Антон Антонов

Васил Левски е последователен в своята отвореност към всички народи и народности, включително и тези, с които от векове съжителстваме в България, като развива тезата си за необходимата „равна” свобода за всички, независимо от етност и вяра.

"Ние сме за чиста и свята република, в която българи, турци, евреи, арменци и други народности ще живеят като равноправни. А аз самият ще отида да се боря за освобождението на други поробени народи". 
Нашият национален идеал никога не е бил формулиран по-ясно от думи, написани и изказани от Левски преди 153 години! Погледът му е бил в Европа. Прозрението на Апостола предхожда идеята за обединена Европа и той иска да направим това заедно с всички народи на Балканите. 

България, в заедност с европейските и останалите балкански държави, следва да възприеме изцяло, тезата на Васил Левски, за необходимостта от европейска „заедност” на балканските народи в нашето общо бъдеще! И за необходимостта, да дойдем до решението за „ново зидание” на нашата държава, за да бъде трайна и дълговечна нейната структура.
В онези години, на безвремие, продължили почти половин век, за България се говореше и пишеше като за страна от югоизточния фланг на Варшавския договор. Сега, като че ли по ирония на историческата съдба, България пак е югоизточен фланг, но този път на най-голямото политико-икономическо обединение в света – Европейския съюз, включващ 27 държави с население 500 млн. души. За разлика от отминалите години този фланг включва и част от акваторията на Черно море, известна като „изключителна икономическа зона“. Това ново за страната ни географско пространство засега е разграничено само от югоизток, т.е. с Турция. Предстои разграничаване на морските пространства и от север, и североизток с Румъния. Когато това стане, България ще има своя „резен“ от Черно море, чиято площ при справедлива делимитация* се очаква да бъде около 35 000 km2, равняваща се на 31,5 % от сегашната й територия.

Но да се върнем на морската ни граница с Турция, която фактически се явява външна граница на Европейския съюз. Тя е установена преди 10 години – на 4.ХІІ.1997 г. със Споразумение между Република България и Република Турция, което дословно гласи „за определяне на границата в района на устието на река Резовска (Мутлудере) и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море“.

По същество, това споразумение е първата, но много важна стъпка към разширяване на националното ни географско пространство. В най-новата българска история това е вторият случай, след връщането на Южна Добруджа (с територия 7726 km2 и население 320 хил. души) съгласно Крайовския договор от 4 септември 1940 г. Тогава без война, по мирен път България разширява географското си пространство, в което упражнява суверенитет и суверенни права. 
Ето защо, споразумението между България и Турция без преувеличение може да се квалифицира като исторически за отношенията на двете страни юридически акт, чиито последици се проектират далеч в бъдещето. Той стана възможен благодарение преди всичко на усилията на българските дипломати, основаващи се в не малка степен на резултатите от морските ни научни изследвания.

Ето една гледна точка на един немски философ, от Миналото, относно, съвременната политическа география, на Световния океан…

„Индустриалното общество ще зависи
от Океана по същия начин и в същата
степен, както земеделското, от Земята“
Хегел

С приемането на Конвенцията на ООН по морско право на 30 април 1982 г. в Ню Йорк по време на ХІ сесия на ІІІ-та конференция на ООН по морско право, когато във времето на това Човечество, синият континент – Световният океан, беше обявен за „общо достояние на човечеството“. Всъщност принципът на свободното море (mаre liberum) е формулиран от холандския юрист Хуго Гроций (де Гроот) през 1608 г., макар че още през Средновековието някои държави са предявявали претенции за изключително владеене на отделни морета и райони от Световния океан. Така например Венеция е считала за „свое“ Адриатическо море; Генуезката република – Лигурско море; Турция – Черно море; Швеция и Дания – Балтийско море; Англия – Северно море, Ирландско море и други води около бреговата линия на Британските острови. Само до преди няколко десетилетия мисълта, че близо половината от акваторията на Световния океан ще бъде под юрисдикцията* на крайбрежните държави, изглеждаше абсурдна. Но това вече е факт, с който следва да се съобразяват политици, дипломати, военни, учени, независимо дали им харесва, или не. В това число, и постсъветска Русия, от „времето“ на Путин… 
АКТУАЛНА ДЪРЖАВНО-ПРАВНА, ПАРТНЬОРСКА РЕАКЦИЯ, НА САЩ,  ПРЕЗ 2023 ГОДИНА!

