Рим мълчи, но зад стените му се решават съдби. Зад кулисите на Ватикана се водеха тайни срещи, неформални преговори и се правеха опити за преформатиране на света след Украйна.
Кой си шепне под сводовете на катедралите?
Каква дипломация се крие зад траурните речи?
И при какви условия се предлага „мир“ на Украйна?
Изграждане на дипломатически кампании в Рим на фона на падащите рейтинги на Тръмп.

Юрий Швец, американски анализатор, бивш резидент на КГБ на СССР във Вашингтон, официален канал

Ще поговорим за това, което се случи в Рим по време на траурната церемония за папа Франциск. Както се досещате, имаше неща, които се случваха публично, за всеобщо обозрение, но и много други, може би дори повече, които се случваха зад кулисите — преговори, интриги, изграждане на схеми на поведение и международни дипломатически кампании за бъдещето.

На пръв поглед всичко това се случваше на фона на стремглавото падане на рейтинга на Тръмп — Тръмп „2.0“, който вече надмина в отрицателен смисъл първия Тръмп, този от първия мандат. И продължава стремително да се срива. Европейците не пропуснаха възможността да го подхапят или да му се подиграят.

Първо, обърна се внимание на облеклото му. Всички пристигнаха според протокола — в траурно черно. А той се появи в ярко синьо. Спомних си как Чичиков в „Мъртви души“ на Гогол си пробваше костюм със същия цвят пред огледалото, а Гогол го нарича „цвят на наварски дим с искра“. Може би това беше замисълът на Тръмп, но европейците не го разбраха и се смяха.

В Европа се смеят, смеят се и в САЩ. Европейците казаха: „Няма класа у този човек. Какво да се прави — все едно е от кварталната уличка, какво да очакваме от него?“

Макрон пренебрегна Тръмп и не му подаде ръка. Това се случи, когато Тръмп разговаряше със Зеленски. Макрон дойде, сърдечно стисна ръката на Зеленски, а Тръмп протегна своята, но Макрон се направи, че не я вижда. Оттам нататък нещата се развиха…

По същото време по руската телевизия показваха кадри как представители на Кремъл и вероятно на руските служби охраняваха и развеждаха Уиткоф по улиците на Москва. Представям си какво са му говорили:
„Виж, Степа, тук, на това хубаво място, ако всичко се получи, ще стои твоят хотел. Няма да се казва Тръмп, а Уиткоф хотел. А срещу него — кулата Тръмп ХТЛ. Това ще са високи сгради, луксозни хотели, и ще бъдете щастливи, ако доведем нашия съвместен проект до логичния му завършек.“

Това е външната страна на нещата. А какво реално се случи?

Обсъждаше се процесът на разрешаване на конфликта в Украйна. Мелони се опитва да поеме инициативата и да покаже, че Рим може да бъде новата Женева за Украйна.

На неофициално ниво се водеха редица неформални консултации зад затворени врати, като основната тема беше бъдещето на конфликта в Украйна, или „процесът на уреждане“, както го наричат. Обсъждаха се възможни форми на примирие, замразяване на конфликта, ролята на Ватикана и на неутрални страни като Швейцария, Австрия и — ще се изненадате — дори Аржентина, които са съгласни да бъдат посредници.

Кой беше най-активен по „украинския въпрос“ в Рим?

Мелони. Това не е изненадващо — първо, Италия е мястото, където се случваше всичко това (макар Ватиканът формално да е отделна държава). Освен това се говори, че Мелони е най-симпатичната на Тръмп сред европейските лидери.

Мелони, както стана ясно зад кулисите за наблюдателите на процеса, се опитва да поеме инициативата и да покаже, че Рим може да бъде новата Женева — традиционна платформа по време на Студената война за съветско-американски преговори по контрол на въоръженията.

На второ място е Макрон, който предпазливо проучваше идеите за „стратегическа пауза“ — това, което вече се реализира на практика. Той обсъждаше различни варианти за развитие на тази пауза, включително и възможност за ограничено уреждане.

