълбокото убеждение, че тази война е свещен отпор срещу извечните врагове на „святата Русия“.

Патриархът призова да се молим за блажения митрополит на Киев и на цяла Украйна Онуфрий, глава на УПЦ, която е свързана с Московската патриаршия – и за неговото паство. Но това си беше един типичен за църковното началство опит да се игнорира неприятната реалност, която е бременна с непредсказуеми последствия.

А нека да си припомним, че веднага след нахлуването на руската армия в Украйна митрополит Онуфрий направи сензационно обръщение. Той каза, че войната, разпалена от Путин, е „братоубийствена“ и призова вярващите към „усилени и покаяни молитви за Украйна, за нашата войска и нашия народ“.

Сензационното изказване на един митрополит

Този призив, написан на простичък език и лишен от патос, потресе много хора в Украйна. Дотогава Онуфрий се смяташе за последовател на Москва и на линията на патриарх Кирил. Митрополитът винаги много внимаваше какво говори – даже тогава, когато украинското общество очакваше от него по-твърда позиция в конфликта с Русия. Но тихият и немногословен владика предпочиташе иносказателния език и цитатите от Светото писание. Затова обръщението му, което обвърза съдбата на УПЦ със съдбата на Украйна, прозвуча още по-сензационно.

Последваха решенията на няколко епархии в УПЦ да престанат да споменават патриарх Кирил в богослужението. А да не се молиш за главата на „своята“ църква – това фактически е отказ да му се подчиняваш и много сериозно нарушение на традицията и на църковните канони. Все още не е разкол, но пътят в крайна сметка води към разкол. В хода на войната броят на тези епархии в Украйна ще расте, а Онуфрий изобщо не ги осъжда. Тоест, главата на УПЦ изпраща към Москва посланието „ще се оправим и без вас“. Което означава още, че скоро част от парите за Москва могат да си останат в касата на УПЦ.

Нека да припомним, че УПЦ беше създадена от Вселенския патриарх през 2018 година като независима местна църква на Украйна. РПЦ, разбира се, отказа да признае това решение и скъса отношенията с Вселенския патриарх Вартоломей. А днес патриарх Кирил се изправя пред опасността окончателно да „изгуби“ Украйна.

Литовската епархия на РПЦ, която канонически е изцяло подчинена на Москва, също застана на независима позиция. Официалният представител на епархията, свещеник Виталий Моцкус, се изрази съвсем недвусмислено: „Православните в Литва осъждат руското нахлуване в Украйна.“ Но „православните в Литва“, част от които до последния момент гледаха руските телевизионни канали, може би не подкрепят така единодушно това мнение. Ясно е, че става дума най-вече за позиция на епархиалното ръководство и мнозинството свещеници. Тя е формулирана деликатно, но и недвусмислено: „Ние не сме с Москва.“

През 1943 година Сталин събра в Москва няколко „недоразстреляни“ архиереи и им поръча да „възсъздадат“ православната църква на СССР – разбира се, под строгия контрол на властите. Войната срещу Украйна извади на бял свят цялата нестабилност на тази съветска конструкция. Сервилността на патриарха и на лично подбраните от него владици по отношение на Кремъл, редом с корупцията и желанието да бъдат „църковна империя“, неизбежно водят до пресъхването на сериозни приходи за РПЦ – не само от Украйна, но и от други страни зад граница.

Падението на една църковна институция

В Русия формалната статистика за богомолците и участващите в празнични литургии ще продължава да създава илюзията за влиятелност и благочестие. Но на практика обществената роля на РПЦ окончателно се сведе до това под формата на проповеди да разпространява политинформация за „заговорите на ЦРУ“ и на „бандеровците“.

Защото за божите служители истинските проповеди по Евангелието могат да окажат доста опасни, ако не и направо подсъдни. Вече има и примери: властите заведоха административно дело заради антивоенните изказвания на свещеника Йоан Бурдин от Костромска област. Отец Йоан го заплашва глоба в размер на 30 000 до 50 000 рубли заради това, че припомнил божата заповед „Не убивай“.

Общността на православните в Русия ще оцелее независимо от политическия режим. Но Руската православна църква като организация, наследила хилядолетна история, вече се срутва в тежка морална криза, изход от която засега не се вижда.