Началото на Великденските пости се поставя осем седмици преди Великден, чиято дата е подвижна и е винаги в неделя, наричана Месни заговезни – 15 февруари. В религиозния календар тя се отбелязва като Неделята на Страшния Съд.
В различните краища на България Месни заговезни са наричани по различен начин – Месна заговезна, Малки заговезни, Месници, Кокошкини пустове,
Името на този ден се определя от традиционната вечеря от месо. Най-често приготвяните гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло, извара), баница с месо.
След Неделя месопустна се заговява – не се яде месо до Великден. Разрешена е млечна храна, яйца и риба до следващата седмица, когато са Сирни заговезни.
Седмицата между Местни Заговезни и Сирни Заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост, който продължава 40 дни. Разрешено е да се ядат яйца и млечни продукти. Това са и последните дни на веселие преди началото на най-строгите пости през годината. Следващата неделя са Сирни заговезни (Прошка).
Още от Вяра и демони
Убит, защото искал да бъде България свободна: Историята на държавника, когото Русия не успя да сломи
131 години след бруталното убийство на Стефан Стамболов в центъра на София, саможертвата на „строителя на съвременна България“ продължава да напомня за истинската цена на нашата независимост
Страданието на светия мъченик Иакинт, патриарх Константинополски
Жития на светците
Агент „Михайлов“ от КГБ благодари на сина на ДС Даниил за подкрепата за Украинската църква, под московско знаме
Московският патриарх хвали българския за грижата му към забранената Украинска църква, обявена за руски агент на влияние