Денят в по-стари времена се е празнувал семейно. Фамилията се е събирала на трапеза с блажно ястие и заговезнишка пита. Обредният хляб и на този важен ден не се реже, а се разчупва от най-стария член на семейството. Нарича се за здраве. В някои краища на България денят е бил предхождан от три дни гладуване – само на вода и хляб, за да се пречисти тялото и душата да се отвори за посланията на Божията майка.

Заговяването е традиция, която предхожда времето на пост. Християнският календар тачи Месни и Сирни Заговезни преди началото на Великденските пости, Петрови заговезни преди Петровия пост, Богородични заговезни и Коледни заговезни – преди началото на Коледните пости. Заговяването дава възможност на тялото да се наслади на ястия, които през следващите дни ще бъдат забранени и спазването на забраните ще направи хората по-смирени и търпеливи към житейските изпитания.

Богородичните пости продължават две седмици. Спазването им в далечни времена е имало за цел също да предпази хората от тежки храни по време на августовските горещници. След края на постите – на 15 август, вярващите отбелязват Успение на Пресвета Богородица. Народът зове този ден Голяма Богородица –

В народния календар той е популярен като Голяма Богородица - тогава на 64-годишна възраст Богородица свършва земния си живот и отива при сина си. 

 По традиция Божията майка се почита като покровителка на семейството, на децата и на раждаемостта. Затова в деня на нейния празник жените украсяват иконата на светицата с цветя, поставят пред нея дарове - кърпи, ризи и пари. Стопанките месят отново обреден хляб, но го носят в църква за освещаване и го раздават за здраве и за бог да прости.

Жените  ходят в манастир или параклис, които носят нейното име, където обикновено преспиват и оставят дарове, молят се за здраве и благоденствие на семейството и рода.

Средата на Богородичните пости се нарича Преображение Господне (6 август). По стар обичай на този ден се бере първото узряло грозде. Носи се в черквата, където свещеникът го освещава. След това жените раздават благословеното гроздето заедно с други плодове за здраве и благополучие.