Жития на светците

25 юни

ДЕН НА СВЕТА ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИЦА ФАВРОНИЯ

През 3 век император Диоклетиан започнал големи гонения срещу християните. С тази задача той изпратил в източните страни младият Лизимах, неговия чичо Селим и и отряд войници, предвождан от родственика им Прим.

Пратениците пристигнали в областта Палмира. Селим, който силно мразел вероотстъпниците, започнал безмилостна разправа с тях. Лизимах и Прим трудно понасяли жестокостите, на които били подложени невинни хора. Затова си дали обет да помогнат на християните и облекчат участта им доколкото могат.

Когато пристигнали в град Сивапол, научили че има  петнадесет благочестиви християнки. Те живеели нещо като манастир. Най-тачена сред тях  била инокиня Феврония, известна в града със своята красота, доброта и мъдрост. 

Лизимап и Прим известил девиците за близките изпитания и те успели да се скрият. Останали само три от тях – игуменката Вриена, престарялата инокиня Томаида и Феврония, която по това време била тежко болна .Скоро войниците открили беззащитните християнки и поискали смъртта им. Спасила ги  намесата на Прим. 

Пленен от красотата на Феврония, Прим разказал случката на младия Лизимах и те решили да измолят от Селим нейното спасение. Но римлянинът бил непреклонен. Той заповядал да изпратят християнките на съд. Но когато видял монахините в съда, Селим  бил пленен от дивната хубост на Феврония. Предложил й скъпи дарове  и поискала тя да се омъжи за него. Феврония била  непреклонна и пред очите на огромно множество гласно назовала името на своя единствен Бог. Разгневен, Селим заповядал да бият жестоко девицата, да палят тялото й с огън, да отсекат ръцете и краката й и накрая -  да отсекат главата й. 

Съкрушен,  Лизимах напуснал зрелището и безутешно плакал. Скоро някаква тайна сила му известила, че чичо му е умрял по най-жесток начин. В този миг той намерил покой за душата си. Изправил се пред жителите на града и сам пожелал да погребат тяло на света Феврония според християнския  обряд. 

Привичер потгребали тленните останки на мъченицата в нейната обител. Оттогава в манастира всяка година тържествено се чествала мъченическата смърт на света Феврония. Мнозина виждала светлия лик на девицата, а други - вярвали в  чудесата, които ставали на нейния гроб.

На тази дата църквата отдава почит още  на преподобни Дионисий Костурски и на преподобни Прокопий Варненски.

26 юни

ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ДАВИД СОЛУНСКИ

Давид бил родом от Мала Азия. Още на младини се преселил в Македония и там се отдал на отшелнически живот. Пребивавал близо до град Солун,  в една колиба. Изучил божието слово, той мъдро наставлявал онеправданите и лекувал страдащите с чудотворната сила, която имал. 

Преподобни Давид умрял през 540 г.  в Солун. Светите мощи били погребани в една малка църква, която носи неговото име.

27 юни

ПРЕПОДОБНИ САМПСОН СТРАННОПРИЕМЕЦ

Сампсон се родил в знатно римски семейство. От малък заобичал Бог и неотменно следвал неговите закони.

Получил добро образование, Сампсон станал лекар. Прочул със своето милосърдие, състрадателност и необикновени способности да лекува всякакви човешки недъзи. А когато родителите му починали, Сампсон използвал наследеното богатство, за да помага на бедните, болни и онеправдани хора. Освободил робите си и им дал щедра милостиня. 

После се заселил се  в Цариград. Построил си дом, в който давал подслон и хранел сиромаси и странници. Лекувал болните с божията сила и правел много чудеса. 

За изключителните му лечителски дарби научил и император Юстиниан. В знак на благодарност и по молба на Сампсон, построил дом за болни и бедни хора.

Към края на живота си преподобни Сампсон  бил ръкоположен за свещеник, който се радвал на обичта и уважението на своите съграждани.

Преподобни Сампсон умрял в дълбока старост през 550 г. 

28 юни

ПРЕНАСЯНЕ МОЩИТЕ НА СВЕТИ БЕЗСРЕБРЕНИЦИ КИР И ЙОАН

Църквата чества паметта на тези двама светци на 31 януари.

29 юни

ДЕН НА СВЕТИ ПЪРВОВЪРХОВНИ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ

Заради огромната им любов към Иисус Христос и всеотдайна апостолска дейност, нечовешките им страдания  в името на Спасителя и мъдрите им послания за основните правила на християнската вяра и живот, църквата с право е нарекла светите братя Петър и Павел първовърховни първопрестолници и вселенски учители.

Всеки един от тях има своята лична биография и свой неповторим път до славата им на апостоли.

Петър, който като дете се казвал Симон, бил син на рибаря Йоан от Витсанда Галилейска. Заедно с брат си Андрей, бил от първите ученици на Иисус, който станал един от любимите му апостоли, когото. Спасителят нарекъл- Петър. 

Ап.Петър се отличавал с пламенната си обич към своя божествен учител. Бил негов неразделен спътник и видял най-важните случки в живота на Христос. 

По време на  празника Петдесетница, когато учениците на Иисус  били се събрали, при тях слязъл Светият Дух. Той ги изпълнил с мъдрост и духавна сила. По волята на Христос от този миг те станали  апостоли на Божието слово. Апостолската си мисия св.Петър започнал в Йерусалим. След това посетил църквите в Юдея, Галилея, Самария, бил в Лида, Иопия, Кесария Палестинска. 

За Пасха се върнал отново в Йерусалим и тогава бил заточен от Ирод в тъмница. Получил свободата си с Божията благословия, св. Петър предприел трето си пътешествие в градовете на Финикия. 

