Руската икономическа система разчита единствено на строго ръчно управление, а това показва дълбоко структурно разстройство 

Александър Левченко*

Реалният сектор на руската икономика преживява един от най-дълбоките кризисни етапи. Той се характеризира с нарастваща изолация, липса на прозрачност и прогресивна нестабилност. Скриването на реалностите се е превърнало в част от държавната политика.
Руската финансова система функционира 

в режим на „управляван хаос“. 

Централната банка на Русия на практика се е отказала от международно приетите стандарти за откритост. От 2027 г. банките ще публикуват само обобщени данни за собствениците. Около една трета от руските предприемачи прогнозират затваряне на предприятия през следващите шест месеца. Банките отказват на 90% от клиентите потребителски заеми. В същото време рентабилността на заложните къщи се е увеличила с 54% годишно, което се дължи на проблеми в банковия сектор.

Приходите на Русия от продажба на енергийни ресурси през 2026 г. вероятно ще възлизат само на 22% от всички бюджетни приходи спрямо предишните 40-50%. Руският бюджет всъщност се е превърнал във военен. Повече от 40% от всички разходи са насочени към сигурност и отбрана. През първите девет месеца на 2025 г. военните разходи на Русия достигнаха 11,8 трилиона рубли. Това е четири пъти повече, отколкото през 2021 г. Всеки ден войната поглъща 43,4 милиарда рубли. Това е 44% от всички федерални данъчни приходи. 

В същото време Русия е 

все по-зависима от Китай. 

До 87% от стоките, критични за военната индустрия, идват оттам. Резервният фонд на Руската федерация се е свил до около 50 милиарда долара. Това е наполовина по-малко, отколкото в началото на войната, и може да бъде изчерпан през 2026 г. 

Допълнителен удар върху Москва нанесе ситуацията на петролния пазар. Индия обяви 28% намаление на покупките на руски петрол. Поради това Русия е принудена да съхранява около 140 милиона барела непродадени суровини на танкери. Тогава президентът на САЩ Д. Тръмп заяви, че индийският премиер Моди се е съгласил изобщо да не купува руски петрол. Тръмп смята, че Индия ще възобнови покупките на венецуелски петрол. Той подчерта, че Ню Делхи ще го купува „вместо ирански“. Това означава заместване на руския внос, на който Индия разчита като третият по големина вносител на петрол в света. По този начин САЩ намаляват зависимостта на ключови азиатски пазари от руски суровини. Създават конкурентен натиск върху руския петрол Urals. Преразпределят енергийните потоци в полза на алтернативни доставчици. 

Отделно Тръмп покани Китай да се присъедини към тази схема. Той заяви, че „Китай е добре дошъл и ще направи голяма сделка за петрола“. Въпреки че не бяха обявени подробности, сигналът е ясен. На Пекин се предлага алтернатива на руския петрол. В бъдеще това може да подкопае ключовия канал на Кремъл за валутни приходи. На фона на подобни изявления и сигнали за деескалация между САЩ и Иран, цените на петрола се сринаха с почти 5%. Имаме най-резкия еднодневен спад от шест месеца. Brent падна до около 66 долара за барел. WTI до около 62 долара за барел. Пазарът реагира, като премахна „геополитическата премия“, което удари още по-силно доходите на износителите.

Последствията за Русия са критични. 

Повече от 40% от приходите на руския бюджет се формират от износ на петрол и газ. Спадът в цените намалява маржовете. Венецуелският петрол измества руските обеми от Индия. С течение на времето може да се стигне и до този от Китай. В условията на глобално свръхпредлагане и възобновяване на венецуелското производство, приходите на Кремъл могат да намалеят критично. Това са десетки милиарди долари всяка година, което пряко усложнява финансирането на военните операции.

Публикувана е прогнозата на Руския център за макроикономически анализ и краткосрочно прогнозиране, който е близък до руското правителство. През следващите три години реалните заплати ще нараснат само с 1%. През 2023-2024 г. реалните заплати нараснаха с 8,2% и 9,7%. Но през 2025 г. започна забавянето. Ситуацията в руската икономика се влошава, така че е невъзможно да се увеличи заплатите със същия темп. Растежът се забавя, печалбите на компаниите падат, инвестициите спряха да растат. Рентабилността в повечето индустрии е паднала под лихвите по кредитите. Като цяло 

руската икономика е в стагнация, дори стагфлация. 

