Анализ на Йоси Вертер във в. „Хаарец“

Сред всички изявления, чути през последните 48 часа, се откроява изявлението на началника на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили Еял Замир в началото на войната. „Стигнахме до точката, от която няма връщане назад; решението за атака беше професионално и целенасочено“.

В реалност, в която повечето граждани на страната са убедени, че премиерът действа от политически съображения, които са нерелевантни и често лични, когато става въпрос за национални, свързани със сигурността и хуманни въпроси (като съдбата на заложниците); и предвид неговото правно положение и състоянието на коалицията му, както и цялостното му поведение, началникът на генералния щаб очевидно е счел за необходимо да оправдае решението за атака срещу ядрените съоръжения на Иран.

В нито една кампания или операция израелски началник на генералния щаб не се е изправил пред обществеността и не я е успокоил, като е казал, че решението за атака не се основава на несъществени или недопустими съображения.

Нетаняху е наясно с подозренията на обществеността и липсата на доверие в него. В своята декларация той посочи, че решението за атака е било взето „по препоръка на ЦАХАЛ“. В други речи, които е произнесъл, след като степента на постигнатите резултати стана ясна, той изрази похвала към военновъздушните сили, военното разузнаване, Мосад и цялата армия. Това са организации, които той, съпругата му, синът му, съветниците му и последователите му в социалните мрежи и в някои телевизионни студиа доскоро критикуваха и настройваха обществеността срещу тях.

Нетаняху често наричаше висшите членове на Мосад и неговия шеф „хунта“. В тези твърдения бяха включени и Шин Бет и висши армейски офицери. Той каза това, знаейки, че в същото време агенти на организацията са в Иран, подготвяйки инфраструктурата за атака. Той наричаше пилотите от въздушните сили „анархисти“. По време на опита за съдебна реформа министърът на комуникациите Шломо Кархи им каза да „отидат в ада“, а министърът на транспорта Мири Регев поиска да бъдат хвърлени в затвора и изгонени от ЦАХАЛ; това са резервистите, които сега действат в Иран.

ЦАХАЛ беше обвинена от Яир и Сара Нетаняху в опит за преврат, с мълчаливото съгласие на главата на семейството. Моят колега Джош Брейнер намери няколко туита на Каролин Глик, съветник на премиера, която е почитателка и разпространителка на луди конспиративни теории. След 7 октомври тя написа: „Не успяхме да убедим военновъздушните сили да защитят гражданите на Израел. Те се притесняват, че ще трябва да отменят пазаруването си в Лондон“.

В средата на седмицата, когато вече знаеше деня и часа на атаката и беше наясно, че гражданите на Израел предстои да преминат през дни на изпитания, каквито никога не са преживявали, той нападна протестиращите срещу него, очерняйки ги и обвинявайки ги в сътрудничество с Хамас. Същото направи и в Кнесета преди две седмици — в реч, насочена срещу повече от половината нация, която му се противопоставя.

На 13 и 14 юни той благодари на „нашата прекрасна нация“ и похвали нейното единство, както и факта, че хората са се обединили, за да се изправят пред предизвикателствата. Един отговорен лидер, разумен човек, който знае какво предстои да се случи, който знае, че ще има жертви и ранени, че хората ще загубят домовете си и животът им ще бъде нарушен за дълго време, имаше задължението да успокои страстите. Той не беше способен да го направи.

Две години и половина след сформирането на правителството си, Нетаняху получи възможност да започне отначало своя катастрофален мандат. На първо място, той може да представи мащабен план за прекратяване на войната в Газа в замяна на връщането на всички 53 заложници, живи и мъртви. Двамата ангели на унищожението, Безалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир, не биха посмели да заплашват с разпадане на коалицията.

Той вече трябваше да се обърне към напускащия шеф на Шин Бет Ронен Бар и да го помоли да остане за неопределен период от време. Сега не е моментът за смени. Той трябва също да спре незаконните процедури, целящи отстраняването на главния прокурор.

Решението му да започне атака в този момент, предвид напредъка на Иран в разработването на ядрено оръжие и доклада на Международната агенция за атомна енергия, изглежда като правилното решение, което заслужава да бъде наречено „историческо“. В продължение на поне 15 години той само говореше.

Иран не само стремглаво се приближава към ядрено въоръжаване, което е изключително опасно за Израел. Той също така финансира с милиарди долари редица терористични организации, които извършват атаки срещу Израел, без да имат териториални спорове с Израел, само защото той е еврейска и ционистка държава. Светът трябваше да се погрижи за тази престъпна и терористична организация, а когато това не се случи, Израел предприема действия.

Няма съмнение, че тези събития ще вдъхнат нов живот на потъналия в депресия Нетаняху. Те ще го реабилитират в очите на обществеността и ще имат голяма роля в преобразуването на неговото наследство. Въпросът е какво възнамерява да направи с това, когато всичко приключи. Ще се върне ли към 12 юни, с неговите подбуди и подкрепа за сблъсъци, към съдебната реформа и напредъка на закона за укриване от военна служба, към атаките срещу съдебната система и пазителите на реда, или към обратното. Ще спре ли лудостта, която разкъса тази страна и пося раздор сред нейните граждани; ще спре ли да подбужда и да очерня и ще отвори ли нова страница? Може би е дошло времето за снизходителна сделка за признаване на вина и оттегляне от политиката през 2026 г., 30 години след като за първи път беше избран за министър-председател на Израел. | БГНЕС

---