Проф. Иван Илчев говори за ролята, която Русия изиграва в прекършването на националния идеал всички българи да живеят в една държава - нещо, за което българското училище мълчи. В предаването "Офанзива" по Nova News историкът разказва как руският император заема страната на Сърбия по време на Балканските войни и защо светите Кирил и Методий са обявени в Москва за сръбски просветители:

Днес ще ви припомня как Русия бомбардира Варна и срива до основи Балчик по време на Първата световна война. Именно това е причината храм-паметника „Александър Невски“ да бъде преименуван на „Св. Св. Кирил и Методий“. Във видеото разказваме как руските войски се сражават срещу Българската армия, за да оставят Добрич, Тутракан, Балчик и Каварна под румънска власт. Забранената история започва сега.

1914 година. Европейските монархии са разкъсвани от вътрешни конфликти. Великите сили са настръхнали една срещу друга и чакат повод да се сблъскат на бойното поле. На 28 юни Франц Фендинанд, престолонаследникът на Австро-Унгария е разстрелян от сръбския студент Гаврило Принцип в Сараево. Императорският двор във Виена иска незабавно разследване на покушението, в което да се включи и Австро-Унгария. Белград отказва. На 28 юли, един месец след покушението в Сараево, Австро-Унгария обявява война на Сърбия. В отговор Русия декларира, че ще се притече на помощ на Сърбия. Германия от своя страна обявява война на Русия. Франция и Великобритания обявяват война на Германия. Европа прави последната крачка към бездната. Избухва Първата световна война.

За Великите сили е от изключителна важност да привлекат и останалите балкански държави в глобалния конфликт. Само преди година България е загубила Междусъюзническата война. Нападната в гръб от Румъния, страната ни е принудена да капитулира и да се прости с амбициите си да обедини всички българи в една държава. Македония е поделена между Сърбия и Гърция. Успехите на бойното поле, което постига нашата армия в Балканските войни обаче кара силите на Антантата да направи опит да привлече България на тяхна страна. Уинстън Чърчил прави първата стъпка.

Иван Ястребов е назначен за секретар в руското посолство с Истанбул, където работи с граф Игнатиев. През 1879 година той вече е консул в Призрен, където се сприятелява със сръбския политик Стоян Новакович. Той е основоположник на Великосръбската доктрина и македонизма. Запазени са писмата между Новакович и Ястребов, в които руският дипломат изразява мнение, че Сърбия трябва да даде по-голям отпор на българите в Македония. Няколко години по-късно Иван Ястребов става генерален консул на Русия в Солун. Там още повече развива антибългарските си настроения, като в редица съчинения прокарва тезата, че населението в Македония не е българско, а сръбско. В Русия той дори издава сборник озаглавен „Обичаи и песни на турските сърби“, които описват фолклора от Македония.

На първи октомври 1915 година България обявява война на кралство Сърбия. Първа армия атакува Източна Сърбия, а Втора армия навлиза във Вардарска Македония. При Криволак българските войски разбиват две френски дивизии. Сръбската армия панически отстъпва към Албанските планини. Тогава идва неочаквана атака в гръб. Руският боен флот подлага на бомбардировка град Варна.

Двете германски подводници спасили Варна от унищожение и обърнали в бягство руския флот са посрещнати тържествено в морската столица. Руската бомбардировка обаче преобръща кардинално общественото мнение. Това е причината и катедралният храм „Александър Невски“ в София да бъде преименуван на „Св. Св. Кирил и Методий“.

В средата на август 1916 година Румъния влиза в Първата световна война на страната на Антантата. На първи септември България обявява война на Румъния, за да си върне заграбената след Междусъюзническата война Южна Добруджа. На 4 септември е освободен Добрич, два дни по-късно Балчик и Каварна. Тогава българските войски за първи път се сблъскват с руската армия.

Битката на руската армия с българските части дълбоко възмущава Иван Вазов. Той пише стихотворението „На руските войни“

О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?

Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!

Генерал Иван Колев е командир на Първа конна дивизия, прочула се в освобождението на Добруджа.
На 13 декември 1916 година руският флот подлага на унищожителна бомбардировка Балчик. Датата не е избрана случайно. Това е денят, в който църквата почита св. Андрей Първозвани, покровителят на бойния флот на Руската империя. Балчик е сринат до основи.
Брест-Литовския мирен договор е сключен на трети март 1918 година, с което Русия е извадена от войната. Октомврийската революция на практика унищожава Руската империя. Болшевиките водени от Владимир Илич Ленин не се интересуват от териториалните загуби, а от укрепването на комунистическия режим.

Вероятно този разговор с несъмнения авторитет в историята проф. Иван Илчев ще доведе до печал голяма част от подложените на десетилетна съветска пропаганда българи. Но е необходимо да познаваме собствената си история, за да знаем кои са нашите приятели и кои са нашите врагове. И кога границите между двете категории се размиват. Истината е, че след освободителната война, Русия категорично се противопоставя на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. След това защитава сръбските интереси в Македония. Воюва срещу нас по време на Първата световна война, за да запази Добрич, Балчик, Тутракан и Силистра под румънска власт. Бомбардирали са Варна и Балчик. Дали трябва да възприемаме Русия като приятелска и братска държава? Преценете сами.