Николай Попиванов

От 4 месеца Българският патриарх Неофит е в медицински статус, известен единствено на Създателя и на Божията Му воля както относно всяко едно Негово творение, така и за главата на почти 12-вековната Българска църква. Ръководството на натовската в българската столица Военно-медицинска академия съобщава, че единствено Св. Синод на БПЦ – БП може да дава известия и информация за здравето (ментално и физическо) на патриарх Неофит, въпреки че в състава измежду членовете на Св. Синод няма нито едно медицинско лице. А също така нито един от членовете на Св. Синод, камо ли определена уставносъобразна Комисия от минимум 3-ма синодални члена не е извършвала обстойно запознаване на място със здравния статус на Българския патриарх, който да е писмено съставен и подписан от определен от ръководството на болницата Медицински колегиум. Той би следвало ангажирано да предостави на Синодална комисия документи с диагноза, мнение и препоръка - физически и психически -  би ли могъл патриарх Неофит да изпълнява длъжността и функциите Български патриарх, което самият Св. Синод не е изискал и не е пожелал дори, въпреки задължаващите го по Устава на БПЦ – БП такива надлежни постъпки при ситуацията духовен и административен форсмажор, водещ до произвол и злоупотреби.

Междувременно на 9-ти януари т.г. почина митрополит Йоаникий – старши член на Св. Синод, който управляваше Сливенската епархия цели 4 десетилетия и бе оповестен от Комисията по досиетата като агент на ДС с агентурен псевдоним „Кирилиевич“.  Тази подробност Св. Синод пропусна умишлено да спомене в биографичната му справка, която „с прискърбие“ публикува на официалния си сайт. Тогава в същата публикация от синодалната канцелария съобщиха, че ще се проведе извънредно заседание на Св. Синод, в което освен дата, час и място на опелото щели да определят и назначат Наместник на овдовелия Сливенски епархийски престол до избирането на нов Сливенски митрополит, което и извършиха в пълно нарушение на Устава.

На 11-ти януари т.г. почина пък и братът на Патриарх Неофит – доц. Димитър Димитров, който бе многогодишен главен диригент на Патриаршеския хор „Св. Александър Невски“ в едноименната катедрала. Същият малко преди смъртта си публично в телевизионни интервюта се оплакваше, че достъп до брат му (патриарха) не му се позволява, макар всички граждански закони да му дават това право като негов пряк наследник и споделяше в медиите мъката си, която го съсипваше, че обкръжението на брат му го държи 

в пълна дистанция и неведение

Странно! От 11 години православните българи имаме видимо болнав и явно боледуващ патриарх, който е преживял по-голямата си част от първосветителския си понтификат не в Синодалната палата или Патриаршеската си резиденция при Софийската митрополия на пл. „Св. Неделя“, а в софийските болнични заведения. Неведението за неговото здравословно състояние, което отдавна забележимо е не само физически обременяващо го, но видимо това е непълноценен човек, който не може да отговори на нито един журналистически въпрос вече повече от едно десетилетие. За 11 години той има едно единствено телевизионно интервю по БНТ от 2013-та година, от което е видно, особено за здравни служители с експертиза, че той е или със заболяване на Алцхаймер, или на Паркинсон, или с множествена склероза, или с амиотрофична латерална склероза, което от страна на българските епархийски митрополити като отношение или липса на такова (с цел възползване от ситуацията на болестта/ите му) е не само грешно и греховно спрямо Бога и спрямо самия Неофит, но и духовно прегрешение, църковно провинение и обществено и морално престъпление! Тотална безотговорност!

Папата, когато е болен ни съобщават всички подробности за състоянието му и ни призовават към молитва за духовното му спасение  и за телесното му изцерение. Когато Крал Чарлз III заболя и претърпя медицинска интервенция целият свят му отдаде съпричастност и състрадателност. Когато Вселенския патриарх Вартоломей бе при официалното си посещение в САЩ приет в болница лично Президентът Байдън веднага го посети и даде брифинг за състоянието му.
У нас – това нещо – съпричастността и информираността на Обществото не са налични!
Причината е

 престъпна, но контролирана безотговорност и умишлено всяване на безпорядък в Църквата, 

което обслужва стратегическия военно-политически и културно-идеологически интерес на Путинова Русия у нас и на Балканите, докато българските спец-служби и Прокуратура съзнателно не действат, защото считат, че църковните (попските) въпроси не са под надзора на съюзническите ни партньорски служби на САЩ, Обединеното Кралство, ЕС и НАТО и не представляват никакъв интерес за тях, макар от концептуален характер – те да са от значение.

