Васил Данов, капитан I ранг о. з.

Завърши поредната война между Армения и Азербайджан, продължила от 27 септември до 10 ноември 2020 г. Достатъчно кратка и достатъчно кървава, за да бъде анализирана подробно и болезнено от победените, както и с нарастващ интерес от другите участници и от международни наблюдатели.

Големият губещ е Армения, дала свидни жертви, понесла военни загуби, с отнети територии, които през 1991-1992 г. успя да изтръгне от азерите. И преглътнала унижението да приеме посредничеството на Путин. 
Тълпа побеснели граждани превзе държавни сгради в Ереван, преби председателя на парламента и потроши кабинета на премиера. Никой не се опита да й попречи.

След военните си успехи и хиляди жертви през последните три десетилетия Азербайджан празнува историческа победа. Ердоган доказа силата на турското оръжие и верността на формулата „Един народ, две държави”. Потвърди приятелството с азерите за десетилетия напред.

Формално Руската федерация се завръща като утвърден миротворец в Кавказ. Путин натри носа на арменския премиер Никола Пашинян, който бе избран заради отрицанието на руския монопол над политическата власт в Армения и опита да обърне държавното кормило към Европа. И този път не стана.

В размирния Карабах пристигат руски бойци от 15-а Самарска миротворческа бригада. От декември 2005 до ноември 2008 г.  „прославената” бригада участва в грузинско-абхазкия конфликт. На страната на сепаратистите. През август 2008 г. е част от войските на руския агресор срещу суверенна Грузия.

През 2014 г. руските „миротворци” участват в операцията за заграбване на Крим от Украйна и в бойните действия на сепаратистите в Донбас срещу Украинските въоръжени сили.

Поредна жертва на конфликта - свидна и безсмислена

Арменските войски ще трябва да напуснат Карабах. Арменското население ще може да разчита единствено на добрата воля на руските миротворчески сили, които могат да останат в региона не по-дълго от 4,5 години. След което отнетите територии изцяло попадат под азербайджанска юрисдикция.

От 1 декември т. г. победителят Азербайджан официално става 

притежател на почти целия Нагорни Карабах 

Арменски остават само няколко града, удържани от войските на републиката: Степанакерт, Мардакерт и Мартуни. 
Азербайджан получи и важния път Лачин-Шуша, докато стратегическият Лачински коридор ще бъде охраняван от руските „миротворци”. Основните магистрали в планинския регион попаднаха под контрола на азерите, с чието разрешение ограниченият руски контингент ще поддържа мира в района.

Турският дрон „Байрактар ТБ-2” – големият победител в Нагорни Карабах

Азербайджан си осигури още едно стратегическо предимство: директен път през арменска територия до анклава Нахичеван. Формално шосето принадлежи на Армения и ще бъде охранявано от руски граничари, но Нахичеван може да се превърне в опорен пункт и в изходен рубеж за диверсии, както 

Севастопол бе цитадела на руските агресори в Кримския полуостров преди агресията от 2014 г.

Частичният успех на Русия се заключава 

в поражението на реформатора Пашинян, 

който се опита да преведе страната си от евразийските пустини към обетованата земя на Европейския съюз. След военния разгром и моралния крах дните на правителството му изглеждат преброени. Ред е на поредната кукла, чийто конци ще бъдат дърпани от Кремъл.

Путин привидно запази неутралитет, докато азербайджанските войски настъпваха и печелеха победи, за да си гарантира разгрома на Пашинян и поредното завръщане на Русия като единствен миротворец и гарант за арменската сигурност в конфликта. Така с оръжието на азербайджанските войници Путин си отмъсти на Пашинян и се опита да изглежда принципен миротворец в очите на президента Илхам Алиев.

Турция бе поканена да участва като гарант за мирното споразумение, след като така и така е страна в конфликта. Ердоган има основания да тържествува: нео-османската му полуимперия се наложи като незаобиколим фактор в постсъветсткото пространство в Кавказкия регион. Като военна сила и като защитник на правоверните последователи на Мохамед.

Бойните действия: „Отмъщението се сервира студено”

Повече от две десетилетия Азербайджан, президентът Алиев и висшето военно командване се готвят за тази война. Целенасочено, упорито и потайно. Заедно с турския Генерален щаб, с турски генерали и военни инструктори.

Още след първите дни на войната загубите на арменските войски напомняха за резултатите от наказателна операция, вместо за равностоен и оспорван военен сблъсък.

Азерските сили бързо завоюваха въздушно превъзходство, което им гарантира нарастващ темп от победи в сухопътните схватки. Дроновете на азерите откриваха, даваха целеуказания и нанасяха поражения на противника по всяко време и във всяка точка на бойните действия. 

