Как да вярваме на светия отец, казвайки, че руският народ не е жесток, а велик, а педофила и атеиста нарича вдъхновител на християнството

Димитър Иванов

Папа Франциск – този добър старец, който мие краката на затворниците, сяда до блудниците, гнуси се от богатствата и разкоша и непрекъснато говори за мир и справедливост, демонстрира за пореден път тежък левичарски уклон, непознаване на историята и политиката, повтаряйки мантри и митове, които нямат нищо общо с действителността и истината. Така главата на Римокатолическата църква, вероятно несъзнавайки сериозността на думите си, обслужи безпогрешно интересите на Путин и Кремъл в мръсната война срещу народа на Украйна.

На 6 ноември, по време на обратния полет от Бахрейн за Рим, папа Франциск разговаря в самолета с акредитираните журналисти. На въпрос за Украйна на Антонио Пелайо, от Vida Nueva духовникът отговори: „Прави ми впечатление - за това използвам думата "измъчван" за Украйна - жестокостта, която не е на руския народ, може би ... защото руският народ е велик народ. Това е дело на наемници, войници, които отиват на война сякаш се впускат в приключения, наемници…“

Недопустимо е Франциск да не знае, че

жестокостта е кодифицирана и унаследявана от векове в руския ген

От времето на кървавия и измислен „светец“, васал на Златната орда - Александър Невски, през Иван Грозни, истинският създател на опричината и ЧеКа, бащата на червения терор Ленин, наследника му - злодеят Сталин, та до днешния господар на Кремъл – Путин. Така пет века Московията ражда само кръв и насилие, а жестокостта е част от „магията“ на руския народ да оцелява, превръщайки в пепел и кръв всичко до което се докосне.

Смущаващо е, че тези думи на Франциск са изречени само часове преди да настъпи 105-годишнина от болшевишката революция, която отбелязваме с погнуса на 7 ноември.
И ако папа Франциск никога не е напускал блаженото царство на романтичния комунизъм, в което се чувства комфортно, то Ватикана има отлични експерти, изследователи и познавачи на руската и съветската история. Достатъчно беше само да му припомнят думите на болшевишкия вожд Ленин, запазени в негови собственоръчни писма: „Жестокостта и омразата ще бъдат най-ценните ни добродетели, защото болшевизмът не е пансион за благородни девици. Децата трябва да присъстват на екзекуциите и да се радват на смъртта на неприятелите на пролетариата“. Ленин призовава да бъдат убити два милиона селяни, обявени за богаташи - т. нар. кулаци, подложени впоследствие на страшни репресии. През декември 1917 година той дава указание да се "изолират" в концлагери хора от враждебните класи.  Сред тези страшни ленински документи особено жестоки са именно заповедите за унищожаването на съотечественици. Например: „да се изгори Баку напълно”, „да се вземат заложници от тила и да бъдат поставяни пред настъпващите червеноармейски части, да се стреля в гърба им”, „да се изпращат червени главорези в районите, където действат „зелените”, да се бесят чиновници, богаташи, попове, кулаци, помешчици, а след това ще го припишем на „зелените”. Ленин е и автор на първия закон, поощряващ убийците – да се въведе норма за ликвидирани врагове, да се изплащат рубли за всеки разстрелян.

Наследникът на Ленин Сталин пък освен с масови разстрели без съд и присъда и зловещи заточения на инакомислещите в Сибир остава мрачно известен и с така наречения "Указ седем-осем" или "Законът за класовете" (има се предвид житен клас-бел. ред.). Малцина знаят, че за кражбата на няколко класа, буквално 5 класа от колхозните ниви на сталинския СССР наказанието е било  разстрел,  още по-малко знаят, че това се е случвало и с деца на възраст над 12 години.

Но след милите думи в отговора на въпроса на Антонио Пелайо  за руснаците, Франциск изпуска неволно откровение: „Предпочитам да мисля така, защото много ценя руския народ, руския хуманизъм“. Явно светия отец е наясно с историята и традицията на руснаците да творят зверства, но подсъзнателно  предпочита да гледа с розови очила реалността, а напудрената лъжа да възприема и представя като истина.

Скандалното изявление на Франциск завършва с думите: „Помислете само за Достоевски, който ни вдъхновява до ден днешен, вдъхновява християните да мислят за християнството.“

Достоевски и творчеството му могат само да бъдат

свидетелство за руските бесове

Няма как пристрастеността му към педофилията и сатанинския му атеизъм, документирани по “делото на Петрашевците”, по което е съден да бъдат вдъхновители на християнството.

Ето какво казва в свое есе за Достоевски Александър Невзоров - един от най-ерудираните руски публицисти: „Ще отбележим, че нас не ни интересува изящната словесност на Достоевски. В същата степен нас малко ни вълнува и неговата педофилия, картите и припадъците. На нашето микроскопско стъкълце е Достоевски, само като публицист-фанатик, обсебен от богоизбраността на “светата Рус”.

В какво е същността на месианската идея, която той проповядва?

Преди всичко в това, че гнойният мехур на православната духовност трябва да се пръсне така, че да опръска със себе си целия свят. Защо, въобще, светът трябва да бъде опръскван, Достоевски не уточнява, тъй като вероятно и сам не знае това.“

Думите на Франциск предизвикаха  реакцията и на посланикът на Украйна в САЩ Оксана Маркарова: „ Съжалявам, не мога да се сдържа. Римският папа е чел Достоевски някак невнимателно. Иначе Негово Светейшество нямаше да се учудва на жестокостта на руснаците ( което е именно тяхната естествена характеристика). Някои други творби на руски писатели/ поети, включително Пушкин, Куприн, Булгаков, както и дори повърхностно изследване на истинската история на нашия регион, ще покажат, че в Московия не е имало хуманизъм нито при Иван Грозни, нито през 1708 г., когато беше брутално посечен Батурин, нито при всяко следващо събитие ...”.

Митът за Достоевски,

който подхранва Франциск, не може да  бъде безразличен и на българите, защото именно авторът на „Престъпление и наказание“ повече от век се представя повратно като защитник на българите, а в действителност е ярък българомразец. Ето как гледа на нас „вдъхновителят на християнството“ и радетелят на панславянството:

„...Източният въпрос е, тъй да се каже, един от световните въпроси, един от най-важните раздели на наближаващото световно решение на човешките съдбини...работите тук засягат ...не само славяните, русите и турците или конкретно някакви там българи, но и целия Запад на Европа...”

И ако римският папа е просто един романтичен наивник, готов да намери оправдание за всяко престъпление в илюзорния свят на Църквата, то реалността боде очите ни - всички отвратителни мръсотии и зверства на руския и съветския болшевизъм и днешния путинизъм до голяма степен са проява на достоевщината, изстъпления са на болната народна душа, която трябва да бъде лекувана, а не възхвалявана.