Висшият съдебен съвет (ВСС) не се съгласи с голяма част от промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), свързани и с въвеждането на механизъм за разследване на главния прокурор, предлагани от „Демократична България“ и на Министерския съвет, съобщава сайтът lexs.bg.

Кадровиците изразиха резерви по редица текстове – срещу предвидения съдебен контрол върху отказите на прокуратурата за образуване на досъдебно производство, срещу процедурата за разследване на главния прокурор и неговите заместници, срещу превръщането на ВСС в непостоянно действащ орган, срещу ограничението прокурори и следователи да не бъдат избирани за членове на съвета от парламентарната квота, както и във връзка с правомощията на прокурорите и новите правила за командироването им.

При дискусията бяха разменени реплики между главния прокурор Иван Гешев и министъра на правосъдието Крум Зарков. Гешев каза, че предложенията се правят за един човек – главният прокурор и че с тях се цели овладяване на съдебната система. Зарков му отговори, че непрекъснато се оплаква и че светът не се върти около него. А това пък доведе до заплаха от Евгени Иванов, че ще напусне заседанието, защото не му харесва тонът на министъра.

Възраженията на ВСС

Съображенията на ВСС бяха изложени от председателя на правната комисия Цветинка Пашкунова.

Кадровиците са на мнение, че съдебният контрол не трябва да обхваща всички откази на прокуратурата за образуване на дела, защото противното ще се отрази върху натовареността на съдилищата, която ще стане неимоверно голяма, има риск те да блокират, като особено опасно е за малките съдилища, в които има по двама-трима магистрати. Ако те се произнесат по отказите, тогава няма да има кой да гледа делата по същество.

Следващото възражение е свързано с механизма за разследване на главния прокурор и неговите заместници. Най-общо ВСС не е съгласен наказателен съдия да става прокурор и да поема разследването на тези престъпления. Това е така, защото според Конституцията съдиите правораздават, а прокурорите следят за спазване на законността. Т.е. има коренна разлика между двете професии, което предизвиква опасения от практическо естество.

Освен това ВСС не е съгласен служители на МВР, определени от вътрешния министър, да поемат тези разследвания, а не следователите, както е предвидено в момента. Ако МВР се занимава с тези дела, това означава поставяне в зависимост от изпълнителната власт, изтъкнаха кадровиците.

Според ВСС разследването на престъпления, извършени от главния прокурор и неговите заместници, може да се осъществява от всеки един обвинител, както прие и Конституционният съд. А като допълнителни гаранции за независимостта на прокурора и водещите разследването може да се предвиди засилен съдебен контрол върху актовете им, има се предвид отказите да образуване на досъдебни производства и кумулативното прилагане на института за временното отстраняване на обвинител №1 и заместниците му при повдигане на обвинението, обясни Пашкунова.

ВСС е на мнение, че предлаганото ограничение прокурори и следователи да не се избират за членове на съвета от парламентарната квота е дискриминационно, а от мотивите не става ясно каква е целта на това предложение.

Кадровиците не са съгласни и с предложението съветът да стане непостоянно действащ, защото правомощията му са много и ако магистратите трябва да съвместяват административната дейност с правораздавателна, това ще доведе до отлив на високо квалифицирани кадри от ВСС.

Членовете на съвета не разбират и защо се въвеждат различни правила за командироването на прокурорите и следователите от тези за съдиите. Като и тук мнението е, че тези разпоредби са дискриминационни.

Не на последно място ВСС за пореден път сериозно възрази срещу практиката на последните няколко парламента, включително и на настоящия, с преходни и заключителни разпоредби на един закон да се правят съществени изменения в друг.

Дебатите по текстовете

Главният прокурор Иван Гешев започна изказването си с уговорката, че няма да участва в гласуването, за да не бъде използвано това във вреда на интересите на съдебната власт.

После заяви, че си „причинил“ да прочете и двата законопроекта: „Анализирайки тези предложения, се колебая дали да се чувствам горд, че се прави персонален закон за една личност, тоест – за мен, „главният прокурор Иван Гешев“, и за отстраняването му. Или е тъжно за българското битие и това, което наричаме върховенство на закона и правова държава. Това дискриминация ли е или привилегия? Независимо какво е – не се допуска от българската Конституция“.

Гешев каза, че България трябва да изпълни изискванията на европейските институции и добави, че Съветът на Европа и Венецианската комисия са изключително уважавани институции и страната трябва да се съобрази с техните становища. „Като част от европейското семейство ние спазваме определени принципи и един от тях се нарича – върховенство на закона. Факт е, че промени трябва да се направят, но е факт и че тези промени ще се използват с политическа цел, за да се овладее съдебната система под прикритието на „върховенството на закона“. Изразих становището си пред Венецианската комисия, че част от тези промени изискват промени в Конституцията. Да нарушаваме върховенството на закона, правовата държава с ясното съзнание, че това е незаконосъобразно, а само целесъобразно, противоречи на принципа на законосъобразност. Този подход ни връща към едни отдавна отминали времена, които според мен са тъмни, според други може и да са светли. За съжаление, целта е политически контрол върху съдебната система, овладяването на съдебната власт, защото законопроектите се отнасят и за председателите на ВКС и ВАС. Както казват – мечката като заиграе при съседите, идва и при теб“, каза още Иван Гешев и допълни, че това е така, защото се предлага за отстраняването на тримата големи да са достатъчни 13 гласа във ВСС, а не 17, както е сега.

