Всички балкански държави от НАТО участват в Коалицията на желаещите - с изключение на България

Всички държави-членки на НАТО от Балканите – Румъния, Турция, Гърция, Албания, Черна гора, Хърватия, Северна Македония и Словения – участват в т.нар. Коалиция на желаещите (Coalition of the Willing). По време на вчерашната среща в Париж, в която участваха генералният секретар на НАТО Марк Рюте и президентът на Украйна Володимир Зеленски, към формата официално се присъединиха още две държави – Северна Македония и Молдова, предаде репортер на БГНЕС.

На срещата бяха обсъдени ключови въпроси, свързани със сигурността на Европа и противовъздушната отбрана, включително стартирането на съвместната програма за противоракетна отбрана FREYJA. Коалицията вече обединява 40 държави.

Надграждайки Парижката декларация от 6 януари 2026 г., тази среща на върха даде възможност на лидерите да направят преглед на оперативното планиране на гаранциите за сигурност, които имат за цел да осигурят стабилен и траен мир в Украйна.

Румъния е сред ключовите участници поради стратегическото си положение на източния фланг на НАТО и ролята си за сигурността в Черноморския регион.

Албания също е част от „Коалицията на желаещите“ и подкрепя инициативите за сигурност на източния фланг и бъдещите планове за стабилизиране на региона. В анализите и списъците на страните участнички Албания редовно фигурира като активен член на коалицията, подкрепящ съвместните декларации за сигурност.

Северна Македония се присъедини към формата по време на срещата в Париж на 13 юли 2026 г. заедно с Молдова. В официално комюнике на Президентството на Украйна бе подчертано: „Срещата събра представители на 40 държави, като Молдова и Северна Македония се присъединиха към Коалицията“.

Гърция е сред държавите в коалицията, които подкрепят изграждането на обща европейска отбранителна архитектура и укрепването на сигурността на Балканите и в Черноморския регион. Гръцкият премиер Константинос Мицотакис лично участва в срещата в Париж на 13 юли.

Турция е сред основателите на коалиционната работна група за гаранции за сигурност на Украйна още от 2025 г. Страната се определя като един от основните фактори при планирането на многонационалните сили за възпиране и сигурност в Черноморския регион.

Хърватският премиер Андрей Пленкович редовно представлява страната си на срещите на формата, включително на предходни заседания в Киев. Пленкович последователно защитава позицията, че Хърватия ще продължи да оказва пълна политическа, военна, енергийна и хуманитарна помощ за Украйна. Загреб споделя и своя специфичен опит в следвоенното възстановяване и разминирането.

Словения също подкрепя съвместните инициативи за сигурност. На вчерашната среща в Париж словенският премиер изрази пълна подкрепа за новите мерки на коалицията, включително засилването на противовъздушната и противоракетната отбрана на Украйна, ограничаването на руския „сенчест флот“ и координирането на бъдещите Многонационални сили за Украйна (MNF-U).

Коалицията и позицията на България

„Коалицията на желаещите“ в подкрепа на Украйна беше инициирана през 2025 г. по съвместна идея на френския президент Еманюел Макрон и британския премиер Киър Стармър. Форматът има за цел да координира дългосрочните гаранции за сигурност, финансовата и военната помощ за Украйна, включително подкрепата за нейната противовъздушна отбрана.

Българското правителство в свое съобщение от 10 юли 2025 г. официално информира за среща на формата. България се включи в инициативата още при нейното създаване. На срещата на страните от коалицията през юли 2025 г. страната ни беше представена от тогавашния министър-председател Росен Желязков.

На срещата на върха в Париж на 13 юли 2026 г. България отказа участие. Днес премиерът Румен Радев официално обяви, че страната се оттегля от формата, тъй като не подкрепя ангажиментите за изпращане на допълнителна финансова и военна помощ.

Министърът на отбраната Димитър Стоянов каза пред депутатите, че „Коалицията на желаещите“ няма как да бъде реализирана, ако не бъде постигнат траен мир между Украйна и Русия. /БГНЕС