Православната църква почита на 30 ноември паметта на св. апостол Андрей Първозвани – наречен така,  защото първи от 12-те апостоли е повикан и тръгнал след Исус Христос и заедно с брат си апостол Петър били свидетели на неговите чудеса, смърт и възкресение.

Свети Андрей Първозвани е християнски проповедник и е брат на свети Петър. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. 

Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. . Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: "Ето агнецът Божий!". Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: "Намерихме Месия!" и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: "Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на човеци". Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и възкресение.

Когато 12-те апостоли се разпръснали по света, за да проповядват Евангелието, свети апостол Андрей обиколил много земи - Византия, Тракия, Русия, Рим. Проповядвал в Мала Азия, Грузия и Скития, заради което е смятан за покровител на Румъния и Русия. 

Хората вярвали, че може да излекува страшни и неизлечими болести. За проповядването на християнската вяра Свети първоапостол Андрей получава смъртна присъда и е разпънат на кръст. 

По време на управлението на Константин Велики тялото му било пренесено в Цариград, в черквата на Светите апостоли. По-късно през 1208 г. главата му била пренесена в Рим, където се пази в църквата "Св. Петър".

В народния календар денят е

популярен като Андреевден

И е свързан с представите на предците ни за прехода от есента към зимата. Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича „Едрей“ или „ Едреевден“, а слънцето да помръдва "както пиле в яйце", всеки ден по-малко денят се увеличава колкото с просено зърно. Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората. Много популярна е и българската поговорка, че “на Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно”.

В народните традиции Андреевден се нарича

още и Мечкинден

Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал "Който тебе не празнува, да го язди твоя кон". Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците".

Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.

На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.

На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.

Имен ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.