На трето място твърдо се нарежда Орбан, който активно лобираше за безусловно замразяване на конфликта, ориентирайки се по сигналите от Москва. Сега е напълно ясно, че Кремъл иска именно такава замразовка — колкото се може по-бързо. Но тя трябва да е безусловна — такава, която може да бъде нарушена във всеки момент, когато Русия „си оближе раните“, възстанови силите си и я прекрати.

Ватиканът също прояви активност, като предложи моралната рамка за преговорите, но се въздържа от всякаква конкретика относно Крим и Донбас — разбираемо. Става дума за религиозното „освещаване“ на процеса на уреждане на войната, където се предполага, че Ватиканът има авторитет от гледна точка на „небесното одобрение“ на земните събития. Но не желае да се намесва в конкретиката, защото това означава неизбежно да застанеш на нечия страна — нещо, което Ватиканът иска да избегне.

Москва, по своята активност в този неформален рейтинг, зае приблизително пето място. Тя действаше чрез трети страни — доверени лица, сред които бяха унгарски и, ще се изненадате, латиноамерикански дипломати. Чрез тях Москва прокарваше формулата за замразяване без връщане на територии.

В крайна сметка победи линията на предпазлива подготовка за евентуална международна конференция през 2025 година — но при отсъствие на каквито и да било преки отстъпки от страна на Киев в близките месеци.

...в крайна сметка победи линията на предпазлива подготовка за евентуална международна конференция през 2025 година, при това без директни отстъпки от страна на Киев в близко бъдеще. С други думи — никакъв „мир на всяка цена“, а по-скоро оформяне на площадка, на която ще се договаря дългосрочен дипломатически баланс, ако и когато условията станат подходящи.

Всички страни, участващи във формалните и неформалните разговори в Рим, изглежда, приемат, че Украйна не е само регионален конфликт, а част от ново глобално разпределение на силите. Именно затова Ватиканът, както и неутрални държави като Австрия и Швейцария, се опитват да изградят „наднационален“ морален и политически контекст, в който бъдещи преговори да не изглеждат като капитулация, а като необходим компромис за стабилизиране на света.

В същото време Русия чрез непреки канали настоява за замразяване на конфликта без връщане на окупираните територии, залагайки на изтощението на Запада и политически смени в Европа и САЩ. Залозите са поставени върху времето — кой ще издържи по-дълго, кой ще отстъпи пръв, кой ще бъде принуден да приеме неприемливото.

Накратко: зад мълчаливите стени на Рим се провежда нова игра. Без фанфари. Без официални комюникета. Но с последствия, които ще оформят архитектурата на следвоенна Европа.

..В крайна сметка победи линията на предпазлива подготовка за евентуална международна конференция през 2025 година, при това без директни отстъпки от страна на Киев в близко бъдеще. С други думи — никакъв „мир на всяка цена“, а по-скоро оформяне на площадка, на която ще се договаря дългосрочен дипломатически баланс, ако и когато условията станат подходящи.

Всички страни, участващи във формалните и неформалните разговори в Рим, изглежда, приемат, че Украйна не е само регионален конфликт, а част от ново глобално разпределение на силите. Именно затова Ватиканът, както и неутрални държави като Австрия и Швейцария, се опитват да изградят „наднационален“ морален и политически контекст, в който бъдещи преговори да не изглеждат като капитулация, а като необходим компромис за стабилизиране на света.

В същото време Русия чрез непреки канали настоява за замразяване на конфликта без връщане на окупираните територии, залагайки на изтощението на Запада и политически смени в Европа и САЩ. Залозите са поставени върху времето — кой ще издържи по-дълго, кой ще отстъпи пръв, кой ще бъде принуден да приеме неприемливото.

Накратко: зад мълчаливите стени на Рим се провежда нова игра. Без фанфари. Без официални комюникета. Но с последствия, които ще оформят архитектурата на следвоенна Европа.