15 декември

ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ЕЛЕВТЕРИЙ

Елевтерий произхождал от знатно римско семейство. Още като дете получил християнско възпитание от своята майка. На петнадесет години вече бил дякон, а три години по-късно получил презвитерски сан.

Когато навършил двадесет години, св.Елевтерий бил провъзгласен за епископ Илирийски. Със своите мъдри проповеди и всеотдайна служба на Бога и паството си, светият отец допринесъл много за укрепване на Христовата вяра.

Тези негови дела не се нравели на император Ариан, известен като заклет езичник. Изправил епископът на съд в Рим, подложил го на нечовешки изтезания, а накрая заповядал светият отец да бъде обезглавен.

Това се случило около 120 година. По-късно мощите на свети свещеномъченик Елевтерий били пренесени в Рим, в църквата „Св.мъченица Сусана”.

16 декемеври

ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК АГЕЙ

Пророк Агей, един от дванадесетте малки пророци, се родил във Вавилон през 3 в.пр.Хр.. Когато юдеите са завърнали след плен в Йерусалим, решили да възстановят свещения храм. Но съпротивата на самаряни и персийски управници била толкова голяма, че те скоро изоставили това дело за повече от 14 години. Обхванала ги дълбока тъга и безнадеждност. Тогава Господ, чрез устата на своя пророк Агей, вдъхнал надежда и увереност, че скоро евреите ще издигнат храм, по-велик от първия, в който ще стъпи Царят на мира, Спасителят на всички народи – Исус Христос.

17 декември

ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК ДАНАИЛ И ТРИТЕ МОМЦИ – АНАНИЙ, АЗАРИЙ И МИСАИЛ

Когато Йерусалим бил превзет от вавилонците, халдейският цар Навуходоносор откарал в плен много юдеи. Между тях имало люде, които пазели в сърцата си любовта към Бог и неговите закони, а Господ ги пазел от злини и изкушения.

Царят избрал най-красивите и умни сред пленниците, за да му служат. Това били Данаил, Ананий, Азарий и Мисаил. Отвели ги в двореца, за да ги възпитат в езическите обичаи и закони на халдейците. Но четиримата младежи продължавали да съблюдават Мойсиеевя закон. Сред разкоша и богатството те не забравили своя Бог, който ги дарил с мъдрост и успех в науките.

Спечелили уважението и доверието на царя, скоро Данаил получил най-важните дела в държавата – началството над вавилонските мъдреци, а другарите му – високи държавни длъжности. Не бил далече денят, когато в лицето на своите най-приближени мъже Навуходоносор съзрял най-големите си врагове. Заради пророчествата им, които вещаели края на неговата власт и разрухата на халдейското царство, той изпратил на светите пророци големи изпитания. Тяхната вяра в Бог, мъдрост и добродетелност им помагала да оцелеят. Царят повярвал в необикновената им сила и отново въздигнал славата на Данаил и тримата момци. Въпреки опитите на езичниците да ги унищожат, те доживели до дълбока старост. Пророк Данаил бил удостоен от Господ с чудни откровения, които записал и оставил за поколенията в пророческата си книга.

18 декември

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК СЕВАСТИАН И ДРУЖИНАТА МУ

Севастиян бил началник на дворцовата стража при императорите Диоклетиан и Масимиан. Царете го обичали заради неговата храбост, мъдрост и почтеност. Единственият му грях бил, че вярвал с Иисус, за което никой не знаел.

Скоро Севастиан сам разбрал за мъченичеството, което го очаква. Един ден в Рим довели братята християни Маркелин и Марко, за да бъдат съдени за греховете им. Младежите били подложени на нечовешки мъки, а близките им денонощно страдали за тях. Това силно разколебало вярата у двамата братя. Тогава Севастиан отишъл при роднините на мъчениците и изнесъл пламенна реч в тяхна защита. Когато свършил, небесна светлина обляла цялото му тяло.

Свидетелка на това чудо била нямата Зоя, която с благословията на Севастиан възвърнала говора си. После още много хора повярвали в Иисус, за когото проповядвали Севастиан, Маркелин и Марко в затвора. Сам управителят Агресий видял силата на божието слово, и заедно с цялото си семейство приел Светото Кръщение.

Единствено злите езичници не се примирили с успехите на християнската вяра. По тяхна воля приятелите на Севастиан - Маркелин, Марко и Зоя намерили мъченическа си смърт. Не след много време същата участ сполетяла и Севастиан. След много тежки изпитания и нечовешки страдания, светият мъж бил убит с тояги на хиподрума в Рим. Тленните останки на св.Севастиян намерил християнинът Лукина и ги погребал в една от римските катакомби.

19 декември

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК БОНИФАЦИЙ

Бонифации бил роб в дома на богатата и знатна римлянка Аглаида, с която жевеел в пълно беззаконие. Еден ден властната жена пожелала да има мощите на някой християнски мъченик. Затова изпратила своя роб в източните страни, където много християни по това време давали живота си в името на Христос.

Бонифаций приел с неохота това пътуване. И докато вървял по широките друмищта дълго размишлявал за подвига на светите мъченици. Това пробудило у него страх от Господ и изпитал голяма болка и разочарование от греховния си живот.

В това състояние на духа младежът пристигнал в град Тарс. Тук станал свидетел на жестоките гонения на император Диоклетиан към християните. Поразен от необикновената воля, достойнство и доблест, с която тези тези хора приемали смъртта, накарали грешникът сам да потърси спасението си в Иисус. Обявил публично своята вяра в Христос, той бил посечен с меч пред очите на добродетелни християни.

Пратеници на Аглаида откупили тяло на Бонифазий за петстотин златни монети. Римлянката приела нетленните му останки с големи почести. В негова чест построила църква в околностите на града. Оттогава тя заживяла в храма, където прекарала в смирение, въздържание и благочестие до края на живота си.