Какво предстои и защо е настоящата статия, която обстойно обследва темата „Избор на нов Сливенски митрополит“?!
Докато българските медии ни забавляват със спектакуларното политическо шоу без публика вече под наименованието „Ротация“ в БПЦ се провежда шоу именно във ВМА с наименованието „Пробация“, което обаче е стройно организирано осъществяване по СУСПЕНДИРАНЕТО на Устава на Българската Патриаршия по заказ от Кремъл.
Как и защо?!
1.) Съгласно чл.2 от УБПЦ – БП (Устава) „ Основа на устройството и управлението на Българската православна църква – Българска Патриаршия (освен Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, Свещените Канони на Вселенските и Поместните събори, учението на светите Отци, но) е и настоящият Устав, приет от VI-тия Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г. в Рилската света обител и влязъл в сила чрез обнародването му в Църковен вестник от 09 януари 2009 г. Важността на тази правна постановка става ясно по-долу.
2.) Чл. 6; ал. 1 от УБПЦ – БП постановява, че „Върховен ръководен орган на Българската православна църква – Българска Патриаршия е Светият Синод, който се състои от Българския патриарх и епархийските митрополити.“ Тази „върховна“ (църковно) съдебна и управленска (т.е. изпълнителна) власт се упражнява от Св. Синод во главе с Председателя му – Българския патриарх, съгласно чл. 9 от Устава, където е упоменато: „Върховната съдебна и управленска власт на Българската православна църква – Българска Патриаршия се упражнява от Светия Синод.“, но пък ясно е определено в предходния чл. 8 от Устава, че в цялост „Законодателната власт в Българската православна църква – Българска Патриаршия принадлежи и се упражнява от Църковния събор“.
3.) Църковният събор се свиква ЗАДЪЛЖИТЕЛНО на редовна сесия на всеки четиригодишен период, а извънредно – когато Св. Синод намери за необходимо, съгласно чл. 18. Това 16-та година не се извършва!
4.) Чл. 27; т. 2 от Устава задължава Църковния събор да „приема или да ОТМЕНЯ синодалните наредби“, а в т. 3 от същия член ЦС пак се задължава да „изслушва отчетен доклад на Св. Синод за цялостната дейност на БПЦ – БП и се ПРОИЗНАСЯ по него.“
5.) Чл. 39 от Устава категорично определя, че само и единствено „Българският патриарх представлява Българската православна църква – Българска Патриаршия и от името на Светия Синод влиза в отношения с: Предстоятелите и представителите на Поместните православни църкви; органите на държавната и местната власт в Република България; чужди държави и техни дипломатически представителства в Република България; международни организации и други вероизповедания в Република България и извън нея.“ Това вече де факто не е така! Осъществи се

 църковен необявен ПРЕВРАТ!

6.) Чл. 49; ал. 1; т. 1; т. 2; т. 4; т 5 и т. 8 от Устава постановяват: „Българският патриарх като Предстоятел на Българската православна църква – Българска Патриаршия, освен правомощията си като епархийски митрополит, има и следните правомощия:
1. председателства заседанията на Църковния събор, Архиерейския събор, Светия Синод в пълен и намален състав;
2. осъществява контрол своевременно и точно да се изпълняват влезлите в сила решения на Църковния събор, Архиерейския събор и на Светия Синод в пълен и намален състав;
4. приема писма, молби и жалби до Светия Синод и своевременно ги разпределя по компетентност за разглеждане и решаване;
5. ръкополага със Светия Синод епископи на Българската православна църква – Българска Патриаршия;
8. дава отпуск на епархийските митрополити и разрешение да идват в столицата“. Посочените тук точки от чл. 49 от Устава СА ОТНЕТИ от Българския патриарх!

