ПАСХАЛНО
ПЪРВОСВЕТИТЕЛСКО
ПАТРИАРШЕСКО ПОСЛАНИЕ

НЕГОВО БОЖЕСТВЕНО ВСЕСВЕТЕЙШЕСТВО
ГОСПОДИН, ГОСПОДИН
† В А Р Т О Л О М Е Й   I  -
ПО МИЛОСТ БОЖИЯ 
АРХИЕПИСКОП НА КОНСТАНТИНОПОЛ – 
НОВИЯ РИМ И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ
ДО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЪРКВАТА:

БЛАГОДАТТА, МИРЪТ И МИЛОСТТА НА 
ВЪЗКРЪСНАЛИЯ В СЛАВА ХРИСТОС 
ДА СА С ВСИЧКИ ВАС !!!

ВЪЗЛЮБЕНИ ЧАДА НА
СВЕТАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА -
ДОСТОЧТИМИ ЙЕРАРСИ, ОСВЕЩЕНИ КЛИРИЦИ,
ПРЕПОДОБНИ МОНАШЕСТВАЩИ И
СКЪПИ И БЛАГОВЕРНИ БРАТЯ И СЕСТРИ -
ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ,

По благословението, благоволението и благодатта на Всещедрия Бог, изминали пътя на Светата Четиридесетница на Великия Пост и преминали в съкрушение Седмицата на дълготърпеливите страдалчески Страсти Господни, ето че ние се развеселихме с празника на Светлото Негово Възкресение, чрез което се освободихме и освобождаваме от тиранията на адовата смърт.
Славното Възкресение от мъртвите на Спасителя Господ Иисус Христос е една среща на целокупния род смъртни човеци; предвкусване е на усъвършенстването на всичко и на завършването на Божественото Домостроителство в Небесното Царство. 
В Църквата ние ставаме участници в неизразимото тайнство на Възкресението, бидейки осветени чрез църковните свети тайнства и преживяващи Пасхата Господня, „която ни разтваря райските врати”, не като спомняне на някакво отминало състояло се събитие, а като състояваща се реална същина на църковния живот, като постоянно присъствие на Христос посред нас, което ни е по-сигурно дори отколкото на това на сигурността на самите нас в себе си. На Пасхата Господня - Великден православните вярващи откриваме истинското си аз като битието ни в Христа, включваме се в движението на всичкото към свършека на този свят „с неизказана и преславна радост” (1 Петр. 1:8) като „синове на светлината и синове на деня” (1 Сол. 5:5).

Основно свойство на православния живот е неговият пасхален туптеж. Философът неподходящо и неподобаващо нарича православната духовност „навъсена” и „есенна”. Уместно на Запад се възхвалява развитото чувство на православните за смисъла и житейската дълбина на възкресенческия опит, без обаче тази вяра да забравя, че пътят към Възкресението се изминава посредством Кръста. На православната духовност не ѝ е познат нито утопизмът на Възкресение без Кръст, нито песимизмът на Кръст без Възкресение! По тази причина в хода на православния живот злото няма последната дума, като Вярата във Възкресението действа като двигател за борба срещу неговото наличие в света и последиците му; действа като преобразяваща сила. В православното самосъзнание няма място за договорки със злото посредством безразличие към хода на човешките неща. Напротив - приносът към преобразяването на човешката история има богословска и екзистенциална основа и се развива без опасност Църквата да се идентифицира със света. Православният вярващ осъзнава противопоставянето между светската действителност у този свят и есхатологичното съвършенство на неговия завършек и не може да остане безучастен пред лицето на негативизма. По тази причина Православната църква никога не е разглеждала борбата за преобразяване на света като тривиален въпрос. Възкресенческата вяра е спасила Църквата както от интровертност и затвореност, така и от осветскостяване.

В Пасхата Христова за нас, православните, е съсредоточено цялото тайнство и същностно богатство на нашето благочестие. Уплахът на Жените - Мироносици, когато „като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха“ (Марк. 16:5), сочи величината и същността на верския, на опита на Вярата като преживяване от екзистенциално разтърсване. Уплахът сочи, че човек е изправен пред едно тайнство, което се задълбочава все повече с приближаването към него, съгласно казаното, че нашата Вяра „не е пътуване от тайнство към познание, а от познание към тайнство“.

Отричането на тайнството ограничава екзистенциално човека, докато благоговението разтваря пред него небесните двери. Вярата във Възкресението е най-дълбокият и откровен израз на нашата свобода или по-скоро на нейното рождение като доброволно приемане на най-висшия Божествен дар – обожествяване (обожение, обожествение) по благодат. Православната църква като „преживяно Възкресение“ е мястото на „истинската свобода“, която за християнския живот е същностна основа, път и цел. Христовото Възкресение е евангелието (благовестието) на свободата, даруване на свободата и гаранция за „всеобщата свобода“ във вечния живот на Царството на Отца, Сина и Светия Дух.
С тези чувства, възлюбени братя и сестри - православни християни, вдъхновени от нашето, изпълнено с радост, участие в „общия за всички ни празник“, получили светлината от неугасващата светлина, прославяйки Възкръсналия от мъртвите Христос Господ, Който дарява живот на всички, и празнувайки този тържествен „избран и свят ден“, за всички страдащи братя и сестри ние се молим на „потъпкалия смъртта със смърт” Господ Бог на мира да умири света, да благослови усилията ни за всяко добро и Нему угодно дело, възклицавайки прерадостния химн: „Христос воскресе!“.

Във Фенер -
Свещения Център на Светото Православие -
Великата Христова Църква-Майка -
Вселенската Патриаршия

Света Пасха, 2024 г.

† Константинополският
горещ молитствувател за всички православни християни към 
Христа Възкръсналия

(Адаптиран превод за благочестивите православни християни от Българския Род)