Тя анатемоса онези, които с лекота се отказват от миналото: „Кой ви дава право да отричате историята, биографията на вашите родители, баби и дядовци?"
Вицепрезидентът Илияна Йотова откри XXIII Национална научна конференция „Обществото на знанието и хуманизма на XXI век“. На церемонията на УниБИТ, известен като Библиотекарския, ученолюбивите професори , обичащи Русия и шпионските екшъни, отличиха певицата Валя Балканска със званието „доктор хонорис кауза“, а преподавателят по гайда Петър Янев стана „почетен професор“ .
„Националната култура на всеки народ е ключ към това да разбираш света, който те заобикаля. Искам да попитам – познаваме ли нашия български ключ? Ние уважаваме ли ключа и нашата култура? За съжаление, в последните десетилетия някак удобно се опитваме да го сложим в някоя пощенска кутия, да си стои там“, каза патетично Йотова.
Права е, да ви кажа, но сякаш е забравила друго - този ключ често водеше към лагера или килията, в десетилетията, когато нейната партия беше негов пазител и повелител на живота и смъртта. Партията-майка, за да не се изкушаваме, го скри по старателно от живота на Кашчей Безсмъртни. Или го глътна.
Тя анатемоса онези, които с лекота се отказват от миналото:
„Кой ви дава право да отричате историята, биографията на вашите родители, баби и дядовци? Да отричаш историята си, означава нещо още по-страшно – казваш на собствената си идентичност, че не е важна за теб. Може би я търсиш някъде другаде... Сигурна съм, че този опит никога няма да бъде добър и сполучлив.“
Всички сме сигурни, но ни направи впечатление, че тя се обръща към някой друг.
Липсваше самокритиката, другарко...
По време на речта си Йотова направи и забележително клиширана равносметка за знанието като основа на прогреса:
„Държавите, които залагат на знанието, са успешните държави. Имам предвид познанието за миналото, за съвремието и за бъдещето.“
В същото време тя призна нещо, което повечето от нас биха написали само анонимно: „Когато един репортаж ми е прекалено дълъг, нямам силите да го догледам до края. Човек се деформира.“ А беше тв журналистка.
Вицепрезидентът на републиката не подмина и „парадокса на свръхинформираността“ – океан от данни, но плитчина на знание.
„Имаме толкова много източници на информация, а същевременно често не сме добре информирани. Заблудени сме, да не кажа – направо излъгани.“
Йотова продължи смело със силата на вярата и писмеността, която според нея е "неделимата амалгама, създала българската държава".
„Няма друг народ в Европа, който да има такава връзка между букви, писменост и вяра. Затова сме непримирими, когато някой се опитва да грабва исторически факти и да преиначава ролята на България.“
Не искаме за се повтаряме, та ще спрем дотук.
Още от На всеки километър
Валуевският циркуляр (1863 г.): когато царска Русия забранява книгопечатането на украински език
„Отделен малоруски език никога не е съществувал, не съществува и няма да съществува, а езикът, използван от простолюдието [т.е. украинският], не е нищо друго освен руски език, само че опорочен от полското влияние“
Четири години от масовото убийство на украински военнопленници в Оленивка
Едно от най-чудовищните руски военни престъпления, което не трябва да бъде забравено
Памет за Алекс Алексиев: Докато политиците са глухи какво зло е Русия, съдбата на България ще бъде поставена на карта
Той ни остави един завет: Може да си европеец, без да се отричаш от националните си корени и да си българин, без да си русофил