7.) Чл. 50 от Устава напълно канонически формулира и определя: „Българският патриарх/Наместник-председателят на Светия Синод няма право да решава или извършва нещо по общите дела на Църквата без решението на Светия Синод и Светият Синод няма право да решава или извършва нещо без мнението на Българския патриарх/Наместник-председателя на Светия Синод.“ За Св. Синод това вече НЕ ВАЖИ!
8.) Чл. 52; ал. 1 и 2 постановяват: „Председател на Светия Синод в пълен и намален състав е Българският патриарх. Светият Синод при отсъствие на патриарха се председателства от синодален член, когото патриархът определи с писмена заповед.“ Споменаването Заповед СЪЩЕСТВУВА ЛИ?! Май – НЕ!
9.) Чл. 54 от Устава постановява: „Никой архиерей не може да откаже участие в заседание на Светия Синод в пълен или намален състав, освен поради тежка, продължителна болест, немощ или други причини, признати за основателни от Светия Синод. При неизпълнение на това задължение архиереят подлежи на църковно наказание.“ Има архиереи, които изобщо даже не отказват участие, а въобще НЕ УЧАСТВАТ в заседанията на Св. Синод!
10.) Чл. 58 в т. 7 е в пряко взаимодействие с чл. 49; ал. 1; т. 5 и безпрекословна обвързаност с чл. 50 от УБПЦ – БП, където като правомощия на Св. Синод в пълен състав (во главе обаче ЗАДЪЛЖИТЕЛНО и с Патриарха или Наместник-председателя) е определено той като колективен двусъставен орган на симфонията от колективната съвкупност на йерархичното единоначалие с пълноценната съборност да „ръкополага епископи и да извършва канонически избор на епархийски митрополити“. Това означава, че Синодът без Патриарха нито може, нито ще даде юридическа легалност или всепризната легитимност по избор на епархийски митрополит, за което Синодът сам си е виновен, защото недоверието в Синода между митрополитите не довежда до нормализация чрез предвидените в Устава три възможности за избор на Наместник-председател на Св. Синод и Управляващ делата на Софийска епархия, чийто митрополит по право е Българският патриарх във време, в което патриархът е жив, но в невъзможност да изпълнява функциите си по длъжност. 
11.) Чл. 58; т. 12 даващ правото на председателствания от Българския патриарх/Наместник-председателя Св. Синод „да приема синодални наредби за устройството и управлението на Църквата в неотложни случаи и да ги внася за разглеждане в първия свикан след издаването им Църковен събор“ е в пълен разрез с посочените по-горе членове от Устава – чл.49; ал. 1; т. 5, защото Църковен събор противоканонично, противоуставно, а и законоНЕсъобразно не се е провеждал от 16 години, какъвто настоящият „нов“ Трети за Българската църква Църковен устав изисква. Неутвърждаването от Църковния събор на временните (до произнасянето) синодални наредби са 

НЕЛЕГАЛНИ и НЕЛЕГИТИМНИ

 А с такива са ръкополагани неканонически съобразно епископи, които Св. Синод (без да притежава Законодателната власт в Църквата) сега за пореден път ги предлага в т.нар. Кандидатска листа на достоизбираемите измежду лицата с епископски чин, допуснати до участие и в предстоящия епархийски избор за нов Сливенски митрополит в разрез с Устава на БПЦ и синодални решения с утвърдено от Събор задължително прецедентно право. Решенията на всичките Шест Поместни Събора на БПЦ също са валидни за настоящия синодален състав! В противоречие е вредното действие/вредното бездействие на Св. Синод, съобразно постановлението на чл. 21; ал.1, където от Синода към митрополитите се вменява следното задължение: „По решение на Светия Синод, издавано през пролетта на всяка четвърта година...“ епархийските митрополити провеждат избори за делегати на Църковен събор, на който те никога не участват и не придобиват реално статут на член на Църковен събор. Това въвежда перманентно нарушение на Устава и чрез несвикването и непровеждането на Църковния събор поставя всеобщата легитимност и правна издържаност на БПЦ в лавина от казуалистика относно нейната цялостна правосубектност, особено по предвиденото и свързано с този проблем обвързване и по чл. 27; т. 2, че Църковният събор „приема или ОТМЕНЯ синодалните наредби“, което отваря възможността епископи или митрополити, станали такива с подобни извънредни временни наредби да не бъдат с легитимни книжа по представителност на власт и да влязат в хипотеза на злоупотреба и превишаване на власт.
12.) В чл. 58, където е определено какви са „Правомощията на Светия Синод в пълен състав“ в т. 18 е постановено, че той (органът) трябва „да съставя списък на достойните за архиерейски чин“.
13.) Пак в чл. 58, но в т. 21 е постановено Св. Синод „да назначава длъжностните лица на ръководните служби в Църквата“.
14.) Важното по аргумента на горните два посочени по номера в публикацията 12 и 13, които са от Общите дела на Църквата, както и в точка 14 идват от чл. 60 от УБПЦ – БП, където ясно е регламентирано, че: „Заседанията на Светия Синод в пълен и намален състав са законни, когато присъстват повече от половината им членове и се председателстват от Българския патриарх. При отсъствие на Българския патриарх заседанията се ръководят от определен от него с писмена заповед председателстващ, а при невъзможност – Светият Синод избира един от епархийските митрополити.“; от чл. 61: „Заседанията на Светия Синод се свикват редовно всяка година през месец юни и месец ноември, а извънредно – когато Българският патриарх или Светият Синод намерят това за необходимо или когато се поиска от повече от половината епархийски митрополити.“; от чл. 63; ал. 2: „Решенията се приемат с мнозинство повече от половината на всички членове на Светия Синод, като при равногласие надделява мнението, за което е дал глас председателят.“
Тук следва да се изброят 