20 декември

ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ИГНАТИЙ БОГОНЕСЕЦ

Още като дете Игнатий бил благословен от Бога, затова го нарекли Богоносец. Той бил сред най-преданите ученици на св.Йоан Богослов, избран за епископ на Антиохия. Светият отец мъдро управлявал паството си. Проявявал висока добродетелност, мъдрост и апостолски жар и пръв въвел в църквата пеенето на божествени песни от два хора.

Когато дошъл на власт император Траян, се опитали да склонят епископа на се отрече от Господа и да почита езическите богове. Усилията им били напразни. Затова го изпратили в Рим, за да бъде съден. Пътят на св. Игнатий бил дълъг и труден. Но нито умората, нито близостта на смъртта можели да сломят твърдостта на духа му. През цялото време епископът пишел послания до църквата, а добродетелните християни скърбели за своя отец и се молели за неговото спасение.

Щом пристигнал в Рим, управителят заповядал в празничен ден да отведат светия отец на мястото на наказанието. Срещу него пуснали дивите зверове, които разкъсали отеца пред очите на целия народ. Християните събрали тленните му останки и ги пренесли в Антиохия. Когато Траян научил за мъжеството, с което св. Игнатий срещнал мъченическата си смърт, се поклонил пред тленното му тяло и заповядал да спрат гоненията срещу християните в неговата държава.

Именици днес са всички, които носят имената: Игнат, Игнати, Иго, Игната, Игнатка, Игне; Пламен, Пламена, Огнян, Оги, Огнемир, Огнемира, Огнянка.

21 декември

ДЕН НА СВЕТА МЪЧЕНИЦА ЮЛИАНИЯ

Юлиания била знатна девойка от Витания, която от рано познала истинския Бог и станала християнка.

Когато пораснала, родителите й я сгодили за знатният езичник Елевсий. Девойката не можела да свърже живота си с идолопоклонник и отказала предложението му за брак. Разгневеният баща се отнесъл със зварска жестокост към Витания, а накрая е изпратил на съд.

Елевсий, който по-това време бил управител на града, се опитал с молби и благи думи да склони избраницата си да се откаже от своята вяра, но Юлиания била непреклонна. После и наложил нечовешки изпитания, но и те не могли да победят неустрашимата изповедница на името Христово. Поразени от свръхестествената сила, с която мъченицата понасяла страданията, много езичници станали християни. Всички те били посечени с меч, заедно с мъченица Юлиания.

Това станало през 290 г. На мястото, където погребали тленното тяло на светицата, добродетелните граждани на Витания построили църква в нейна памет.

Народни традиции и празници

В традицията 18 декември е популярен като

ДАНИЛОВДЕН

В старите легенди Даниил е пуснат в ямата, където лъвът вместо да го разкъса, кротко го лизнал с език. Топ символизира личността на Христос, обезоръжила смъртта и изкушението от греха.

Почитат го всички бременни жени. Месят питки, които раздават на комшиите, да е плодовита годината и лесно рожба да добият.

Имен ден на Данаил, Даниел, Даниела.

В народния календар 20 декември бележи един от най-почитаните българи празнуват

ИГНЕЖДЕН

С този празник отбелязват началото на новата година. Затова някъде го наричат още Млада година, Нов ден, Млад месец или просто Полаз. От Игнажден започва да нараства деня и слънцето се обръща от зима към пролет. Всичко, което се прави на този ден има магическата сила да пречиства, да дава здраве и дълголетие, да гарантира берекет, щастие и късмет.

В този ден жените измитали комините, за да няма бълхи през пролетта и лятото. Хвърляли кестени в обора, за да се плодят агнетата. Раздавали погачки на близки и съседи за здраве и благополучие. През това време мъжете колели прасето за Новата Година. Момите и младите невести довършвали изработването на новите си дрехи за настъпващите Новогодишни празници. Рано сутрин родилките теглели децата си за ушите, за да растат по-бързо. Извършвали се и други имитативни магии, с цел да се раждат много животни и да е плодородна годината. На Игнажден коледарите си избирали цар, който да ги води по време на коледуването. А в някои селища момите гадаели в навечерието на празника за своето бъдеще и късмет.

Особен колорит на празникът придавал обичаят полязване. Старо поверие било, че от това, какъв човек ще влезе пръв в къщата на Игнажден, такъв щял да е късмета на семейството. Ако бил добър, работлив, щедър и благороден, всички вярвали, че Новата година ще им донесе много здраве, щастие и късмет. Затова в миналото всяка къща си избирала полязник. Това бил човек, с добро сърце и широка душа, който вещаел само добро на тези, при които отивал. Българите посрещали полязника с много надежда и въодушевление. Техният любим гост обикновено им носел дърво, сухо клонче или треска от дръвника, с които ги благославял. А домакините богато го гощавали и на изпроводяк го дарявали с риза, кърпа и дребни пари.

По традиция вечерта на празника се нареждала обредна трапеза. На нея се слагали само постни ястия – погача с мая, сарми, варено жито, жито, просо, царевица или булгур, боб, зеле, лук, туршия, ушав, орехи, ябълки и вино. Пред да пристъпят към похапването стопанинът разчупвал най-напред обредния хляб високо над главата си, и на когото е наречено по-голямото парче – у него оставал късмета. По стар обичай на Игнажден стопанките за всеки член на семейството колачета с квас, който пазели от 19 декември та чак до Васильовден (1 януари). Някъде ги украсявали с кръг и плетеница – кръгът бил символ на небето, от където Бог пращал дъжд, роса, сняг които носели плодородие и берекет, а плетеницата символизира женското и мъжко начало, създаващи живия живот.