Заговяването е традиция, която предхожда времето на пост. Християнският календар тачи Месни и Сирни Заговезни преди началото на Великденските пости, Петрови заговезни преди Петровия пост, Богородични заговезни и Коледни заговезни – преди началото на Коледните пости. Заговяването дава възможност на тялото да се наслади на ястия, които през следващите дни ще бъдат забранени и спазването на забраните ще направи хората по-смирени и търпеливи към житейските изпитания.
Богородичните пости продължават две седмици. Спазването им в далечни времена е имало за цел също да предпази хората от тежки храни по време на августовските горещници. След края на постите – на 15 август, вярващите отбелязват Успение на Пресвета Богородица. Народът зове този ден Голяма Богородица –
В народния календар той е популярен като Голяма Богородица - тогава на 64-годишна възраст Богородица свършва земния си живот и отива при сина си.
По традиция Божията майка се почита като покровителка на семейството, на децата и на раждаемостта. Затова в деня на нейния празник жените украсяват иконата на светицата с цветя, поставят пред нея дарове - кърпи, ризи и пари. Стопанките месят отново обреден хляб, но го носят в църква за освещаване и го раздават за здраве и за бог да прости.
Жените ходят в манастир или параклис, които носят нейното име, където обикновено преспиват и оставят дарове, молят се за здраве и благоденствие на семейството и рода.
Средата на Богородичните пости се нарича Преображение Господне (6 август). По стар обичай на този ден се бере първото узряло грозде. Носи се в черквата, където свещеникът го освещава. След това жените раздават благословеното гроздето заедно с други плодове за здраве и благополучие.
Още от Вяра и демони
Папата пропуска откриването на "Нотр Дам", ще посети Корсика
„Звездата на церемонията по повторното откриване на "Нотр Дам" е самата "Нотр Дам“
Църквата почита воин българин, наречен "святото дете"
Жития на светците
Даниил забърква България в пореден руски скандал, чества с Антоний Волколамски измисления светец Невски