Действията на Руската православна църква и на нейния патриарх Кирил отговарят на руската външна политика.
Българската дипломация трябва да спре да мисли с щампите на съветската дипломатическа школа.
Това заяви историкът проф. Христо Матанов, специалист по средновековна история. Той е автор на многобройни изследвания и монографии, сред които „От Галиполи до Лепанто. Европа, Балканите и османското нашествие (1354-1571 г.)“. Проф. Матанов е директор на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 – октомври 1996).
С него коментираме неотдавнашните действия на патриарха на Москва и Цяла Русия Кирил, който постави ултиматум на православните църкви да направят избор между Москва и Вселенската патриаршия. Това негово изявление идва на фона на кризата около Украйна свързана със струпването на огромни руски сухопътни части по границите на тази държава. Самият религиозен конфликт между Москва и Вселенската патриаршия избухна преди няколко години, след като патриарх Вартоломей реши за признае автокефалността на Украинската православна църква.
„По принцип православието се е развило така, че е дало превес на поместните църкви, а не на всеобщата световна йерархия, както е в католическата църква. Това вбива клин в редиците на православието“, заяви проф. Матанов по повод на конфликта.
Според него изказването на руския патриарх по-скоро може да се тълкува като геополитическо в него се усещат и нотките на една позабравена схема, която определя Москва като Трети Рим.
„Със сигурност може да бъде намерено геополитическото противопоставяне в това изказване. Сегашният руски патриарх е член на Съвета за национална сигурност към президента Владимир Путин. Неговите действия отговарят на руската външна политика. Както тя бележи някакво изостряне, така и неговото изявление е сравнително остро“, подчерта историкът и експерт по религиозните въпроси.
Той е категоричен, че една поместна църква не може да прави такъв избор, пред какъвто го поставя Кирил или Москва, или ада.
„Не може една поместна църква да избира този или онзи. Въпросът е, че не би трябвало малките църкви да се поставят пред такъв избор. Вселенският патриарх е пръв между равни. Изказването на патриарх Кирил повлиява на единственото на православните църкви“, заяви проф. Матанов.
Руската православна църква е под пряко подчинение на политическите фигури в Кремъл.
„Сегашното управление в Кремъл много набляга на християнството, като обединяващ фактор. Възстановиха унищожените по времето на болшевизма църкви. Руската патриаршия следва политиката на Кремъл“, категоричен е историкът.
Според него Русия няма интерес от прерастването на кризата около Украйна в горещ конфликт.
Проф. Матанов заяви, че в днешната ситуация България не може да не вземе позиция.
„От историческа гледна точка България е била добре, когато балансира. Когато твърдо заеме една страна има повече проблеми. От друга страна нещата са сложени така, че един баланс означава липса на позиция, което не се гледа с добро око от останалите партньори в НАТО“, заяви историкът.
Българската дипломация трябва да има повече самочувствие и да спре да мисли с щампите на съветската дипломатическа школа.
„България трябва да се отърва от съветската дипломатическа школа, която ни внушаваше, че сме малки и от нас нищо не зависи. Това траене, това, че дипломатите ни мълчат е резултат от една насадена политика в дипломатическия ни елит“, заяви проф. Матанов. /БГНЕС
Фактор
Българската дипломация трябва да спре да мисли с щампите на съветската дипломатическа школа.
Това заяви историкът проф. Христо Матанов, специалист по средновековна история. Той е автор на многобройни изследвания и монографии, сред които „От Галиполи до Лепанто. Европа, Балканите и османското нашествие (1354-1571 г.)“. Проф. Матанов е директор на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 – октомври 1996).
С него коментираме неотдавнашните действия на патриарха на Москва и Цяла Русия Кирил, който постави ултиматум на православните църкви да направят избор между Москва и Вселенската патриаршия. Това негово изявление идва на фона на кризата около Украйна свързана със струпването на огромни руски сухопътни части по границите на тази държава. Самият религиозен конфликт между Москва и Вселенската патриаршия избухна преди няколко години, след като патриарх Вартоломей реши за признае автокефалността на Украинската православна църква.
„По принцип православието се е развило така, че е дало превес на поместните църкви, а не на всеобщата световна йерархия, както е в католическата църква. Това вбива клин в редиците на православието“, заяви проф. Матанов по повод на конфликта.
Според него изказването на руския патриарх по-скоро може да се тълкува като геополитическо в него се усещат и нотките на една позабравена схема, която определя Москва като Трети Рим.
„Със сигурност може да бъде намерено геополитическото противопоставяне в това изказване. Сегашният руски патриарх е член на Съвета за национална сигурност към президента Владимир Путин. Неговите действия отговарят на руската външна политика. Както тя бележи някакво изостряне, така и неговото изявление е сравнително остро“, подчерта историкът и експерт по религиозните въпроси.
Той е категоричен, че една поместна църква не може да прави такъв избор, пред какъвто го поставя Кирил или Москва, или ада.
„Не може една поместна църква да избира този или онзи. Въпросът е, че не би трябвало малките църкви да се поставят пред такъв избор. Вселенският патриарх е пръв между равни. Изказването на патриарх Кирил повлиява на единственото на православните църкви“, заяви проф. Матанов.
Руската православна църква е под пряко подчинение на политическите фигури в Кремъл.
„Сегашното управление в Кремъл много набляга на християнството, като обединяващ фактор. Възстановиха унищожените по времето на болшевизма църкви. Руската патриаршия следва политиката на Кремъл“, категоричен е историкът.
Според него Русия няма интерес от прерастването на кризата около Украйна в горещ конфликт.
Проф. Матанов заяви, че в днешната ситуация България не може да не вземе позиция.
„От историческа гледна точка България е била добре, когато балансира. Когато твърдо заеме една страна има повече проблеми. От друга страна нещата са сложени така, че един баланс означава липса на позиция, което не се гледа с добро око от останалите партньори в НАТО“, заяви историкът.
Българската дипломация трябва да има повече самочувствие и да спре да мисли с щампите на съветската дипломатическа школа.
„България трябва да се отърва от съветската дипломатическа школа, която ни внушаваше, че сме малки и от нас нищо не зависи. Това траене, това, че дипломатите ни мълчат е резултат от една насадена политика в дипломатическия ни елит“, заяви проф. Матанов. /БГНЕС
Още от Вяра и демони
Сливенската митрополия: Украинските клирици служат по каноничния ред, с благословението на Синода
"Никаква подписка, никакъв натиск, никакво обществено внушение няма да промени нашите духовни принципи и решения"
В московската църква намериха виновник за удара по Киево-Печорската лавра: Това го прави дяволът
Бившият наместник на лаврата Павел Лебед, известен още като „Паша-Мерцедес“, още през 2023 г. получи обвинения за разпалване на междурелигиозна вражда и оправдаване на руската агресия
Почитаме епископ Тихон Аматунтски Чудотворец - светецът, който възпира ветровете
Жития на светците