Надежда Гавраилова

            Във времето на пандемия Ватикана и православните поместни църкви не спряха богослуженията в храмовете, но ограничиха достъпа на вярващите като превантивна мярка срещу разпространението на COVID – 19. На фона на всичко това прави впечатление, че Патриарх Неофит и митрополитите от Светият Синод на БПЦ не искат да ограничат достъпа на вярващите до храмовете у нас. Разбира се, това е много добре разбираемо, защото БПЦ не може току ей така да се откаже от приходите от продажби на свещи, религиозни артикули и дарения, чийто  финансови измерения като приходи ще стигат „до небесата” точно в следващите няколко седмици. Поговорката „Ден година храни” важи и за БПЦ, а в периода на обявената карантина до Страстната седмица и трите дена на Пасха. Трябва да отбележим, че и след Великден тези благодатни финансови „дни” за БПЦ продължават:  Томина неделя (26 април), Св. цар Борис – Михаил (02 май), Св. Атанасий „летни” (02 май),   Гергьовден ден (06 май), Св. Никола „летни” (02 май),   (09 май), Събор на Св. Новоселски мъченици (09 май), празника на Св. Равноапостолни Методий и Кирил (11 май), защото освен църковни празници те са и „съборни дни”, тоест дни в които много градове и села празнуват своите събори и жителите и гостите на тези населени места масово посещават и правят дарение на местните църковни храмове и манастири носещи името на празнувания светец. Така, че просто няма как премиера Борисов, ген. Мутафчиев и Националният кризисният щаб да очакват БПЦ да „прояви разбиране” и да  ограничи достъпа на миряни до храмовете като превантивна мярка по време на пандемията, както вече го направиха Вселенската патриаршия, Гръцката православна църква, Румънската патриаршия, Московската патриаршия и Сръбската патриаршия.
Все пак в един момент Патриархът и митрополитите разбраха, че не са в унисон с техните колеги от другите православни църкви и след срещата между тях и Националния кризисен щаб на 30 март 2020 г. донякъде „смекчиха” своето становище: храмовете ще продължават да бъдат отворени, т.е. миряните ще продължават да имат свободен достъп до храмовете по време на богослужения, но бяха призовани все пак да си останат в къщи и това по никакъв начин нямало да засегне тяхната църковност.
Консултирайки се от архивите на официозите на БПЦ – официалният сайт и „Църковен вестник” това което ще ни направи силно впечатление като вярващи православни християни е, че от 13 март 2020 г. когато започна извънредното положение, до днес Патриарх Неофит и митрополитите от Светият Синод не са се събрали нито един път физически, за да отслужат заедно в някой църковен храм от диоцеза на БПЦ-БП поне  един 

молебен за здравето и спасението на българският народ

 по време на пандемията. Да, Патриархът и митрополитите препоръчаха разни молитви, но дистанционно, най-вече, чрез официалния сайт на БПЦ, чрез социалните мрежи и телевизиите, но нито един път не излезнаха открито заедно в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” за да се помолят за България и нейните чада. Не знаем дали Патриархът и митрополитите от Светия Синод не ги е страх да влезнат в храм по време на пандемията и съслужат заедно в присъствието на вярващите? Дори и на 30 март когато Неофит и владиците бяха физически в София в Синодалната палата на среща с Националния кризисен щаб, а така също и на 9 април 2020 г когато  бяха пак в Патриаршията на среща с премиера Борисов, те не помислиха за общ молебен, за да може Бог  да пази от небесата майка България. А  вярващите толкова очакваха това да се случи!
Този факт кара не само християните, но дори и атеистите в България да се чувстват изоставени от своите духовни водачи във времето на пандемията, да живеят в отчаяние, защото няма кой да помоли Господ да  усили излеянието на  Божият благодат над България в тези трудни времена. 
Няма как да не ни впечатли и фактът, е че от началото на извънредното положение, до днес няма данни, за редовни богослужения на патриарх Неофит(появата му днес на Цветница е режисирано изключение, б.а.) и по-голяма част от митрополитите в църковни храмове сред миряни в градове и села от техните епархии. Тоест, призовавайки хората да си стоят у тях по време на богослужения, Патриарх Неофит и митрополитите намериха оправдание или да не стъпват и служат физически в  „отворени-те храмове”,  сред миряните или да не служат редовно. Оставиха поповете сами на предна линия поповете, които имат семейства, да посрещат и обгрижват духовно вярващите. 
Така например, според изданията на БПЦ и  наше лично наблюдение от началото на пандемията до днес патриарх Неофит не е служил нито един път физически в нито един от тези „отворени храмове”, споменати в „Окръжното писмо” - точка 3 от протокол №2 от заседание на Светия Синод в пълен състав от 30 март тази година. „Отворени храмове” са всички тези, които богомолците могат да посещават свободно и има вероятност Патриархът като духовен водач на българите, да контактува физически пряко с вярващите намиращи се в тях.
Видимото отсъствие на Патриарха в т. нар. „отворени храмове”, провокира чувството на 