противоуставните умишлени действия на членове на Св. Синод!

- От месец ноември на миналата 2023-та година сайтът на Синода, а вероятно и Канцеларията му, но и самият Синод постоянно (при всяко синодално заседание – извънредно, редовно или пък де юре - нередовно) ни разказва и се позовава на една и съща Заповед N: 91 / 14.11.2023 г. на Българския патриарх Неофит, която обаче не се публикува и никой (в това число и от митрополитите на БПЦ и в Дирекция „Вероизповедания“ при МС) не е виждал. Нея (Патриаршеската заповед) и да я има трябва да е снабдена с административните реквизити на властта – да е на Синодалната бланка (защото се издава от Председателя на Св. Синод), да е вписана от Деловодството на Св. Синод с прилежащия ù номер, вписан в Заповедния регистър на Синодалната канцелария като вътрешно-ведомствен Акт, съобразно Устава, да е ясно посочено дали Патриархът упълномощава (в случая на посочваната Заповед) Великотърновския митрополит Григорий да председателства едно или няколко (колко обаче и кои конкретно трябва да е посочено) синодални заседания, които следва в Заповедта да са изрично упоменати, да е ясно дава ли се разрешение същият упълномощен за Председателстващ да изготвя и предлага Дневен ред – прерогатив единствено на Българския патриарх/Наместник-предателя и да резолира входящата поща до Българската Патриаршия, дава ли се разрешение от Патриарха на Гл. Секретар на Синода да подписва изходящата поща на Св. Синод, има ли го подписа на Патриарх Неофит на позоваващата се от всеки разказвана обаче само Заповед, има ли го или не личния му подпис, а синодалният печат – също той ли е наличен, лежащ на нея, поради качеството ù (на Заповедта) и в качеството му на Председател на Св. Синод, с което се твърди, че е издадена и приложена ли е тя по надлежния ред с Придружителни писма до всички епархийски митрополити?! 
-
- Така се приема и Бюджет на цялата БПЦ – БП, който се представя на Правителството и в Парламента с искане за повишаването му.
- На 10.01.2024 г. Синодалният сайт ни съобщава, че Св. Синод е назначил Наместник на овдовелия Сливенски епархийски престол. Това е Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Извънредното заседание от тази дата не е свикано от Българския патриарх! Свикано е от Григорий Великотърновски, съобразно Заповед, чийто текст никой не е виждал, за да знаем може ли той да свиква синодални заседания изобщо при все още жив Патриарх. Владиката Йоан е назначен в извънредно синодално заседание (а може и нередно такова), на което са се явили 9 от съществуващи 14 синодални члена. Избран от 6 от присъстващите. А Устава казва: легитимно и законно решение на Св. Синод е това, взето с повече от половината (не от присъстващите), а от всичките епархийски митрополити (сиреч: от 14 – минимум 8) дават легитимност. Всички Актове и процедури по организацията и провеждането на избор на нов Сливенски митрополит са от този административен произвол – напълно НЕЗАКОННИ.
