Откритието е направено чрез наблюдения с телескопа ALMA
Вулканите на спътника Йо - една от четирите големи луни на Юпитер, са активни през последните 4,5 милиарда години.
Откритието е направено от учените докато са наблюдавали Йо с милиметровия телескоп ALMA, инсталиран във височинната обсерватория Чайнантор в чилийската пустиня Атакама.
Изследователите са проучвали изотопните емисии на вулканите на повърхността на Йо и са стигнали до заключението, че вулканичната дейност на този спътник на най-голямата планета в Слънчевата система продължава от поне 4,5 милиарда години. Констатациите на учените са публикувани в статия в научното списание Science.
"Изотопният състав на летливите вещества в атмосферата на Йо, включително съединенията на сярата и хлора, отразява историята на вулканичната дейност на тази луна на Юпитер. Измерихме фракциите на тези изотопи и установихме, че вулканичните емисии на Йо съдържат много големи количества от по-тежките форми на двата елемента. Това предполага, че вулканите на Йо са били изключително активни през цялата история на тази планета." - пишат изследователите.
До това заключение стига екип от американски и новозеландски планетолози, ръководен от Катрин де Клеър, доцент в Калифорнийския технологичен институт. Учените направиха това откритие по време на наблюдения на Йо с помощта на милиметровия телескоп ALMA, инсталиран във високопланинската обсерватория Чахнантор в чилийската част на пустинята Атакама.
Този телескоп, както отбелязват учените, е в състояние да улови микровълновото излъчване, което се произвежда от молекулите на газообразните серни оксиди, както и от натриевите и калиевите хлориди, чиито молекули присъстват в емисиите на вулканите на Йо. Свойствата на тази луминесценция се различават за молекулите на солите и серните оксиди, съдържащи леки и тежки изотопи на сярата и хлора, което дава възможност да се оцени тяхното количество във вътрешността на Йо. /БГНЕС
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации