Седмицата от 10 до 16 юни минава под знака на народни празника – Върти-удри (11 юни), Спасовден (13 юни), Лисо (14 юни) и Видовден (15 юни). 

Макар да съвпадат с дните на апостол Вартоломей, пророците Лисей и Амос и Възнесение Господне, българинът ги свързва с времето, когато слънцето се обръща към зима, дните започват да стават по-къси, а нощите – по-дълги. Затова всички с нетърпение очаквали изгрева, за да бъдат благословени от небесното светило. 

В основата и на  празника е 

историята за четиримата братя градушкари - Герман, Вартоломей, Лисе и Видо, 

които имали власт и сила над природните стихии – летни градушки и зимни бури. В народните вярвания градушката идвала като възмездие за греховете на човека. Благословени били онези, които живеели според божиите закони и правели добрини, но лошите, завистливите и алчните били жестоко  наказвани. Оттам идват предупреждението: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден ще видим!" и старата приказка  „Скоро ще дойде и Видовден". 

Своята почит към  светците Вартоломей , Лисей и Амос българите изразявали като жените не подхващали никаква работа, а мъжете не излизали на полето и не извеждали животните на паша. Така се надявали 

да измолят тяхната благословия,  да се предпазят от тежки болести

 - влисване, парализа и други; да не ги сполетяват бури и гръмотевици през лятото, снежни виели и вихрушки през зимата. 

В някои краища св.Лисей се мислел за покровител на болестта лисо. От нея страдали само мъжете, които оставали гологлави и голобради. За да бъдат предпазени от болестта, жените приготвяли кръгли обредни хлебчета, които раздавали и палели свещи и кандила в памет на светеца. А мъжете събирали различни билки, които разпръсквали върху главите си. Къпели се в река или извор, като влизали във водата от лявия бряг или страна. Изливали изворна вода през левия ръкав на палтатата си. Тези имитативни ритуали ергените изпълнявали с надеждата да им порасне дълга и буйна коса, гъста брада и хубави мустаци, като на другите мъже.

В други селище пък Видовден свързвали със здравето на очите и виждането. В Граово, например, в навечерието на Видовден поставяли китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на растението вида лугачка, с която след това лекували болни очи. Момите се миели с "видовденска" вода, за да са хубави и буйни косите им, да изглеждат свежи и красиви пред момците. 

Жития на светците

10 юни

СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ТИМОТЕЙ, еписпоп Пруски

Свети Тимотей бил епископ в град Пруса (Бурса, Турция) през 4 в. Той водел почтен живот. За християнските си добродетели получил от Бог чудотворната сила да лекува страдащите от телесни  болести и душевна мъка. 

По времето на Юлиан Отстъпник, ревностен иконоборец,  светият отец открито и с жар проповядвал Божието слово. По заповед на императора затворили епископа в тъмница. Но християните не изоставили своя духовен баща и всеки ден го посещавали и духовно го подкрепяли. Когато Юлиан разбрал за уважението и обичта, с която се ползва светеца, не могъл да сдържи гнева си. Заповядал публично да отсекат главата на св.Тимотей за назидание на местните християни.

11 юни

СВЕТИ АПОСТОЛИ ВАРНАВА И ВАРТОЛОМЕЙ

Йосиф се родил на о.Кипър в семейство на богати евреи от Левиевия род. Родителите му го изпратили да учи при известния учител от Йерусалим Гамилиил. Там юношата  срещнал за първи път Иисус, чул мъдрите му  проповеди. Обикнал го с цялото си сърце и станал един от най-ревностните му последователи.

Когато Господ избирал 70-те свои ученици, сред тях бил и Йосиф. Апостолите му дали името Варнава, което значи ‘син на утехата’. След възнесението на Христос, Варнава продал цялото си богатство, дарил  парите на апостолите и заедно с тях започнал да проповядва словото Божие. 

По молба на апостолите Варнава заминал най-напред за Антиохия, а после – за градовете в Мала Азия и на о.Крит, за да утвърждава новата религия сред младите християни. 