15.) В чл. 69; ал. 1 се казва: „За всяко заседание се води протокол, който се вписва в протоколната книга и на следващото заседание се подписва от председателя и от всички участвали в заседанието членове, след което решенията влизат в сила. Решенията се публикуват в „Църковен вестник”.“ Протоколната книга с положени във всеки Протокол от Св. Синод подписи на епархийските митрополити легитимна НЯМА, защото за да се изпълни каноническото изискване, че църковните институти - Българският патриарх без Св. Синод и Св. Синод без Българския патриарх по общите въпроси на БПЦ не могат да извършат нищо, тъй като Протоколи от т.нар. синодални заседания от 10.01.2023 г. (извънредно) и 22.01.2023 г. (редовно??? – на което пък бързо, бързо определят и Кандидатска листа на достоизбираемите за Сливенски митрополит) и да се подпишат в следващо заседание – те са НЕЛЕГИТИМНИ, щом над митрополитските подписи не лежи подписа на Председателя на Св. Синод, който може да бъде единствено Българския патриарх или Наместник-председателя на Св. Синод след овакантен или овдовял Патриаршески престол. Такъв прерогатив Председателстващият синодалните заседания НЯМА. В края на патриаршеството на покойния Патриарх Максим, когато подобни поводи възникваха прецедентите винаги бяха изцяло съобразени с Устава, защото другото, освен престъпление, е и възможност за санкции (най-малкото от банкови институции, които са чужди и не са подвластни на българска политическа намеса). В нито един брой на Църковен вестник НЯМА обнародвани Протоколи от заседания на Св. Синод
В чл. 69; ал 2 се казва: „Решенията на Светия Синод, ако не противоречат на догматите и каноните на светата Православна църква, са окончателни и задължителни за членовете, клирици и миряни, на Българската православна църква – Българска Патриаршия.“ Тук, обаче, Канонът за синергия между единоначалие и съборност е нарушен! И еклесиологически, и канонически т.нар. Решения НЕ СА РЕШЕНИЯ!
В чл. 69; ал. 3 е определено: „Изпълнението на решенията на Светия Синод се осъществява чрез активната роля на НЕГОВИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ и оперативното му взаимодействие с членовете на Светия Синод.“ Никой вече 4 месеца не е снабден с безапелационни писма, които гарантират представителна власт на представляващите се за притежаващи легитимна църковна власт! Председателят (патриархът) е де факто ДЕТРОНИРАН!
16.) Устава на Българската православна църква – Българска Патриаршия ясно определя в своя чл. 38; ал. 2 следното: „Когато Българският патриарх по собствено желание и по причини, допустими от църковните канони, се оттегли, той носи титлата “Бивш Патриарх Български” и достойнството си “Блаженство”, като Светият Синод му осигурява условия за живот, отговарящи на висотата на предишното му служение.“ Такива „причини, допустими от църковните канони“ за оттеглянето на Български патриарх, най-вече тези, които са здравословни и не му позволяват да изпълнява задълженията си по длъжност не са задействани от Св. Синод, защото неговите членове – кандидати за наследници на Патриаршеския престол се 