Периодичните увеличения на заплатите приключват. Все повече предприятия няма да могат да осигурят растежа си. В състава на БВП заплатите на практика са изместили други компоненти на дохода. На първо място, брутната печалба.

Русия също има рекорден спад в паричните заеми. През 2025 г. имаше минимум за последните шест години. През 2025 г. са отпуснати 18,23 милиона такива заеми за 3,37 трилиона рубли. Това е с 40% по-малко по брой и с 41% по обем в сравнение с 2024 г. Намаляването на броя на паричните заеми в Русия е сигнал за сериозни проблеми в икономиката. Имаме симптом на по-дълбоки процеси, а не отделно явление. Зад това намаление стоят високи лихвени проценти. Централната банка на Руската федерация провежда строга парична политика. Заемите стават твърде скъпи, търсенето рязко спада. Обслужването на стари дългове става все по-трудно. Като цяло това е признак за инфлационен натиск и нестабилност, а не за здравословна икономика. В руските реалности потребителските парични заеми често заместват растежа на реалните доходи. Те се използват за покриване на основни разходи, а не само за покупки. Когато те станат по-малко, това почти винаги означава стрес във финансовата система или сред населението. Като цяло намаляването на паричните заеми в Русия отразява 

спад в платежоспособността на населението. 

Това показва проблеми в банковия сектор и е маркер за структурни проблеми в икономиката.
В същото време руските данъчни власти изискват от бизнеса да плаща допълнителни данъци за периоди отпреди повече от три години. Експертите свързват тази тенденция с нарастващите проблеми на руския бюджетен дефицит. Натискът върху бизнеса се увеличава с увеличаването на проблемите на руския бюджет. През 2025 г. той беше намален до дефицит от 5,7 трилиона рубли. Това стана рекорд от началото на пандемията. Тази година руското правителство планираше да намали „дупката“ в хазната до 3,8 трилиона рубли. Но това не беше предопределено да се случи. Правителството се сблъска със 

срив в приходите от петрол и газ. 

Цените на петрола Urals през януари 2026 г. паднаха до 35-37 долара за барел вместо 59 долара, заложени в бюджета. В резултат на това руската хазна получи само 415 милиарда рубли данъци върху петрола и газа през първия месец на 2026 г. Това беше най-ниското ниво от 2020 г. Санкциите, макар и постепенни, водят до натрупване на фискални проблеми. Те затрудняват поддържането на бюджетна устойчивост. Ако се запазят текущите цени на петрола и валутния курс на рублата, бюджетът може да не получи около 3 трилиона рубли приходи от петрол и газ.

Руският бизнес все още не е имал време да свикне със значително увеличение на данъка върху добавената стойност. Но руското правителство вече обсъжда въвеждането на нови данъци и увеличение на съществуващите. Властите се опитват да спасят федералния бюджет от спад в приходите от петрол и газ. Този спад се ускори рязко в началото на 2026 г. Поради това Министерството на финансите е подготвило проект на постановление за въвеждане на износно мито върху диаманти. Министерството на природните ресурси и екологията рязко увеличи таксите за бизнеса за въздействие върху околната среда. В металургията през 2026-2030 г. тези такси ще се увеличат 9-20 пъти. В областта на добива на злато - 15-25 пъти, в нефтения и газовия сектор - 5 пъти.

В същото време руското Министерство на финансите предложи на Путин да легализира онлайн казината и да вземе 30% от приходите им като данък. В резултат на това федералният бюджет би трябвало да получи около 100 милиарда рубли. Министерството на финансите също така работи върху идеята за въвеждане на нов данък върху вноса на големи партиди нехранителни стоки. Очаква се държавата

да продължи да повишава данъците за населението и бизнеса.

Разбира се, ако ситуацията с цените на руския петрол не се подобри. В момента суровият петрол Urals се продава за износ на цена от 35-37 долара за барел. Отделни партиди за индийски рафинерии се продаваха на цена от 22-25 долара.

По този начин руската икономика е в състояние на кастрация и предкризисна ситуация. Това означава, че Москва трябва да е силно заинтересована от преговорния процес. Кремъл се преструва, че трябва да бъде убеден, за да постигне мир. Но в действителност Путин блъфира. Ако не сключи мир, тогава Москва ще се изправи пред много трудна 2026 г. и още по-лоша 2027 г. Русия може просто да не успее да я издържи икономически. Ако освен Индия, Китай също откаже руски петрол, това ще означава колапс на руската икономика. И това трябва да се вземе предвид по време на преговорите в Абу Даби.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)