духовна самота

 сред вярващите и  внушава усещането, че сме „духовни сираци” чийто „духовен” баща се дистанцира физически в този така труден момент за своите чада. Враговете на православието, които са внедрени в самата БПЦ винаги и за всичко оправдават патриарх Неофит (роден пред 1945), че бил болен и стар. Айде де, не на нам тия! Бил стар! Стар, стар колко да е стар? На 74 г.!  Добре помним, че патриарх Максим (1911 - 2012) служеше най-редовно една година преди „да предаде Богу дух” на 99 г. А сегашният бил стар и болен! Колко да е болен? Разбира се това най-добре знае неговият лекуващ лекар, но според Устава на БПЦ, чл. 32, ал.2, Патриархът може „по собствено желание и причини, допустими от каноните на църквата” да се отегли от своето служение като Патриарх в БПЦ и да отиде в усамотение на покой. Щом патриарх Неофит не се оттегля от своето служение като Патриарх, значи се чуства физически и психически добре! Именно и затова православните миряни са много разочаровани, защо не го виждат от почти един месец да служи в т. нар. „отворени храмове”. Вярващите много добре помнят, че през 2003 г. когато върлуваше SARS вируса и тогава като и сега, целият свят беше изпаднал в паника. Обаче Патриарх Максим като истински духовен водач на българите не се уплаши и не се страхуваше да служи в „отворени-те храмове” и не изпитваше никаква психоза да беседва, контактува и утешава духовно миряните след всяко богослужение!
В този труден за България момент изоставени от своите духовни водачи от Светия Синод, вярващите се обръщат с молитва за спасение към Св. патриарх Евтимий Търновски  (1325 - 1403) защото помнят, че преди 627 години той като духовен водач на българите не изостави народа си и дори ръководи отбраната на Търново. След превземането на твърдината от нашествениците, той не се страхува да е между хората и да ги утешава!

Няма как вярващите да не забележат, че  настоящите Патриарх и Свети Синод на БПЦ-БП не са изработили до сега никаква програма за финансова и материална помощ на държавата и вярващите в условията на пандемията, както вече направиха и активираха в действие другите православни църкви. Така например членовете на Светия Синод на Гръцката православна църква ще дарят по една своя заплата  и сума от 150 000 евро на гръцката държава в помощ за борбата с COVID – 19. Вселенската патриаршия дава 50 000 евро на Гърция и 300 000 турски лири на Турция със същата цел. В последните седмици всички медии споменават за подобни  финансови и материални помощи към своите вярващи и на  Румънската патриаршия, Московската патриаршия, Сръбската патриаршия, Кипърската архиепископия, Албанскта архиепископия.

Но незнайно защо Неофит и владиците изобщо

не „взимат пример” от своите православни колеги.

А БПЦ не просто има пари и имоти, тя е много богата на имоти и финансови активи! Всъщност най-богата институция в България след държавата. Притежава много апетитни имоти в градове из цялата страна, които отдава под наем. Собственик е на огромни площи земеделска земя, които отдава под аренда на селскостопански производители, които получават субсидии от Европа на база декларирана обработваема земя. Собственик е на огромни горски масиви, в които активно се извършва лесовъдна сеч. Регистрира огромни печалби от продажба на свещи и религиозна утвар. Получава  финансови и материални дарения в огромни размери. Сигурно заради това миналата година, когато се обсъждаше новият „Закон за вероизповеданията” БПЦ категорично отказа да декларира своите дарения и техния източник пред държавата. Точно този акт на Светия Синод много уплаши и стресира вярващите, защото в цял свят всички почтени организации не ги е страх да декларират публично финансовия и материалния си статус, единствено една организация - мафията се страхува да покаже на светло своите пари и имоти! На всичко отгоре БПЦ-БП е освободена от държавата да не плаща данъци за  търговска дейност. От две години е субсидирана от бюджета, тоест от нас данъкоплатците, на държавата със сумата от няколко милиона лева с която се изплащат заплатите на свещениците. Но независимо какви пари и богатства трупа, БПЦ отказва да изпълнява социална дейност насочена към вярващите нуждаещите се. След като държавата пое заплатите на свещениците, то Светият Синод като знак на благодарност към българския народ можеше да издаде окръжно всички кръщенета, помени, погребения, венчавки и сватби да бъдат безплатни за народа, за да изпълнят думите на Христос „Даром получихте, даром давайте” (Мат. 10:8). А как да очакваме тогава тази Църква да дари поне един респиратор или да подпомагане с продукти на социално слаби и мизерстващи. 
С папа Франциск като дойде у нас се държаха хладно защото е католик, а с нас православните българи защо се държат хладно и безразлично – и ни е ли сме им врагове?  

Добър пример на нашия патриарх и владиците дадоха наскоро водачите на други изповедания по време на екуменическата молитва, отслужена в Русе на 26 Март 2020 г. Тя бе отслужена в Арменската Апостолическа православна църва „Св. Богородица”, а молитвите бяха за спирането на заразата от коронавирус и здравето на всички хора в България и по света. Учасниците отец Валтер Гора от Католическата църква, отец Дираир Хадавян от Арменската църква, пастор Владимир Железов от Баптиската църква, пастор Ивайло Сяров от Методиската църква и още двама отци  без никакъв страх от физически контакт с вярващите и възможност от зараза с тях се молеха за спасението на българския народ.   
Но това, което БПЦ отказва да направи за вярващите, всеки християнин може да изпълни в дома си, произнасяйки своята  „Молитва за България”.