мразят и ненавиждат 

до степен, че за тях е по-добре и Църква да няма, освен добър пастир, който да е духовен водач на българското православно паство – само и само да отлагат самозаблудата си, че всеки от тях ще стане Патриарх, защото е „по- по- най„. 
17.) Глава VII-ма; Раздел II-ри „Избиране на епархийски митрополит“; чл. 83; ал. 2 формулира следната задължителна постановка: „Светият Синод определя лицата, достойни за епископски чин.“ Това, обаче, НЕ Е ВАЛИДНО за тези лица, които са вече епископи, но станали такива чрез Синодална наредба, която не е утвърдено от Църковен събор и съобразно което Св. Синод дори и с Патриарха си като свой Председател НЕ МОЖЕ ДА ГИ ВКЛЮЧИ ЛЕГИТИМНО в Листа на лица с епископски чин за кандидати за митрополитски избор, съобразно чл. 85; ал. 1 от УБПЦ – БП. Светият Синод си позволява сега дори напълно самостоятелно, без Българския патриарх, да определя лицата, достойни за епископски чин, което е проява на НЕСАМОСТОЙНОСТ и подлага българската автокефалия и патриаршеско достойнство под риск!
18.) Чл. 84; ал. 1 ясно и категорично постановява и определя, че: „Когато овдовее или се оваканти епархия, Епархийският съвет известява писмено Светия Синод, който НАЗНАЧАВА епархийски митрополит за наместник на овдовелия или овакантен престол.“ Е, кой издаде Придружително писмо с приложена към него Заповед за НАЗНАЧАВАНЕТО по решение на Българския патриарх и Св. Синод, че митрополит Йоан (който няма изискуемите по Устава минимум 8 гласа, а само 6) е Наместник на овдовелия Сливенски епархийски престол, за да извършва организация и провеждане на предвиденото в Устава от чл. 85 до чл. 88 включително?! И кой издаде Заповед за назначение?!
19.) Чл. 90; в алинеи 1; 2 и 3 както и чл. 91 в алинеите си също 1; 2 и 3 от Устава ЗАДЪЛЖАВАЩО определят: чл. 90; ал. 1 „Светият Синод след одобрението на епархийския избор, в първата света неделя в храма след пристойна към Бога молитва и в присъствието на народа, с мнозинство повече от половината от членовете си избира канонически за митрополит на овдовялата или овакантена епархия един от двамата избрани кандидати.“ Ал. 2 „За извършения избор се съставя Акт, който се вписва в кондиката на Светия Синод и се подписва от Българския патриарх и членовете на Светия Синод.“ Ал. 3 „Екземпляр от Акта се предоставя на новоизбрания епархийски митрополит.“ Чл. 91; ал. 1 „Новоизбраният епархийски митрополит встъпва в правата си в деня, в който Светият Синод му съобщи, че е канонически избран.“ Ал. 2 „Новоизбраният епархийски митрополит се представя на Българския патриарх и заминава за епархията си.“ Ал. 3 „Светият Синод препоръчва новоизбрания епархийски митрополит на паството му със синодално писмо, което се прочита във всички църкви на епархията.“ Е, Св. Синод като или ако одобри, или ако пък  касира епархийския избор, предлагащ на втори тур за балотаж двама от кандидатите, измежду които трябва Патриархът и Синодът да изберат един от тях с повече от половината от всичките си членове, тоест – минимум 8 синодални владици, то – Кой ще утвърди този Протокол, ако не Патриарха, който е единствен към момента с този прерогатив, тъй като няма Св. Синод свой Наместник-председател?! Кой ще подпише Българския патриарх в Акта на Каноническия избор, който се вписва в Кондиката на Св. Синод в самия ден на каноническия избор?! Кой ще подпише Българския патриарх под екземпляр от Акта на състоялия се Канонически избор и кой ще подпише Българския патриарх в Удостоверенията за представителност на власт пред държавните правителствени, правораздавателни и правоохранителни органи?! Пред кого ще се яви и представи т.нар. новоизбран Сливенски митрополит, след като се изисква това да стане пред Българския патриарх в Синодалната палата?! Кой ще подпише и препоръча чрез Патриаршеско и Синодално послание до клира и народа на епархията новоизбрания митрополит, освен Българския патриарх ведно със синодалните членове?!