Според него никой съдия, особено от ВКС, няма да иска да си причини това да разследва главния прокурор. А тези, които ще се съгласят, ще бъдат от „специфична съдийска организация“, за която било ясно с кого е свързана и двамата съдии, които ще бъдат определени да разследват, ще са със спорна мотивация, каза още Гешев без да навлиза в конкретика какво има предвид. „Искрено се надявам, че не това е целта на предложенията, въпреки че като чета в цялост проектите се притеснявам, че целенасочено е създадена тази процедура. Няма да коментирам, че съдия ще преценява доколко е налице законен повод и достатъчно данни да се извърши процедурата, това трябва да се извърши от прокурор. И как полицай или митнически инспектор по списък ще разследват магистрати, включително председател на ВКС или ВАС?“, каза още главният прокурор.

Че целта е да се овладее съдебната система той съзря и в предложението обвинители и следователи да не може да бъдат избирани за членове на ВСС от парламентарната му квота.

„Ясно е, че тази разпоредба е дискриминационна за определена категория граждани да не могат да заемат определена длъжност – членове на ВСС. На който не му ясно, че това е дискриминация, да си скъса дипломата. Това се прави, за да може да се овладее съдебната власт. Ние сме юристи, не сме политици. Аз като главен прокурор, в рамките на конституционните си правомощия, ще направя всичко възможно да защитя независимостта на българската прокуратура“, заключи Иван Гешев.

Веднага след него правосъдният министър Крум Зарков заяви, че иска да му каже три неща.

„Вие, който непрекъснато се оплаквате, че всички с вас се занимават, наистина ли мислите, че светът се върти около вас. Вашата съдба като главен прокурор зависи от този ВСС, който работи извън мандата си и дали е със 17, или с 13 гласа, не мисля, че имате основание да се притеснявате“, заяви Зарков. После му напомни, че за да се промени Конституцията, е необходимо мнозинство от две трети в Народното събрание, което да не го иска за главен прокурор. Ако няма такова мнозинство, Гешев нямало от какво да се притеснява.

„Когато казвате, че целта е да се овладее съдебната система, кажете кой е този, който иска да направи преврат и да овладее съдебната система – аз, Министерският съвет, Венецианската комисия, Съветът на Европа. Кой иска да овладее съдебната система? И ако има такъв човек или такава организация, това са сериозни обвинения“, каза Крум Зарков.

А третият му коментар беше по повод късането на дипломата.

„Преди да си скъсам дипломата, ще кажа, че дискриминация е едни хора да бъдат третирани различно от други, когато работят и живеят при еднакви условия. При еднакви условия ли се извършва разследването срещу главния прокурор и всеки друг гражданин. Има един друг кръг, в който се намираме. От едната страна стои делото или процедурата по наблюдение от страна на Съвета на Европа и осъдителното решение срещу България по делото „Колеви“. Това дело влече серия мониторингови механизми, които се използват често, за да не може да се защитят националните ни интереси. А по една или друга причина, най-често поради липса на воля, цялата страна виси на косъм, на един механизъм за разследване. И не е вярно, че предишните законопроекти са се радвали на подкрепа. Онзи ден Съветът на Европа одобри проекта на Министерския съвет и други закони не са получавали такова становище. Дебатът предстои и в Народното събрание, но не губя надежда, че и вие ще разберете, че този въпрос трябва и ще бъде решен и че всяка седмица време се измерва в грандиозни загуби за страната ни“, заяви Крум Зарков.

„Ако се оплаквах, щеше да ми личи, не се оплаквам, не страдам, изразявам гледната си точка, това е моята лична позиция. Аз съм съгласен въпросът да бъде решен, но при спазване на определени принципи – върховенство на закона и на Конституцията. Не съм се обърнал към вас да си скъсате дипломата, защото не сте писали вие закона. Трябва да се направят тези промени, но тази необходимост се използва с политическа цел, не за да се решат проблеми, а да се овладее съдебната система„, отвърна Гешев.

Евгени Иванов също не хареса думите на Зарков и заяви, че ако министърът продължи с негативния тон, ще напусне заседанието. „Няма да търпя и не желая да слушам ироничните ви коментари“, каза Иванов.

„Не приемам заплахите“, отвърна Крум Зарков и в залата се чу възглас, че това не било заплаха.

„Всяко нещо, което започва „ако продължи – аз ще“ е заплаха. Но приемам забележката“, допълни Зарков.

Даниела Марчева коментира самите промени като видя противоконституционност в ограничението прокурори и следователи да влизат във ВСС през парламента.