Към 31 октомври арменската страна загуби 10 радара за ранно предупреждение от системата за ПВО; 22 пускови установки на зенитно-ракетните комплекси (ЗРК) С-300, „Оса” и „Стрела-10”; 67 реактивни системи за залпов огън (сред които 4 от общо 6 системи БМ-30 „Смерч”); 138 самоходни и буксируеми артилерийски оръдия; 16 от общо 38 най-модерни самоходни артилерийски установки (САУ); 177 от общо 277 танка; 79 бронирани машини и близо 400 автомобила.

Основна причина за господството на азербайджанските войски се оказаха безпилотните летателни апарати (БПЛА) „Байрактар ТБ-2”, произведени и доставени от турската военна промишленост.

Крайната победа никога не е резултат от предимството само в един тактически или технически компонент. Азерското командване успя умело да съчетае радиоелектронно разузнаване, разнородни удари с дронове, самолети и хеликоптери, със зенитно-ракетни комплекси, с високоточни балистични ракети и реактивни системи за залпов огън.

Най-модерните арменски изтребители Су-30 така и не влязоха в бойни действия

Вместо да ревизира военната си стратегия след първите поражения, да извади поуки, да сподели неуспехите с обществото и да търси начини, за да обърне хода на военните действия, политическото и военното ръководство на Армения предпочете да крие истината от народа си, да издига лозунги за „победоносна война до последна капка кръв”, да хвърля в огъня обречени и неосигурени със средства за ПВО подразделения.

Най-новите арменски изтребители Су-30 така и останаха на земята, след като командването не успя да им осигури целеуказания.

Въпреки героизма и саможертвата на отделни бойци и командири от Арменската армия още на 17 и 18 октомври изходът на боевете бе предопределен.

Политическото късогледство и липсата на военен професионализъм трасираха пътя към поражението, националната покруса и хилядите скъпи жертви.

Началото: „мътно и кърваво”

В навечерието на Първата световна война Турция е съюзник с Германия и Австро-Унгария. По-късно към Централните сили се присъединява и България.

Водачите на арменската общност се опитват да използват военната обстановка, за да предизвикат въстание във вътрешността на Османската империя.

Преди началото на бойните действия между руските и османските войски в Източен Анадол руският император Николай II приема арменския католикос Геворг V и му обещава след войната да изпълни исканията му. Духовният пастир на арменските християни настоява от Османската империя да бъдат отрязани 6 области: Ерзерум, Ван, Битлис, Елазиг, Диарбекир и Сивас, които да формират скелета на бъдещата арменска държава.
През 1914 г. в изданието на Арменската патриаршия сп. „Арарат” е публикувано възвание, с което Григорианската арменска църква призовава народа си да се включи в бойните действия на Руската армия срещу османските войски.

Според османското правителство, този призив представлява предателски, вероломен акт на религиозни водачи, които зоват част от народите на империята да се бият срещу своя суверенен държавен глава – султана.

Преди да започнат бойните действия между руските и османските войски руският военен наместник в Кавказ Иларион Воронцов-Дашков създава арменски бойни групи в Олтъ, Саръкамъш, Кагъзман, Игдър и др. турски градове. Арменските бойци получават 25 000 пушки и 12 млн. патрона, а в началото на 1915 г. Русия изпраща на арменските си съюзници още оръжие за  242 900 рубли.

През април 1915 г. арменски бойци, дошли от Русия, обявяват в областта Ван „арменска държава под руска защита”, убиват и прогонват част от местното мюсюлманско население. Данните са потвърдени от американския искторик Стенфорд Дж. Шоу («История на Османската империя и на съвременна Турция», т.2). 

За прояви на жестокост от страна на арменски въоръжени групи свидетелства и Александра Толстая, дъщеря на писателя Лев Николаевич Толстой.

През 1916 г. командването на руската Кавказка армия е принудено да разформира арменските дружини в състава си, след като получава многобройни сигнали за прояви на жестокост спрямо мирното турско население.

На свой ред мюсюлманското население създава свои въоръжени формирования, предназначени да защитават живота и имуществото на застрашените населени места.

Арменски екстремисти от политическите партии „Гнчак” и „Дашнакцутюн” проявяват жестокост и избиват дори свои сънародници, които отказват да се включат в наказателни операции срещу местното население и да прилагат тактиката на „изгорена земя” в тила на османските войски в провинциите Трабзон, Ерзинджана, Ерзерум, Ван и Битлис.

През април 1915 г. Османската империя е застрашена от англо-френски десант в района на Чанаккале. Армията на Царска Русия, подкрепяна от арменски въстанически групи, започва широкомащабно настъпление срещу османските войски.