Този патриаршески прерогатив на Негово Светейшество му принадлежи само на него докато е жив или докато не е вече по разни причини с почетната титла Негово Блаженство като Бивш Патриарх Български, съобразно предвидените три възможности в Устава и е избран официално редовен и пълновластен Наместник-председател на Св. Синод, който легално и легитимно е с всички права и задължения на Български патриарх!
20.) Съгласно чл. 190; т. 14 в първата му част, а именно: „неизпълнение или немарливо изпълнение на църковните правила, разпорежданията на настоящия Устав, служебните задължения или законните разпореждания на църковната власт...“ в случая VI-тия Църковно-народен събор – Законодателния орган в БПЦ – БП, то в абсолютна пълнота почти целия пълен състав на Св. Синод съставомерно извършва и ще извърши нехристиянски, противни на Евангелието, противоканонически и уставнонесъобразни простъпки, административно-процесуални нарушения и наказателно-отговорни инкриминирани действия, забранени от Свещените Канони, църковните правила и традиции, хуманитарното поне човешко отношение към блуждаещия между световете на тленното и вечното Патриарх Неофит и срещу Устава на БПЦ – БП, а и чрез църковните провинения, вписани в чл. 190, т. 15; т. 16 и т. 17, а именно: „превишаване на власт; злоупотреба и немарливо пазене на църковното имущество (каквото в една епархия като Сливенската дълго време бе извършвано) и непристойни за сана дейности – като пълно несъстрадание и лицемерие към Светейшия Български патриарх Неофит.
21.) Поради напълно съзнателно извършеното и извършващото се вече в рецидив колективно (без)отговорно църковно-административно нарушение от множество членове на Св. Синод (с легитимни и с нелегитимни такива в състава му пълен), то т. 1; т. 2; т.3 и т. 4 от чл. 196 от Устава на Българската православна църква – Българска Патриаршия поставя въпроса за редовността (не само по посочените в тази публикация църковно-правни теми) въобще на БПЦ – БП като религиозна институция, съобразно и по смисъла на Закона за вероизповеданията, а и представянето и претенцията ù (на поставените за нейно ръководство) като Институт на формулираната от VII-мото Велико Народно събрание в IV-тата Българска Конституция в нейния 13-ти член; точка 3-та, в която се постановява, че: „Традиционна религия в Република България е източноправославното християнство“ с все по-голяма сила надвисва въпросът – е ли е самоназоваващата се религиозна институция абревиатурно „БПЦ – БП“ източноправославно християнство, което е традиционна религия у нас или е извън юридическия правен и обществено-политически мир 

феодално-олигархична мафиотска организирана престъпна група,

 подчинена на единствената друга чуждестранна такава също уж религиозна институция в света, ползваща и тя също с тире (-) абревиатура, сходна на тукашната, а именно РПЦ – МП, която вече е върховен благословител на държавния терор и международния тероризъм?!
Въведоха го първо в Руската Федерация и веднага след това по Гундяев модел се приложи и у нас в България, та кодирано да е ясно, че БПЦ сме руски субект. От близо две години същото се случи и в Р. Северна Македония, където си именуваха Църквата МПЦ – ОА.
NB: За да е ясно какво се случва в Българската църква, то това става най-видно от пълното нарушение на 39-тия член от Българския църковен устав, което вкупом се извършва не само от митрополитите, но и от представителите на държавната власт в лицето на Държавния глава – президентът Румен Радев, който посети епархийски митрополити в Синодалната палата, а и по-късно ги покани в Президентството официално в нарушение на приетия от Държавата Църковен устав, особено в посочения 39-ти член в Глава Четвърта – „Български Патриарх“. Нарушен е Устава и от депутати от Народното събрание. Санкционираният по Глобалния Закон „Магнитски“ Делян Пеевски и неговия прислужващ го Йордан Цонев два пъти посещават Синодалната палата без Българския патриарх да е там или да е дал санкция за подобен род индулгенции за опрощаване на грехове и корупция – тъй любими на богатеещите български владици.

Сливенският епархийски избор (ако се проведе изобщо ще е изцяло нелегитимен, противоуставен и незаконен, независимо за какъв ще го определи Синода) за нов Сливенски митрополит е само прелюдия, която да подготви решителността за евентуалното стартиране на множество процедури по избирането на нов Български патриарх. 
На 21-ви януари т.г., когато бе Имения ден на патриарх Неофит, то за берящия душа болен Български патриарх Св. Синод и всички епископи не отслужиха нито Маслосвет за изцерение на душата и тялото му, нито Молебен за оздравяване, а извършиха в Александър Невски Благодарствен молебен – сиреч те благодариха на Бог, че ги освобождава от товар, който те сами си нагърбиха, защото още след кончината на Патриарх Максим не можаха да се разберат кой да води бащина дружина и прецениха, че болнавия и безволев Русенски митрополит Неофит ще им е тапа, поддържаща налягането, което обаче все повече се напряга и в Църквата, за жалост, предстои експлозия.
Даже заседание са си определили, на което ще гледат т.нар. изборни книжа от Сливен на 24-ти февруари т.г. – две години откакто Путин унищожава Украйна и Украинския народ и когото БПЦ не осъди за демонизма и човеконенавистничеството му, но е и Денят, в който пред 11 години Неофит те си го направиха от Агент „Симеонов“ на ДС в Патриарх на православните българи.
Относно т.нар. Листа на достоизбираемите за Сливенски митрополит и техните зависимости – четете във втората част!
Очаквайте продължение!