И втори, оптимистичен акт, след заявената позиция на Турция! Или, от новата президентска администрация, в САЩ, на президент Байдън. Несъмнено, гласуваният през март 2023 г., в Конгреса на САЩ, законопроект за „Сигурността в Черно море“, който вече е в Сената, е ново начало, в градежът на евроатлантическата сигурност.
Или, при условията на война в Черноморският регион, за сега на територията на Украйна, в т.ч. и  морските и пространства, граничещи с две срещулежащи държави- членки, на ЕС и НАТО, Румъния и България, партньорската държава САЩ, реагира със, 

„ЗАКОНОПРОЕКТ
В СЕНАТА НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ
От 5 март 2023 г.
„За осигуряване на сигурността в Черноморския регион и за други цели.
Този закон може да бъде цитиран като „Сигурност“ в Черно море
SEC. 4. СТРАТЕГИЯ ЗА СИГУРНОСТ И РАЗВИТИЕ НА ЧЕРНО МОРЕ.
(a) Стратегия за сигурност и развитие на Черно море —Не по-късно от 180 дни след датата на влизане в сила на този закон, Съветът за национална сигурност, в координация с Държавния департамент, Министерството на отбраната и други съответни федерални департаменти и агенции, е упълномощен да ръководи междуведомствена стратегия за увеличаване на координацията с НАТО и Европейския съюз, задълбочаване на икономическите връзки, укрепване на енергийната сигурност, подкрепа на усилията за укрепване на тяхната демократична устойчивост и подоб на повишаване на помощта за сигурност с нашите регионални партньори в съответствие с ценностите и интересите на Съединените щати.
(b) Цели и цели.—Инициативата, създадена съгласно подраздел (a), има следните цели и цели:
(1) Осигуряване на ефикасно и ефективно предоставяне на помощ за сигурността на регионалните партньори в съответствие с ценностите и интересите на Съединените щати, приоритизиране на помощ, която ще укрепи защитата срещу хибридна война и ще подобри оперативната съвместимост със силите на НАТО.
(2) Укрепване на подкрепата на Съединените щати за енергийната сигурност на региона и интеграцията с Европа и намаляване на тяхната зависимост от Русия, като същевременно се подкрепя енергийната диверсификация.
(3) Намаляване на въздействието на икономическата принуда от страна на Руската федерация и КНР върху черноморските държави и идентифициране на нови възможности за преки чуждестранни инвестиции от Съединените щати и сътрудничещите страни и засилване на бизнес връзките на Съединените щати с регионалните партньори в съответствие с ценности и интереси на Съединените щати.
(4) Повишаване на ангажираността на високо ниво между Съединените щати и регионалните партньори и засилване на икономическия растеж, финансиране на качествена инфраструктура и укрепване на търговията с акцент върху подобряването на икономическото сътрудничество на високо ниво.
(5) Повишаване на координацията на Съединените щати с Европейския съюз и НАТО за постигане на максимална ефективност и минимизиране на дублирането.
(c) Дейности.—
(1) СИГУРНОСТ.—Стратегията, установена съгласно подраздел (а), трябва да включва следните елементи, свързани със сигурността:
(A) План за засилване на междуведомствената координация в Черноморския регион.
(B) Оценка дали е препоръчителна ръководена от Съединените щати инициатива със съюзници от НАТО за увеличаване на координацията, присъствието и регионалната ангажираност между черноморските държави.
(C) Стратегия за увеличаване на помощта за сигурността на черноморските държави, фокусирана върху Украйна, Румъния, България, Молдова и Грузия.
(D) Приоритизиране на системите за разузнаване, наблюдение и разузнаване за наблюдение на операциите на Русия в Черноморския регион.
(E) Оценка, на стойността на създаването на съвместен, многонационален тризвезден щаб в Черно море, който да отговаря за планирането, готовността, ученията и координацията на цялата съюзническа и партньорска военна дейност, в  региона на Черно море, и прилежащи към него територии.
(F) Оценка на предизвикателствата и възможностите за установяване на редовно, ротационно морско присъствие на НАТО в Черно море, включително анализ на капацитета, способностите и ангажираността на членовете на НАТО, да създадат този тип мисии.
(G) Преглед на чуждестранното военно финансиране, международното военно образование и обучение, и друга помощ за сигурността на Съединените щати в региона.
(З) План за съобщаване на промените в позицията на НАТО на обществеността в съюзническите и партньорските държави, както и на обществеността, в Руската федерация и Беларус…..“

Или позата „Разкрач“ в Миналото и Днес, не е Крачка Напред в Бъдещето, Сигурността и Световният Мир! 
Алтернативата е една – Евроатлантическата Сигурност!
Часовникът е пуснат…
Въпрос на Избор!