Четвъртата му апостолска мисия била в Сирия и Антиохия. После митарствал в Мала Азия и Египет. А последното си апостолско пътешествие светия отец направил след смъртта на Св.Богородица отново в Египет. Оттук отпътувал за Британия, после за Гърция и о.Крит. Последната му спирка била в Рим, където Нерон жестоко преследвал християните. Тук ап. Петър бил предизвестен за своята скорошна кончина. Той  светецът бил заловен и хвърлен в тъмница. След няколко дни го осъдили на смърт.   

На 29 юни 75 годишният апостол бил разпънат на кръст пред очите на целия град. Тялото му погребал епископ Климент. На гроба му издигнали великолепен храм на негово име – един от най-големите и почитани храмове на християнския свят.

Павел, с рождено име Савел, бил евреин от град Тарс. Имал римско гражданство и добро образование. Но прехраната си вадел като правел  шатри. Савел ревностно почитал езическите богове и хранел силна омраза към християните. Затова с охота ги преследвал,  влизал в къщите им, влачел ги до затвора и ги хвърлял в тъмниците.

Един ден на път за Дамаск видял над главата си силно слънчево сияние, което го огряло. Паднал на земята и чул гласа на Иисус, когото не познавал  и никога не бил виждал. Хората, които вървели с него, стояли вцепенени. Една невидима ръка хванала Савел и го отвела право в Дамаск. Три дни и три нощи той нищо не виждал, нито ял, нито пил. През цялото време само се молел.

На четвъртия ден го навестил непознат старец – апостол Ананий. Сложил ръцете си на очите на страдалеца и той  прогледнал. След това Савел смирено се прекръстил. 

От този миг от свиреп богохулник и упорит гонител на християните Савел станал мъдър богослов и неуморен проповедник на Евангелието. Своето обръщение към християнството и новото си звание той започнал с ново име – Павел. 

Апостолйт предприел много  пътешествия в различни страни на Изтока, Гърция и Македония. Два пъти пътувал чак до Рим. Непрестанните му апостолски мисии били съпътствани със внушителни проповеди и необикновени чудеса, изключително търпение, смиреност и огромно човеколюбие.

Прославил се с високите си християнски добродетели, подвизи и забележителни трудове, юдеите в Йерусалим видяли в лицето на св.Павел свой заклет враг. Затога го наклеветили и подложили  на големи страдания. После изпратили светия отец в Кесария, където прекарал две години в окови. Оттам го отвели в Рим и две години живял под стража, окован във вериги.

Получил за кратко свободата, св.Павел направил своето последно пътешествие в Азия и о.Крит. 

Мъченическата си смърт свети апостол Павел намерил в Рим на 29 юни 67 г. Като римски гражданин, той  бил публично посечен с меч.

В народния календар на 29 юни се празнува 

ПЕТРОВДЕН

Свързвали го с горещото лятно слънце, с умирането и възкръсването на всяка нова стопанска година и с легендата за доброволната жертва – тази, която винаги е била най-скъпа на Господ. 

Затова в някои краища празникът започвал още от рано сутринта. Всички стопаните отивали специално на нивите, градините,  бостаните и лозята, хвърляли ситни камъчета и изричали магически слова за плодородие и берекет. 

С  Петровден завършвал и петровденския пост. По традиция отговявали с варено пиле и празнични погачки. Жените не работели. Ходели на празнична литургия  в църквата. Носели ябълки и обредните питки, кулаци,, които свещеникът  освещавал преди да ги раздадат на роднини и съседи. Вярвало се, че така близките им на другия свят няма да останат никога гладни.

В много селища  на Петровден се правел общоселски курбан в памет на светеца. Най-често той бил съпътстван с тържествен молебен за здраве и благополучие.  

Петровден се празнува и от всички роми в България. Широко разпространено сред тях било поверието, че този ден е много подходящ да се прави курбан за здраве. Затова във всяко семейство се колело обредно животно, най-често кокошка и се приготвяли обредна храна. Нареждала се празнична трапеза, която се съпътствала от всеобщо веселие.

Това, което отличавал курбанът при ромите от този на  другите  общности, е идеята за правенето на обет или оброк при различни житейски ситуация – при болест или щастливо оздравяване, при избягване на някаква неприятност или необикновени знамение, при лош сън или уроки. 

Именници днес са всички, с името Петър и неговите производни, Камен, Каменка, Каменчо, Кашо, Качо и др.

30 юни

СЪБОР НА 12-ТЕ АПОСТОЛИ

Православната църква отбелязва паметта на всеки един от дванадесетте апостоли – Петър Първовърховни, Андрей Първозвани, Яков Заведеев, Йоан Заведеев, Филип, Вартоломей, Тома, Матей-евангелист, Яков Алфеев, Юда Яковов, Симон Зилот, Матий, Павал Първовърховни. В  Светото писание всички те са наречени апостоли славни и всехвални. Затова църквата празнува паметта на всички тях заедно и нарича този ден „Събор на светите Дванадесет славни и всехвални апостоли”.  

Днес българите отбелязват празника

ПАВЛЬОВДЕН.

Народът ни е съхранил в представата за Павел приказния образ на по-стария брат, който носел със себе си огън и затова трябвало да бъде умилостивен и почетен в деня след Патровден. 

С право в някои села наричат този ден аталия ден (лош ден), на който все нещо ще се запали. Затова било табу да се пали огън – да не бие град и мълния през годината. Жените не месели хляб, за не гние и червясва брашното. А стопанките не трябвало да работят никаква къщна работа, за да се предпазят от паяци. Старо поверие било, че ако тази животинка те полази на Павльовден – ще заболееш от неизличима болест.

 Днес имат имен ден всички, с имената Павел, Павлина и техните производни.