Възрастните свързват празника с древна  легенда. Тя разказва за цар Ирод, който избил всички новородени деца, за да намери новия цар. За да спаси своя любим син, дева Мария белязала дома си  и всички съседни порти с кръвта на обезглавен петел. От тогава  петелът се превърнал в сакрален образ на изгрева и станал символ на вечния живот.

Затова българите  тачат Петльовден за здраве на малките деца. На този ден не се работи. Рано сутринта във всяка къща, където има малко момче, колят курбан - черен петел. Ритуалът се изпълнява на прага на вратника. С кръвта на петела стопанинът прави  кръст на вратата на дома си. От петела приготвят обредна храна, пекат малки кравайчета, които раздават на близки и съседи.

В някои краища Петльовден е известен още като

Симеоновден.

Денят се тачи за здраве на добитъка. Наричат го още  Зимен Симоновден или Света Богородица. Смята се за най-халтавия празник и е свързан със спазването на ред забрани. В този ден не се реже, сече и цепи, затова се скриват всички остри предмети - брадвата забиват на дръвника, а ножът - удрят в желязо. Не се преде, не се тъче, не се шие или плете, не се готви, а хлябът се нарязва предишния ден. Мъжът и жената не се събират. Старо поверие е, че ако се роди животно с белег или човек – с недъг, стопанката не е спазвала забраните на Симеоновден. 

Днес да почерпят Симеон, Симон, Симеонка, Симонка, Симона...