Юрий Швец, анализатор, бивш резидент на КГБ на СССР във Вашингтон

В Съединените щати всичко се случва на фона на стоте дни от началото на втория мандат на президента Тръмп. И се опасявам, че тези сто дни, между другото, са по значимост приблизително равни на стоте дни на Наполеон Бонапарт, които завършиха с крах.

Сега повечето медии отбелязват, че популярността на Доналд Тръмп е спаднала до исторически минимум — такъв минимум, какъвто не е бил регистриран от времето на президента Дуайт Айзенхауер през 50-те години на миналия век. Тоест, откакто изобщо започват да се измерват тези сто дни. Ако бяха измервани и преди, вероятно Тръмп би се оказал най-лошият президент за всички времена.

По време на управлението му американците са разочаровани от нестабилната търговска политика, суровите мерки спрямо имигрантите и провалите във външната политика — най-вече по отношение на руската агресия срещу Украйна. Бързо променящите се тарифи, въведени от Тръмп, неведнъж предизвикват сътресения на пазарите. Икономистите предупреждават, че се задава вълна от дефицит на стоки и поскъпване в САЩ.

Редакционният съвет на Wall Street Journal, въпреки цялата си консервативност — а знаете, че вестникът е под контрола на Рупърт Мърдок — заяви направо: „Президентът се нуждае от сериозно, дори коренно, презареждане, ако иска да спаси последните години от мандата си от икономически и външнополитически сътресения, които сам предизвика в рамките на сто дни.“

А това е вестник, който симпатизира на Тръмп.

Легендарният стратег на Републиканската партия Карл Роув, който е започнал още с Роналд Рейгън, изказвайки се по Fox News, беше безпощаден към Тръмп. От думите му следва, че за Тръмп вече няма спасение, защото само за сто дни той е успял да направи толкова поразии, че убедено мнозинство от избирателите е стигнало до извода, че политиката му им вреди — както в краткосрочен, така и в дългосрочен стратегически план. Каквото и да направи оттук нататък — нищо няма да го спаси, каза Карл Роув.

Той даде неотдавна интервю за The Atlantic, в което наговори много глупости — например, че управлява целия свят. Само че вероятно не му е доложено как точно става това управление, защото в момента в целия западен свят се случва нещо чудато. Провеждат се избори — току-що приключиха изборите в Канада, предстоят избори в Австралия. И навсякъде главната тема вече не е вътрешната политика, както обикновено в западните страни, а външната. А главният външен фактор — това е Тръмп. И, о, чудо — той наистина се е превърнал във външнополитически фактор, както винаги е искал. Само че с изцяло отрицателен знак.

Например в Канада. Консервативната партия там имаше огромно предимство преди инаугурацията на Тръмп — водеха пред либералите с около 20 процента. Уверено вървяха към победа. След като Тръмп стана президент и направи няколко изказвания по адрес на Канада, които всички знаем, популярността на Либералната партия, която зае остра антитръмпска позиция, рязко скочи. Те спечелиха изборите с 3-4 процента преднина. Представете си — от минус 20 до плюс 3-4 процента. Това е феноменално. Единственият „герой“ в тази история е Тръмп — той буквално доведе своите противници на власт в Канада. И то най-яростните си противници.

Горе-долу същите процеси се наблюдават и в Австралия. Там също води центристко-лява партия, както и в Канада. Това не са привърженици на Тръмп. Тоест, Тръмп довежда на власт в западните страни фундаментално своите противници. Така управлява света — антимидас, може да се каже.

Китай междувременно засилва действията си и нанася удари отляво и отдясно. Китай напълно е прекратил вноса, най-вече на селскостопански стоки, от Съединените щати. Бедните производители на сорго от Канзас и месо от Тексас сега нямат пазар. Китай ги е заместил с доставки от Австралия и Африка, а соргото — от Латинска Америка. Си Дзинпин е решен на конфронтация. Китайците дори не дават надежда, че са склонни на компромис.

На фондовата борса в САЩ положението е най-лошото за първите сто дни от президентството от 70-те години насам. Въпреки някаква корекция, индексът S&P 500 е спаднал с около 8% от момента на инаугурацията на Тръмп. Волатилността на пазара е напълно различна от всичко, което експертите са виждали досега — спадовете засягат всички сектори и класове активи, подобно на горски пожар, подхранван от случайни изказвания и променящи се политически действия. Тоест — хаос и обърканост в Белия дом, които водят до същото в Щатите, а след това и по света. Ето, например, изборите в Канада и предизборната кампания в Австралия — навсякъде печелят тези, които се противопоставят на хаоса, олицетворяван от най-добрия президент на САЩ, дори по-добър от Вашингтон — както самият Тръмп твърди.

Инвеститорите, включително ултрабогати азиатци, вече поставят под въпрос изключителността на САЩ, върху която се гради световният ред след Втората световна война. Затова тези инвеститори все по-често се отказват от американски активи, а световното финансово лидерство на САЩ се страхува от дългосрочни икономически щети.

И именно на този фон се случват събития, които имат пряко отношение към ситуацията в Украйна и перспективите за постигане на мирно споразумение.

В европейската дипломация започна нов период — условно бих го нарекъл „след Ватикана“. Срещата между Тръмп и Зеленски, организирана по инициатива на Вашингтон, беше обявена за събитие със световноисторическо значение. Аз направо подскочих, когато чух тази формулировка. Това го каза в неделя по Fox помощникът на Тръмп по националната сигурност Майкъл Уолц — беше феноменално.

Що се отнася до самата среща — тя е продължила, по думите на Le Monde, точно девет минути. Тоест, при цялото желание за световноисторически постижения, за девет минути е невъзможно дори един сериозен въпрос да се обсъди.

От друга страна, когато водещата Мария Бартиромо от Fox News настоятелно го попита какво са обсъждали и до какво са се договорили, Уолц отговори: „Най-главното е, че най-сетне седнахме и започнахме да говорим за мир.“ Според него, Байдън три години не е направил нищо за това, а Тръмп е седнал и е започнал да говори. Очевидно в това се състои цялата „историческа значимост“ на тези девет минути.

Вашингтонската администрация придава на това събитие извънредно значение. В интервю — мисля, че пак в The Atlantic — Тръмп е казал, че след срещата със Зеленски вече е „на страната на Зеленски“. Така се е сбъднала мечтата на Зеленски, който по време на печално известната среща в Овалния кабинет през февруари му беше казал: „Искам да не сте неутрален арбитър, а да сте на наша страна.“ Ето, това се е случило, казва Тръмп. А какво ще стане по-нататък — Мария Бартиромо така и не успя да изкопчи повече от Уолц.