В народната традиция втората половина на Малък Сечко, както е известен още февруари, е време, в който българите се подготвят за предстоящия трудов сезон. Веселбите и празниците, които подхващат още от Димитровден (26 октомври), отстъпват място на спокойния ежедневен ритъм. 

Денят започва да расте. Зимата се обръща към лятото. Природата се готви за своето прераждане,  белязано от магическото време и нарушената хармония в околния свят. Болести и зли сили излизат от Долната земя,  правръщайки се в огромна заплашаха за здравето и сигурността на хората. 

Един от най-полулярните персонажи на злото в народния фолклор е вълкът. В древните представи на траките вълкът бил свещено животно, чийто живот и поведение служели за подражание на посветените и знатни траки. За прабългарите бил тотем на рода Дуло, чийто наследник е кан Аспарух, дал начало на българската държава. По-късно обаче в образа на вълка старите българи припознали творение на Дявола.

Описан в много народни приказки и легенди, в една от тях вълкът е описан като творение на  Дявола. Той го направил от кал, но не могъл да му вдъхне живот. Тогава Бог го посъветвал да изрече магическите думи : “Стани и ме изяж”. Вместо това дяволът рекъл: “Стани и изяж Господ”. Хитрината му изиграла лоша шега – вълкът оживал и го подгонил. В стремежа си да се избави, Дяволът скочил в морето. Успял да се спаси, но останал куц. От тогава започнали да го наричат Куцулан или Кривльо, и да го  осмислят като въплащение на злото. 

Характеристиката на вълка се определя от закодираната в неговия образ асиметрия – куц, еднокрак, едноок. Обитавал граничното пространство между света на живите и света на мъртвите, където се пресичат Космоса и Хаоса. Във време на преход, той придобивал силата на злите демони. Старите хора вярвали, че който срещне вълк – онемява, защото животното му откъсва езика. Граничната му символика поражда и мита за възможни превъплащения – с магия или заклинание един мъж можел да бъде превърнат във вълк. 

Притежаващ голяма физическа сила и особена жестокост, той се превърнал в истинска напаст не само за хората, но и за животните. Затова Бог го наказал, като му отнел възможността да върти главата си. В определени часове на дните челюстите му били стиснати и той не можел да ги отваря. Когато се загуби някое животно, правели магии, за да вържат устата на вълка или затворят очите му, за да не може да го изяде, ако го срещне в гората. 

За да омилостивят кръвожадното животно, българите празнували два пъти през годината в чест на вълка – през февруари и ноември, когато “вълците бесуват”. Техен господар бил свети Мина, за когото колели курбан и приготвяли обредни пити.

Независимо от скритата заплаха във вълка, хората вярвали, че той може да им донесе и добри неща. Например, когато вълк влезе незабелязано в кошарата и грабне една агне, вярвали, че е добър знак за голяма плодовитост сред овцете. Колкото и да се страхували от вълка, българите все повече се убеждавали в негова сила, издържливост и чувство за общност. Затова често давали на първородните си деца имената Вълчо, Вълко, Вълкана, с надежда да са здрави и издържливи като вълците.

Жития на светците

10 февруари

Свещеномъченик Харалампий

Свети Харалампий бил епископ в гр.Магнезий по  време на  едно от големите гонения на християните. Със своите дела и проповеди той не се харесвал на тогавашната власт. Скоро езичниците го изправили пред градския съд, за да се разкае и отрече от своя Господ. Решителният откъз на епископа станал повод да бъде хвърлен в тъмница. Там бил подложен на нечовешки мъки, но  светецът  бил изцелен от раните си с божията сила. Когато видeли това чудо, много езичници повярвали в Иисус и се отрекли от старите идоли. А светецът продължил да проповядва, да лекува неизличимо болни и да прави чудеса до своята кончина през 198 г. Напуснал свята на 113 години.

Днес празнуват Харалампи и Продан. 

В българския народен календар този ден е известен като

ЧУМИНДЕН

А св.Харалампи се почита като господар на болестите. Светецът наричат още Аралампей, Араламбей или Харалан бей. В някои предания  той е представен като горгорбашия или  заптие на болестите, които държи заключени, оковани във вериги. Стара традиция е жените да не подхващат никаква работа. Още призори  те изпичат обредна погача, украсена с просурник. Намазват я с мед или захар и я раздават из махалата, за да са здрави всички в семейството.

В някои села вечерта срещу празника жените ходят да се черкуват в чест на св. Харалампи. Там те носят  паничка мед, която оставят да пренощува  под иконата на светеца. На другия ден си я вземат и с този мед намазват обредния хляб. А паничката оставят на тайно място. Пазят меда през цялата година, като ляк срещу болести – обриви, рани, шарка. По пладне жените се събират на кръстопът и нареждат обща трапеза. Всяка от тях носи приготвената за празника медена питка и варено жито. Храните раздават помежду си. Част от погачите, заедно с китка здравец, жените оставят на кръстопътя, за да прогонят  всички болести.