После посетил Италия, проповядвал в Рим, поставил началото на християнската църква в гр.Милано. Когато отишъл в гр.Саламин, апостолът бил посрещнат враждебно от местните юдеи. Обезумели, те се нахвърлили  върху него и започнали да го замерят с камъни, докато го убили. Но когато решили да изгорят тялото му, то останало невредимо.

Тленните останки на св.Варнава погребал. А през 5 в. на гроба му  построили храм в негова чест. 

Апостол Вартоломей бил един от 12 апостоли, който съпътствал Христос по време на неговите проповеди. Бог му дал сила да лекува болни и немощни, глухи и слепи, недъгави и прокажени. Надарил го и със способността да прави велики чудеса. 

Апостолската си  дейност св.Вартоломей  осъществявал в градовете на Мала Азия, където проповядвал заедно с апостол Филип. По време на своите митарства светите мъже обърнали много езичници  в христовата вяра, но и много гонения и страдания понесли. Идолските жреци на град Йерапол възбудили против тях властта и народа. Те  поискали за тях смъртно наказание – да бъдат разпънати на кръст. В този миг излязла силна буря и  страшно земетресение разтърсило града. Изумени от чудото, много юдеи повярвали в силата на Бог и пожелали да станат християни.

Оцелелият Вартоломей дал благословията на покаялите се и напуснал Йерапол. Отишъл първо Индия, където превел светото Евангелие на индийски език. После пристигнал в Армения и продължил да проповядва и да прави чудеса. Но когато посетил град Албанопол,  св.Вартоломей бил враждебно приет от местните езически жреци. По тяхна воля разпнали апостола на кръст с главата надолу, одрали кожата му и отсекли главата му. 

Добродетелните християни поставили обезобразеното  тяло на св.Вартоломей  в метален ковчег.  Мощите на светеца  отнесли в неаполитанския град Беневент. По-късно тържествено ги погребали в Рим.

12 юни

ПРЕПОДОБНИ ОНУФРИЙ ВЕЛИКИ

Онуфрий още на младини познал учението на Иисус. Станал инок в един манастир, но един ден го обзело силно желание да отиде на самотно място. Така се отзовал в пустинята и станал подвижник.  

След дълго митарство Онуфрий стигнал до необикновена пещера, в която живеел един старец. Още щом го видял непознатият го назовал по име и му предложил да остане при него. Онуфрий приел с радост поканата. Добродетелният човек му показал живота в пустинята. От него научил правилата, които трябва неотменно да спазва, за да запази душата си чиста, а умът си бистър. След време старецът го завел в  друга пещера, благословил го и не след много време се споминал. От тогава  Онуфрий заживял на това чудно място в уединение, съзерцание и молитва. Скоро там  поникнала финикиева палма, която се покривала с чудни плодове, с които се хранел. А до нея бликнал  извор с прясна вода, която винаги утолявала жаждата му. Тук той се чувствал безкрайно щастлив в своето усамотение.

Един ден при св.Онуфрий  дошъл някой си Пафнутий. Той също живеел в пустинята и по време на своите безкрайни митарства срещнал  много подвижници. Този човек бил неговия последен събеседник. Преподобний Онуфрий го известил за края на живота си. Когато  светият човек умрял, Пафнутий  погребал тленното му тяло в малка яма, подобна на гроб и я покрил с големи камъни. В този миг станало чудо - пещерата се срутила, финиковата палма паднала на земята, а изворът – пресъхнал.

Свети Пафнутий бил поразен от случилото се. И още дълги години разказвал за живота на преподобни Онуфри..

На този ден църквата почита паметта и на преподобни Петър Атонски.

13 юни 

СВЕТА МЪЧЕНИЦА АКИЛИНА

Акилина била бедно сираче от Вивлос. Още като дете била закърмено със словото на Спасителя. Девойката била заобиколена от много идолопоклоници. Но Бог я дарил с дарба да влияе на хората, които сами ставали християни. 

Един ден Акилина била извикана при римския управител Болусиан, за да принесе жертва на езическото капище. Девицата отказала да се подчини. Упорството й силно раздразнило владетеля,  който продължил да я убеждава в заблудата, в която е изпаднала. Но Акилина била непоколебима.

