Николай Василев*

Днес, на 8 май, а не утре, се навършват 81 години от капитулацията на Нацистка Германия. Капитулацията е подписана в град Реймс (Франция) в присъствие и на съветски представител, но Сталин настоява на другия ден да бъде подписана втора бутафорна капитулация в Берлин. Така се слага край на най-кръвопролитния (досега) конфликт в Европа. Без съмнение основен виновник за кървавата баня е нацисткият лидер Адолф Хитлер.

Но корените на тази ужасна катастрофа могат да се проследят до

начина по който завършва Първата световна война

Два основни фактора обославят идването на власт на тази демонична фигура и те са: 

1. несправедливите договори от 1919 година, които пораждат огромно и напълно легитимно възмущение в победените страни, което обуславя разделянето на континента на враждебни лагери. 

2. Съвсем реалната болшевишка заплаха, която кара много консервативни, но общо взето демократично мислещи политици и бизнесмени да подкрепят Хитлер, или най-малкото да неглижират заплахата, която той представлява.

След идването на Хитлер на власт,  войната става почти сигурна, но тя не би могла да придобие тези опустушителни размери без съдействието на друга не по-малко демонична фигура - тази на Йосиф Сталин.
Не бива да забравяме, че без Пакта Рибентроп-Молотов, войната едва ли би избухнала през късното лято на 1939 г., а ако все пак беше избухнала, тя е щяла да доведе или до падането на нацисткия режим, или до бързата победа над Германия.

Колкото и днешна Русия да се опитва да подмени историята, за всеки безпристрастен наблюдател е очевидно, че

СССР започва войната като агресор,

в тясно сътрудничество с Нацистка Германия. Полша е поделена. Балтийските страни са завладяни, части от Финландия и Румъния са анексирани от Съветския съюз през първата фаза от войната.  Същевременно СССР снабдява Райха със суровини и горива, без които  блицкригът в Западна Европа едва ли би бил толкова успешен. Тази политика на Сталин не само неморална. Тя е и самоубийствена. Спомага Райхът да стане пълновластен господар на континентална Европа на запад от новите съветски граници, което му позволява да се нахвърли срещу СССР с огромна ярост и енергия. Договорът Рибентроп - Молотов

отваря пътя към 22 юни 1941 година.

Много пъти са правени опити за сравняване на този Пакт с Мюнхенското споразумение от 1938 г. Тези сравнения са нелепи. Мюнхенското споразумение не е проблемно само по себе си, а само с това, че Великобритания и Франция дават на Хитлер, който заплашва с война , това което са отказали на демократичната и разоръжена Ваймарска Германия. Ако то бе сключено с нея, подобие на Хитлер едва ли би дошло на власт!  През втория етап на войната СССР воюва за оцеляването си и то става възможно частично благодарение на огромната материална помощ, която западните съюзници оказват на Сталин - варираща от консерви до камиони.

През третия, финален етап, Съветският съюз отново

се завръща към завоевателна активност.

Войната, която Сталин обявява на България на 5 септември 1944 г. няма нищо общо с войната срещу нацизма. Пред стените на Варшава път се стига до негласно (осъзнато от Берлин или не) сътрудничество с Райха. Червената армия е достигнала до предградията на полската столица, когато избухва Варшавското въстание. Но Стали няма интерес от незаависима Полша. Съветското настъпление е спряно за месеци, което позволява на нацистите да потушат въстанието с нечувана жестокост. Сталин дори отказва на съюзницте си да ползват съветски летища, за да снабдяват въстаналия град.

Обективизацията на историята винаги е полензо усилие, което трябва да ни даде мъдростта, за да не допускаме нови конфликти.  През последните години режимът на Путин злоупотребява със спомена за страданията на руснаците по време на войната и оправдава не само сталинистките политики, но и неговите репресии. А опитите да представят днешна Русия като жертва са наистина гротесктни!