Според нея това предложение противоречи на чл. 130, ал. 2 от основния закон, в който се казва, че за кадровици се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15-годишен юридически стаж.

Според нея и предвиденото двойно мнозинство за избор на председатели на ВКС и ВАС е противоконституционно, защото се въвежда по-голяма тежест при гласуването на едни членове на съвета спрямо други, а всички са с равни правомощия и към тях има еднакви изисквания. Поставя се изкуствена йерархия, каза тя.

Що се отнася до връщането на стария модел на непостоянно действащ ВСС, Марчева заяви, че по принцип подкрепя тази идея, защото иначе членовете на съвета се откъсват от магистратите и проблемите им, но това трябва да се направи и с ограничаването на правомощията на кадровия орган.

Председателят на ВКС Галина Захарова заяви, че ще коментира само правната страна на въпроса, защото част от дебата е придобила определени политически нюанси, а тя в качеството си на съдия се въздържа да участва в подобни дискусии. Захарова заяви, че подкрепя резервите по отношение на двата проекта, защото е обвързана със становището на Върховния касационен съд. „Съображенията ни са свързани с действащото законодателство и сме ги поддържали неизменно от първата кръгла маса, която се състоя със Съвета по изпълнение на решенията на ЕСПЧ. Опасенията ни са от конституционно естествено и този въпрос трябва да бъде решен от компетентните органи“, каза Захарова.

Председателят на ВАС Георги Чолаков също изложи някои възражения. По думите му невъзможността прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на ВСС от НС не е дискриминационна, а директно противоконституционна, защото основният закон не поставя ограничения и няма как със закон такива да бъдат въвеждани.

По отношение на идеята за непостоянно действащ ВСС, Чолаков напомни, че в момента има висяща процедура за избор на членове. Съдебната квота е излъчила своите представители, чака се Народното събрание. Припомни и че Конституционният съд в решението си за избора за шеф на КЕВР вече изтъкна, че не е редно да се променят правилата при вече открита процедура. Шефът на ВАС изложи и друг аргумент – във ВСС могат да влязат адвокати. Ако съветът не е постоянно действащ, тогава тези хора от една страна ще се явяват по дела пред съдии, а от друга – може да се наложи да гласуват за налагане на дисциплинарни наказания срещу тях. Поне да замразят членството си в адвокатските колегии, предложи Чолаков.

Друг аргумент – избраните от съдебната квота следващи членове на ВСС са от районно и окръжно ниво. Ако ВСС не е постоянно действащ, то ще се получи следното. Актовете на тези хора подлежат на инстанционен контрол, а същевременно те ще се произнасят по дисциплинарки срещу колегите си от по-високо ниво.

Чолаков отбеляза и още един момент. В проектите се предвижда за председатели на ВКС и ВАС да се избират съдии, които имат най-малко пет години стаж в този съд. Но има проблем. Ако сега трябва да се избира председател на ВАС, то се получава следното. В съда има 102-ма съдии. Една част от тях ще се пенсионират и няма да може да изкарат целия седемгодишен мандат. Друга част са във ВАС по-малко от пет години и на финала се оказва, че Пленумът на съда ще може да посочва кандидат измежду само 25 съдии, защото само те ще отговарят на условията. Т.е. ограничава се изборът на Пленума на ВАС.

Огнян Дамянов на свой ред заяви, че в решението по делото „Колеви срещу България“ не се казва нищо за заместник-главните прокурори и попита защо те са в проекта. И сам си отговори – защото в противен случай ще има законопроект за един човек. Според Дамянов работа на Народното събрание е да въведе механизъм и има двама-трима депутати, които внасят подобни предложения. Но те били от партия, която нямала мнозинство в парламента и следователно няма достатъчно голяма подкрепа от избирателите. Т.е. по думите му хората не се интересували от този въпрос. Огнян Дамянов възрази и срещу непрекъснатите промени в ЗСВ, които се правят, без да бъде засегнат базисния въпрос – конкурсите и атестациите на магистратите. „Когато се цели нещо с даден законопроект, той не постига целта си, обичайно става обратното. Вижте какво става с изборното законодателство и с партиите, които във времето предлагаха промени“, заключи Дамянов.

Йордан Стоев пък постави два конкретни въпроса във връзка с проектите. Първият е какво става, ако нито един наказателен съдия не се съгласи да разследва главния прокурор. И вторият беше дали Прокурорската колегия е задължена да назначава избрания съдия за прокурор, т.е. да действа като гумен печат, или има право на мнение. И какво ще стане с членовете на ПК на ВСС, които изразят несъгласие даден кандидат да бъде назначен, ще бъдат ли наказвани.

Правосъдният министър заяви, че може да отговори на въпросите. Но предложи пълният стенографски протокол от днешната дискусия да бъде изпратен на парламента, където също ще има дебат по темата и питанията на Йордан Стоев ще получат отговор.

Така ВСС реши наред с възраженията си по проектите, да изпрати и протокола.