Тагова подложили, светицата на нечовешки мъчения, до пълно изтощение. А после, захвърлили безжизненото й тяло извън града. Още същата нощ  ангел небесен  изцелил раните на мъченицата и я върнал към живот. 

Изпълнена със сила и енергия, възкръсналата от мъртвите християнка отишла направо в двореца на Болусиан. Стреснат в съня си и обезумял, че отново я вижда, той обявил Акилина за магьосницата и поискал публично да я умъртвят. Но когато  палачът пристъпил да изпълни присъдата, светицата  вече била мъртва. 

Оттогава християните почитат мъченическата смърт на св.Акилина.

На тази дата църквата чества и свети Трифилий, епископ на Левкусия Кипърска.

14 юни

ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК ЕЛИСЕЙ

Един ден Бог се явил на св.Илия на планината Хорив и поискал от него да помаже вместо себе си пророк. Това благо, дадено свисше, се паднало на Сафатовия син Елисей. Чудото станало в 900 г. пр. Хр., в един обикновен ден,  докато сиромашкото момче оряло нивата със своите дванадесет вола.

Осенен от Божията промисъл, младежът се сбогувал с родителите си, изгорил ралото, заклал добитъка, опекъл месото и го раздал на хората. А после  тръгнал след св. Илия и започнал да му служи.

Преди св.Илия да се спомине, Елисей поискал духът, който е в пророка, да бъде двойно върху него, за да може да изпълни мисията, която Бог му е  отредил. Така Енисей се сдобил с необикновена способност да пророкува и да прави чудеса, описани подробно в Библията (Четвърта книга на Царството).

Светият човек доживял да дълбока старост. Последното си пророчество направил часове преди да почине, като предсказал на юдейския цар Иоас победата му над сирийците.

След смъртта на пророк Енисей на гроба му започнали да  стават чудеса, пред които се  прекланяли юдеи, езичници  и християни.

На тази дата църквата отбелязва паметта на св.Методий, патриарх Цариградски и големият църковен празник Възнесение Господне

15 юни

СВЕТИ ПРОРОК АМОС

Амос живял по време на юдейските царе Озия и Йеровиам. Бил родом от палестниския град Текоа. Семейството му  било бедно. Затова от малък станал пастир и така изкарвал прехраната си. За трудолюбието и добродетелния си живот Бог го направил един от своите пророци на земята.

През целия си живот Амос пророкувал и напътствал управниците на юдейския народ. Не веднаж предрекъл изпитанията, които Господ ще прати на Израел и страданията, които ще понесат неговите събратя. Но вместо уважение и благодарност, получил единствено омразата и ненавистта на еврейските царе. 

Един ден пророк Амос си позволил да предскаже на аветилския жрец Амасия, че жена му ще бъде обезчестена, децата му – обезглавени, а израелският род – отведен от земята си. Обезумелият жрец нанесъл ужасен побой на светия отец. Добродетелни юдеи пренесли немощното му тяло до  дома му. Светия пророк  починал след  големи мъки през 8 в.пр.Хр. 

За многобройни му чудеса разказва книгата, която носи неговото име.

Днес църквата почита паметта и на св.Ефрем, патриарх Сръбски.

16 юни

СВЕТИ ТИХОН ЧУДОТВОРЕЦ,  епископ Антунтски

Тихон се родил в кипърския град Аматун, в семейство на благочестиви християни. Баща му бил хлебар и той често оставал при него, за да му помага. Момчето много обичало да раздава даром хляб на бедните. Веднаж баща му научил за това и го смъмрил. Младежът му отговорил: „Татко, не даром аз раздавам хляба, а го давам на заем Богу, ...а който дава на Бог, стократно ще получи”. 

За да докаже правотата си, Тихон завел баща си в житницата. Голямо било учудването на стария хлебар, който видял пълния хамбар с чисто жито. 

За християнската добродетелност на младежа Господ щедро  го възнаградил. Скоро Тихон се прочул като боголюбив  и мъдър християнин. Скоро местният епископ Мемнон го ръкоположил за дякон. А когато епископът се поминал, св.Тихон заел неговото място. 

Доживял до дълбока старост, мъдрият отец управлявал всеотдайно паството си до деня на смъртта си.