11 май

Свети равноапостоли Кирил и Методи

Църквата празнува днес паметта на светите братя Кирил и Методи – създателите на славянската азбука и писменост. Българите ги почитат и с един любим свой национален празник – 24 май, ден на българската писменост и култура.

На този дата църквата отбелязва и паметта на свещеномъченик Мокий.

12 май

Свети Епифаний, епископ Кипърски

Епифиний бил от беден евреин, благословен от Бога с чудотворни способности. Служил вярно на своите миряни, оставил на църкавата няколко духовни книги, той се споминал на 115 години.

13 май

Света мъченица Гликерия

Гликерия била дъщеря на богат римски съновник. Познала в Христос своя бог, с гореща молитва строшила всички идоли на езическото капище. За дързостта и била хвърлена в тъмница, където след големи изпитания, намерила мъченическата си смърт.

14 май

Свети мъченик Исидор

Исидор бил римски войник, приел христовата вяра. Вероотстъпничеството му струвало живота. Своя мъченическа смърт той намерил през 251 г., когато бил публично посечен.

15 май

Преподобни Пахомий Велики

Пахомий чул за първи път за Христос когато бил войник. Тогава пред себе си дал обет да бъде вече християнин. По знак Божий основал манастир в Тавена и получил дарбата да лекува и пророкува. Доживял до дълбока старост и умрял в мир в 348 година.

16 май

Преподобни Теодор Освещени, ученик на преподобни Пахомий Велики

Теодор бил сред най-любимите ученици на преподобни Пахомий, избран по достойнство за игумен на Тавена и на другите манастири, където умрял в 360 г.

17 май

Свети ап. Андроник и неговата помощница Юния

Андроник бил един от 70-те апостоли на Христос. Станал епископ на Панония, живота си посветил на учението Христово. Приел мъченическата смърт заедно с помощницата си Юния.

На този ден църквата почита паметта и на свети великомъченик Николай Софийски.

В народния календар българите са отделили специално място на повелителите на летните бури и гръмотевици. На тях са посветените празниците летен Никулден (9 май) и Герман (12 май).

Изпълняваните ритуали имали магически смисъл – да омилостивят светците и измолят благодатен дъжд. Ако това станело, всички излизали на нивите и благославяли Герман и Никола, гърмели с пушки, за да ознаменуват чудото.

На 14 май по стар обичай в София и Софийско ромите отбелязват празника

МАЯ, известен още като циганския Първи април.

За празника жените приготвят котле с ракия и билки, което оставят да нощува под цъфнал храст. На сутринта, още преди изгрев слънце отиват на някоя близка поляна и се търкалят по росата за здраве. Берат пролетни билки, връзват китки, които слагат на кръста или главата си, за да се предпазят от женски болести.

Във всяка къща нареждат празнична трапеза, която много приличала на софрата на Гергьовден. На нея се събират всички – жени, мъже и деца. Празникът продължава с веселие, песни и танци до късно през нощта.