30 януари

ТРИТЕ СВЕТИТЕЛИ

В този ден църквата тържествено отбелязва празника на трима светии – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Те посветили целия си живот на църковното единство и общохристиянския мир. Почитат се като покровители на светостта, благовестието и богословието.

Днес църквата почита още свети свещеномъченик Иполит, папа Римски; свети благоверни цар Петър Български; свети мъченик Димитрий Сливенски.

В някои български селища денят на трите светители се отбелязва като патронен празник на терзийския еснаф. По този повод шивачите си устройват празнично тържество. В чест на своите покровители те колят курбан. Техните съпруги не работят и раздават обредни погачи за здраве на цялото семейство.

31 януари

СВЕТИ БЕЗСРЕБРЕНИЦИ И ЧУДОТВОРЦИ КИР И ЙОАН

Кир бил египтянин, прочул се като знаменит лекал в град Александрия през 3 в. Дълбоко вярващ християнин, светецът лекувал с чудотворни молитви всякакви болести, без никаква награда за труда си. Славата му на лечител достигнала чак до Йерусалим, където пристигнал младият войн Йоан. Впечатлен от умения на св.Кир, Йоан го намерил и станал негов спътник и най-усърден ученик. Двамата чудотворци били публично обезглавени на 31 януари от противниците на християнството. От тогова църквата тържествено почита деня на героичната им смърт.

1 февруари

СВЕТИ МЪЧЕНИК ТРИФОН

Трифон се родил около 225 г. в Комсада. Още юноша се прочул с чудесата си из цяла Фригия. С възкачването на импенатор Траян за християните настъпили тежки дни. Тогава започнало и мъченичеството на св.Трифон. Той бил заловен от римляните, хвърлили го в тъмница, измъчвали го, за да се откаже от вярата в Бог. Разгневеният Аквилин, управител на източните римски земи, издал смъртна присъда и светецът бил публично посечен. Тленните останки на св.Трифон християните погребали в родното му село.

Днес църквата почита и света мъченица Фивия Перпетуа.

2 февруари

СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Според Моисеевия закон всяко първородено дете, от мъжки пол, трябвало да бъде посвещавано или представено на Бога. Затова, на 40 ден след раждането на първото си момче, жените трябвало да принесат жертва на Бога – богатите агне, а по-бедните – гургулица или гълъб. На този закон смирено се подчинила и света Богородица. Светата църквата причислили Сретение Господне към дванадесетте най-велики християнски празници.

3 февруари

ДЕН НА СВЕТИ СИМЕОН И ПРОРОЧИЦА АННА

Симеон бил благочестив старец от Йерусалим, който с дълбока вяра очаквал идването на Месия – Христос. Когато Иисус се родил, отишъл в храма и припознал в него своя единствен Бог. По-късно св. Симеон станал един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на старогръцки език. В Иисус Христос повярвала и пророчица Анна, която му служила вярно до края на живота си. Църквата почита паметта на светеца и пророчицата всяка година на 3 февруари.

4 февруари

ПРЕПОДОНИ ИСИДОР ПИЛУСИОТ

Преподобний Исидор се родил в знетен род, но още от младини пожелал осамотен живот. Посветен в словото божие, той се заселил в едно пустинно място и се отдал на пълно въздържание. С благочестивия си живот привлякъл много подвижници, които започнал да ръководи и учи на смирение пред Бога. По време на отшелническия си живот светецът написал много книги и писма. За своите строги изобличенителни речи понесъл големи страдания от езичниците.

5 февруари

СВЕТА МЪЧЕНИЦА АГАТИЯ (ДОБРА)

Девойката Агатия била наследница на голямо богатство. Тя не обичала светския живот и се посветила на Бога. Управителят на Палермо изпратил знатната девица в Катания, за да я откъсне от нейната вяра. Заради упорствот й Агатия била хвърлена в тъмница, където изтърпяла много мъчения. Тогава Господ и пратил помощ - апостол Петър, който изцелил раните й, а жестокия й мъчител - наказал. Християните не забравили подвига на мъченица Агатия. След нейната смърт жителите на Катания започнали да я почитат като светица.

Народни празници и обичаи

В традиционния календар 1 февруари бележи началото на празниците

ТРИФОНОВЦИ

Те продължават три дни - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.

В народните вярвания Св.Трифон е патрон на лозята и лозарите. В една от многото легенди за него светецът е описан като лозар, който сам отрязал носа си с косера, докато зарязвал лозето. Затова Трифоновден наричат още Зарезановден или Трифон зарезан и се изпълняват обреди за плодородие на лозята през годината.

Още при изгрев слънце мъжете лозари се събират и отиват на лозята. Те носят обредни храни – пита, варена кокошка, пастърма, баница, ракия и бъклица с вино. Обикновено ходят на групи и водят със себе си гайдар. В лозето всеки си избира по един корен от гроздето. Стопанинът поръсва лозниците със светена вода, взета сутринта от църквата и ги полива с вино. След това отрязва първите пръчки, като изричат благословия. От тях свива венчета, които поставя на калпака си, окичва портата на дома си или оставят на иконата. От лозовите пръчки слагат и в бъклицата с вино. След зарязването, всички участници в ритуала се събират и правят обща трапеза. На нея нареждат гозбите, приготвени за празника. Под съпровода на гайди и други инструменти играят хора и пеят песни. В някои селища различните групи взаимно си гостуват или се събират в кръчмата, където се веселят до зори.

Във високопланинските селища, където лозарството не е разпространено като поминък, празникът на св.Трифон е свързан с ритуалното магическо заплашване на дървета, които не дават плод. Двама здрави мъже изпълняват обред, известен в родопския край като „трифоносване”. Преди изгрев слънце те отидат с брадва при дърветата, които са безплодни. Единият от тях замахва с брадвата, като с думи се заканва да отсече фиданката. Другият го моли да я пощади, като го убеждава, че дървото ще роди плод през годината.

В народната митология битува поверието, че Трифоновден е „хиталия ден”, т.е. лош ден. Затова на Трифоновде жените не подхващат никаква работа. Табу е да се докосват до остри предмети – нож, ножица, игла, куки, брадви и секира. Вярва се, че ако жената се нарани с някои от тези сечива – може да се роди недъгаво дете или сакат добитък. Денят е най-опасен за бременните жени. За да предотвратят всякаква злополука с остър предмет, жените или удрят ножа най-първо в огнена главня, или отрязват три пръчки с ножица, които хвърлят във вода.

Трифоновден се почита и като празник на мишките – „Мишкини празници”. За да прогонят животинките от домовете си, жените режат опашките на малките вредители, удрят ги три пъти на прага и три пъти на дръвника. В други краища пък празнуват Трифоновден в чест на зайците. Наричат го „Сечко-Дечко”. Жените месят малка питка, която изпичат в огнището, след като хвърлят в него заешки гребки. Питката раздават сред близки и съседи, за да умилостивят зайците.

Имен ден празнуват: Трифон, Трифонка.