В някои краища св.Харалампий се почита и като патрон на пчеларите. На този ден всеки, който има кошер и произвежда мед, носи от него в черквата и раздава в памет на  светеца.

11 февруари

Свещеномъченик Власий

Власий, епископ на Севастия, живял по време на гоненията срещу християните. С много съграждани се заселил в пещера на планината Аргеос. Скоро войниците на император Ликиний го открили и отвели в града, за да се  отрече от Бога. Упорството му разгневило Ликиний и поискал да го удавят в езерото край града. Станало чудо – вместо да потъне, светецът тръгнал по водата като по суша. Обезумял императорът заповядал да бъде посечен.

Църквата почита и свети мъченик Георги Софийски Нови.

12 фeвруари

Свети Мелетий, архиепископ Антиохийски

Мелетий бил Епископ на Антиохия, когато се  разпространявали ересите на Арий и Македоний. На два Вселенски събора християни и ареани пламенно бранели идеите си. Еретиците не веднъж пращали на заточение антиохийския епископ. Но светият отец до края на живота си останал верен на християнската догма. Умрял в дълбока старост преди края на Цариградския събор през 381 г. 

13 февруари

Преподобни Мартиниан

Мартиниан бил родом от Кесария. 25 години живял  в борба с много изкушения. За да се спаси от човешките си слабости, заживял в пълно усамотение на една скала сред морето. Един ден го споходила непозната жена. За да се избави от греха, скочил в морето. Господ му пратил делфин, който го изнесъл на брега. Бог му показал друг път – да броди из целия свят и да проповядва словото Христово. Светецът обходил 164 страни. Стигнал и до Атина, където умрял през 422 г.

14 февруари

Преподобни Авксентий

Авксентий бил наследник на знатен род, но избрал да стане монах. Заселил се в тясна килия в планината, станала известна като „Авксентиева планина”. Скоро се прочул като мъдър християнин, надарен с чудотворна сила - да лекува със словото Божие. Доживял до дълбока старост.

Днес се почита и смъртта на свети Кирил Славянобългарски.

Католическата църква отбелязва деня на свети Валентин.

15 февруари

Свети апостол Онисим 

Онисим бил роб при знатен фригиец. Един ден напуснал дома му и отишъл в Рим, където проповядвал ап.Павел. Запленен от словото му, младежът станал негов ученик и спътник. Скоро по настояване на учителя си Онисим се върнал при господаря си. С неговата благословия се сдобил с голямо богатство, което раздал на бедните. По време на големите гонения на християните бил осъден. Изпратен на заточение в Путеол, там бил посечен пред очите на християните. Обезглавеното му тяло погребали в сребърен ковчег. 

16 февруари

Свети мъченици Памфил и Порфирий, и дружината им

Презвитер Памфил живял в Кесария през 4 в. Преживявал бедно и раздавал всичко на сиромасите. Неуморно сравнявал ръкописите на Св.Писание, събирал книги и трудове, създал голяма библиотека. Заради вярата му в в Бог враговете му го хвърлили в тъмница. Същата участ сполетяла ученика му Порфирий, и още дванадесет ревностни християни, межда които Селефк и Теодул, приближен служител в двореца на императора. 

Днес църквата почита и свети Флавиан, патриарх Цариградски. 

На 14 февруари, когато в някои селища българите отбелязват Трифон Зарезан, целият католическият свят честват 

свети Валентин - Ден на влюбените.

Корените му се губят в далечното минало, когато в древен Рим празнували Луперкалиите -празник на изобилието. Той бил посветен на покровителя на стадата Фавън и римската богиня на брака, майчинството и жените - Юнона. През този ден девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това мъжете изваждали писмата. Всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според волята на боговете. 

По-късно католическата църква започнала да празнува 14 февруари в чест на христинския светец Валентин. Той бил свещеник и лечител по времето на Клавдий, който забрани сватбите и годежите. Единствено Валентин се наемал тайно да венчава влюбените, да се моли за доброто на своите пациенти. Веднъж при него дошъл баща със сляпата си дъщеря, за да търси изцеление за болестта й. За жалост отварите на лечителя не помогнали и тя не прогледнала. В предсмъртния си част свети Валентин написал любовно писмо на сляпата девица, в което сложил жълт минзухар. Подписал го “от твоя Валентин”. Когато девойката прочела писмото – прогледнала.  

Така се споявила и най-романтичната история на празника. Тя разказва за един лекар от Рим, който се прославил  като  "гастрономически лекар". На своите пациенти винаги предписвал вкусни лекарства, като към горчивите билки, които сам приготвял, прибавял мляко или мед, а раните промивал  с подсладено вино. 

През 14 век размяната на любовни послания става традиция, под формата на така наречените. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 19 век  ръчно написаните послания са заменени от  картички, а през 20 век традиция в САЩ става влюбените да си разменят подаръци. По-често мъжете подаряват на любимите си рози, шоколади или сърца, в лъскави опаковки. На този ден  хора се поздравяват с пожеланието „Честит Свети Валентин“. Вярват, че запознанство или интимна вечера в деня на свети Валентин е гаранция за щастлив семеен живот.