Азерски бежанци

Изброените факти дават основание на правителството на Османска Турция да започне наказателни операции срещу въоръжените арменски групи и да депортира значителна част от арменското население от района на бойните действия.

Организаторите на етническото прочистване и на жестокостите спрямо мюсюлманското население, политическите водачи и най-яростните „дашнаци” се изтеглят заедно с руските войски, а срещу редовната турска армия и разярен башибозук остава беззащитно арменско население. Население, което неведнъж ще бъде използвано като жив щит от „дашнаците”-терористи и като разменна монета в международните конференции, посветени на арменския геноцид.

Колкото и да обясняват, че са действали правомерно спрямо „насилници и убийци” на мирни мюсюлмани, властите в Османска империя няма как да оправдаят смъртта на минимум 800 000 и максимум  1 млн. жени, деца и възрастни мъже от арменски произход. Геноцидът срещу арменския народ е документиран и доказан от множество учени, политически наблюдатели, журналисти и свидетели от двете страни.

Истина е и че в кървавите междуособици между арменци, турци и азери по време на бойните действия между руските и османските войски са загинали повече от 2,5 млн. мюсюлмани, предимно турци. Тяхната смърт би трябвало да лежи на съвестта на командирите от воюващите армии и на въоръжените бойни групи от двете страни.

Вече 105 години Армения и Турция водят политически, научен, културен и религиозен диспут за явлението, наречено Арменски геноцид. Повечето от държавите-членки на ООН вече заеха позиция от двете страни на конфликта.

Руски реактивни системи за залпов огън

Бих искал да обърна внимание на четящата публика, че без политическата и военна намеса на Царска Русия, без стотиците хиляди рубли за оръжие, без обещанията за „свободна Западна Армения” в пределите на Османската империя едва ли щяха да загинат близо 1 милион човешки същества.

Както и без коварната роля на руската дипломация, без фалшивите обещания на руските генерали, че „този път не успяхме, но след година-две наистина ще ви донесем свобода!” нямаше да има десетки хиляди българи, напуснали дом и огнище, за да дирят спасение в безплодните степи на Матушка Рус.

Веднага след октомврийския метеж през 1917 г. арменските националисти за пореден път започват етническо прочистване срещу азерите. Зад паравана на болшевишката революция в Баку, Ширван, Куба, Лянкяран и Кюрдамир са избити над 50 000 азери. Само в Баку жертвите са повече от 15 000. Изстъпленията продължават до 1920 г. Като резултат в Иреванска гулерния азерското население намалява от 37 852 до 12 000 души.

От 1905 до 1920 г. на арменска територия са унищожени близо 10 000 азерски села, а населението е изтребено.

Процесите в Нагорни Карабах напомнят анексията на Крим

Християнска Армения, въоръжавана и поощрявана от Русия, е бруталният агресор в столетния конфликт. Азерите, които достигат 30-40% от населението на областта, през последните 30 години бяха подложени на жестоко етническо прочистване.

Макар че бе международно признат като неотделима част от територията на Азербайджан, през 1991 г. Нагорни Карабах обяви независимост и фактически бе анексиран от арменски войски. 

Русия неведнъж влизаше в ролята на миротворец, който открито заставаше на страната на Армения, продаваше оръжие и на двете враждуващи държави и постоянно укрепваше военното си присъствие в региона.

През последните десетилетия Азербайджан прозря измамата, откъсна се от московската орбита и започна интензивно да развива тясно икономическо, политическо и военно сътрудничество с Турция. Особено полезна се оказа модернизацията на въоръжените сили по турски, тоест натовски образец. Което пролича на бойното поле.

Азербайджан успя да натрупа милиарди долари от нефтените и газовите си залежи, които вложи във военно строителство, обучение и въоръжение. Президентът Алиев и неговите генерали избраха възможно най-удобния момент да извършат отдавна замисления и детайлизиран план за връщане на отнетите територии в Нагорни Карабах.

Русия няма да остави стария си сателит Армения на произвола на съдбата. В арменската промишленост са вложени значителни руски капитали. От 1992 г. в Гюмри и в столицата Ереван са разположени войски от 102-а руска военна база (бивша 127-а съветска мотострелкова дивизия). Десетки хиляди арменци работят в руски фирми. В Москва и в други големи руски градове поне от 200 години съществува мощна арменска диаспора.

Лошото е, че сключеното преди два-три дни примирие няма да е последно. Там, където се намесват руски „миротворци”, неизбежно се заселват боговете на войната, на разединението и омразата. И кръвта на патриоти от Армения и Азербайджан ще се лее още дълго.