Тленните останки на цар Фердинанд ще бъдат посрещнати в България утре, 29 май.

Траурната церемония започва в 15:30 ч. в царския дворец „Врана“, тя е отворена за граждани, съобщиха от Фонд "Цар Борис и Царица Иоанна".

Първият цар от Третото българско царство лежи непогребан от 1948 г. в криптата на църквата "Св. Августин" в баварския град Кобург. Там цар Фердинанд е положен във временен саркофаг пред гробницата на родителите му - принц Август Сакскобургски и Готски и принцеса Клементина Орлеанска, се посочва в съобщението.

На 29 май тленните останки на цар Фердинанд ще бъдат пренесени от град Кобург в София с военен самолет. Ковчегът ще бъде свален тържествено и положен в катафалка, която ще отпътува към двореца „Врана“.

Траурната процесия ще започне от главния вход на парка на двореца и ще достигне до двореца „Врана“. Там ще бъде посрещната от Симеон Сакскобургготски и неговото семейство, заедно със Западно и Средноевропейския митрополит Антоний, официален пратеник на Светия синод, и от апостолическия нунций в България архиепископ монсеньор Лучано Суриани.

Траурната церемония ще се проведе пред централния вход на „Врана“, след което ковчегът ще бъде поставен в централното фоайе, където ще се състои кратко прощаване в семеен кръг. След това вратите на двореца ще са отворени за гражданите, желаещи да отдадат последна почит пред ковчега на покойния цар Фердинанд.

Цар Фердинанд ще бъде положен в българската земя почти 75 години след неговата кончина.

Цар Фердинанд I и България

Принц Фердинанд Сакскобургготски е роден на 26 февруари 1861 г. в столицата на Австрийската империя Виена. Той е представител на католическия клон на Сакскобургготската династия, която през XIX век управлява няколко монархии в Европа – Великобритания, Белгия, Португалия и от 1887 г. България. Неговата майка принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска е дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Тя насърчава амбицията му да заеме българския престол и инвестира милиони златни франкове за модернизацията на България.

Цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкова аристократично потекло, който едновременно е пряк наследник на френския крал Анри IV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. Той произхожда и от един от най-древните германски родове – Витините.

Бъдещият български владетел е добре образован, прави изследвания и научни командировки, открива птици и растения, които носят неговото име. Чете на 7 езика и пише на 5.

През 1887 г. княз Фердинанд застава начело на България. Това е един много труден период, в който руската пропаганда срещу него е много силна, а западните сили не искат да влизат в конфликт с Русия. Кризи, конфликти, убийства, режимът на Стамболов всичко това няма как да не рефлектира върху младия княз. Признанието от Русия идва едва в средата на 90-те години, когато престолонаследникът княз Борис Търновски е кръстен в православната вяра, а за негов кръстник е избран руският император Николай II.

Цар Фердинанд I e една от най-противоречивите личности в най-новата ни история. В документите от онази епоха се признават много негови ценни качества като добър дипломат, изключително гъвкав и умел политик. И в същото време човек с болезнени амбиции – високомерие, високо самочувствие стигащо понякога до грандомания.

Но цар Фердинанд I е преди всичко модернизатор, той има желание да издигне България в Европа не само с по-големите граници, а с издигането на нейните институции. Той поощрява БАН, създава Природонаучния музей, системата от царски научни институти и музеи, поощрява художници и писатели, които изпраща в чужбина със стипендии.

Страната ни изживява стопански подем, строят се железници, фабрики, пристанища, обществени сгради.

Това е равносметката от четвърт век управление, който се отбелязва през 1912 г., когато избухва Първата балканска война и България с малки прекъсвания воюва за националното си обединение до края на 1918 г., когато претърпява поражение в Първата световна война.

Авантюрата от 1913 г. и последвалото поражение в Голямата война ще зачеркнат всичките му постижения. И за един дълъг период от време монархът ще бъде виновен за всички беди на България.

Дългоочакваното завръщане

Директорът на Института за исторически изследвания към Българската академия на науките (БАН) проф. Даниел Вачков подчерта пред БГНЕС, че връщането на тленните останки на цар Фердинанд I е един морален въпрос и отношение към историята, което най-после е изчистено от конюнктурни емоции. „Както при повечето български владетели и държавни глави, така и при цар Фердинанд I има и впечатляващи успехи, и поражения. Но когато ти позволиш на един човек, който е оставил собственото си име в твоята история, да бъде погребан на мястото, където е минала по-голямата част от живота му, това е един важен морален жест. Това е знак, че българското общество помъдрява, че се отнася с повече балансирано отношение към историята си. Това е едно много добро решение“, каза той.

Неговият колега Николай Поппетров припомни, че цар Фердинанд I е бил български владетел в продължение на 31 години, бил е модернизатор, представител на една елитна династия и е с големи заслуги към българската държава. „Тогава защо неговите кости да не бъдат върнати в България? Тук са погребани неговите две съпруги – княгиня Мария-Луиза в Пловдив и царица Елеонора в Боянска църква, както и сърцето на неговия син цар Борис III. Това е един логичен акт, още повече, че цар Фердинанд I беше поставен в една временна гробница в Кобург, което означава, че неговите тленни останки трябва да бъдат препогребани някъде“, заяви пред БГНЕС историкът. Според него изборът на място, където да бъде погребан българският монарх, а именно параклис в двореца „Врана“ е може би „най-неутралното решение“.

„Възстановява се някаква историческа закономерност“, смята Николай Поппетров, за който борбите в нашето общество кой къде ще бъде погребан или препогребан са „странни“.

Дълго време над цар Фердинанд I тегнеха обвиненията, че е „германски агент“ и основен виновник за крушението на националния идеал, което пречеше на неговото завръщане.

Проф. Вачков отбеляза, че цар Фердинанд I както в своите успехи, така и в своите неуспехи, не е единственият фактор, който е бил отговорен за тях. „За този впечатляващ период на модернизация принос има както владетелят, така и неговите министър-председатели, като Стамболов, Стоилов и др. Същото се отнася и за последиците от войните. Те не са резултат единствено и само от решенията на монарха“, подчерта историкът.

За Николай Поппетров цар Фердинанд I е преди всичко европеец, който иска България да просперира и да има модерна икономика и инфраструктура свързана с Централна Европа.

Той подчерта, че в процеса на модернизация личността на владетеля, особено в България, изпъква. „Позитивите, които има трябва да се разпрострат и върху българското общество. Лесно е да извадим царя и да кажем, той е виновен само за лошите неща, защото беше чужденец, не ни разбираше, а ние имахме други задачи и манталитет. Трябва да сме наясно, че в много отношения цар Фердинанд I е бил подложен на едно неразбиране, на едно негативно отношение, включително на шантаж от политическите сили по ключови въпроси, включително и националния“, заяви Поппетров.

Сега когато тленните останки на цар Фердинанд I се завърнат, може би е време да се преосмисли неговата епоха, да се видят плюсовете и минусите, така както беше направено в Австрия с епохата на Франц-Йосиф.

Според Николай Поппетров всяка епоха има своите цветове. „В много отношение в епохата на цар Фердинанд има много позитиви в културата, изкуството, дипломацията, създава се мощна армия спечелила блестящи победи, наблюдава се икономически подем. Задачата на историка е да оцени и светлините, и сенките на историята. Може би това е предизвикателството при завръщането на цар Фердинанд I“, смята той.

За проф. Вачков когато се сложат на везните положителните и отрицателните неща, очевидно през тези 31 години, в които цар Фердинанд I управлява България, по-силно са представени положителните. /БГНЕС