Поводът е писма от православното вероизповедание на югозападната ни съседка, както и на премиера Зоран Заев
Вселенската патриаршия ще се заеме с въпроса за каноничния статут на Охридската архиепископия след писма от православното вероизповедание на югозападната ни съседка, както и на премиера Зоран Заев, съобщава в. „Свободен печат”, като се позовава на авторитетното гръцко религиозно списание „Ромфеа”.
МПЦ към момента е схизматична, защото никой не я признава за отделна след отделянето й от сръбската патриаршия. Около подписването на Договора за добросъседство македонските духовници изразиха желание Българската православна църква да стане църква-майка, като инициативата получи голяма подкрепа у нас.
Светият Синод не се реши директно на този ход, според наблюдатели - заради опасения от реакциите на останалите сестрински православни църкви. Това e и едно от възможните обяснения за отказа на БПЦ да изпрати свои представители на 1000-годишнината на Охридската архиепископия.
Така се стига до изявлението на Светия Синод на Вселенската патриаршия, че ще работи за статута на „разколническата църква в Скопие” и връщането й в каноничния порядък под името „Охридска архиепископия”. Според „Свободен печат” това означава промяна на името на архиепископията, като тя вече ще е Охридска и Юстинианова и няма да съдържа „Македонска” в името си.
Говорителят на православното вероизповедание в бившата югорепублика Тимофей посочи пред вестника, че архиереите са писали на патриаршията само за своята независимост и не знае какво точно е поискал Зоран Заев. „Наясно сме, че гърците трудно ще ни признаят под името „Македонска православна църква”, но „Охридска архиепископия” е историческо и достойно име”, посочи той.
Европейският митрополит Пимен, например, е на друга позиция и смята, че името на архиепископията не трябва да се променя по политически съображения, посочва македонският вестник.
Фактор
МПЦ към момента е схизматична, защото никой не я признава за отделна след отделянето й от сръбската патриаршия. Около подписването на Договора за добросъседство македонските духовници изразиха желание Българската православна църква да стане църква-майка, като инициативата получи голяма подкрепа у нас.
Светият Синод не се реши директно на този ход, според наблюдатели - заради опасения от реакциите на останалите сестрински православни църкви. Това e и едно от възможните обяснения за отказа на БПЦ да изпрати свои представители на 1000-годишнината на Охридската архиепископия.
Така се стига до изявлението на Светия Синод на Вселенската патриаршия, че ще работи за статута на „разколническата църква в Скопие” и връщането й в каноничния порядък под името „Охридска архиепископия”. Според „Свободен печат” това означава промяна на името на архиепископията, като тя вече ще е Охридска и Юстинианова и няма да съдържа „Македонска” в името си.
Говорителят на православното вероизповедание в бившата югорепублика Тимофей посочи пред вестника, че архиереите са писали на патриаршията само за своята независимост и не знае какво точно е поискал Зоран Заев. „Наясно сме, че гърците трудно ще ни признаят под името „Македонска православна църква”, но „Охридска архиепископия” е историческо и достойно име”, посочи той.
Европейският митрополит Пимен, например, е на друга позиция и смята, че името на архиепископията не трябва да се променя по политически съображения, посочва македонският вестник.
Още от Свят
Украйна ликвидира командира на руския 201-и полк: пореден удар по висшите офицери на Москва
Украинските сили са ликвидирали полковник Вадим Стременко, командир на руския 201-и отделен стрелкови полк, сочат публикации в X и Telegram. Случаят идва след серия удари срещу високопоставени руски офицери и подсказва последователна стратегия за отслабване на военното командване на Русия.
Кремъл остро реагира на изявлението на Зеленски за 30 000 севернокорейски войници
„Не смятам за необходимо да коментирам това. Не Зеленски трябва да говори за нашите планове“, заяви Песков.
Иран разполага с арсенал от балистични ракети със среден обсег, които могат да достигнат до...
Балистичната ракета Sejjil, изпитана за първи път през 2008 г., вече използва твърдо гориво, което значително съкращава времето за подготовка за изстрелване