Спорът на София и Скопие все още може да се реши с документ, добавен към договора за добросъседство от 2017 г., и с още няколко уговорки за подобряване на отношенията и изпълнението му и за двустранно сътрудничество. Това казва за "Дойче веле" македонският премиер Зоран Заев ден след като България потвърди ветото си за същинското начало на преговорите между Северна Македония и Европейския съюз.

Точните думи на Заев са, че "съществува възможност да се намери решение с някакъв протокол, меморандум в рамките на Договора с България... за да потвърдим очакванията на българския народ." Така той избягва отново думата "анекс" - на която държат част от управляващите в София, но която отхвърлят някои в политическия елит в Скопие, сред тях поне един, с когото "Дневник" разговаря ЛИНК КАЛТА, - но оставя възможността документ, добавен към договора, да помогне за намирането на компромис.

София изтъкна няколко проблема в преговорната рамка, заради които не прие решение на Съвета по общи въпроси - сред тях нуждата от пътна карта за изпълнение на договора, пълен отказ от термина "македонски език" в процеса на преговорите и препотвърждаване, че няма да има претенции за "македонско малцинство" в България. Пред "Дойче веле" Заев говори за формулата "македонски език съгласно конституцията на Северна Македония" от коментарите му следва, че Скопие няма готовност да отстъпи от използването на "македонски език" във фразата от преговорната рамка. България държи да се говори за "официален език на Република Северна Македония".

По думите му краткото име (Северна Македония), също както дългото (Република Северна Македония), "се отнася за политическата идентичност на държавата без каквито и да било аспирации и териториални претенции".

"Определено нямаме никакви нито териториални, нито малцинствени претенции. Държавите имат за това международни обвързаности," продължава Заев. "Те са български граждани и защитават правата си у дома си или по света."

Какво предлага Заев

Освен документ към договора и гаранции, че Северна Македония няма териториални и малцинствени претенции, Заев допусна изработването на "пътна карта за това по-бързо да се работи по Коридор №8". Инфраструктурата бе един споменаван епизодично от българските власти, но много по-малко обсъждан от историята проблем - към Скопие се отправят критики, че не работи достатъчно за свързване с България, нито по жп линията до българската граница, нито по свързващия адриатическото и черноморското крайбрежие Коридор №8.

"Колко пъти годишно ще се състоят историческите комисии" също може да бъде уточнено. Раздразнение в България предизвика и продължилата почти година година пауза в срещите на смесената българо-македонска историческа комисия, създадена заради договора и дала ограничени (но все пак смятани за известен напредък и от двете страни) резултати.

"Междуправителствената комисия, ако трябва не веднъж годишно, нека (се събира) два пъти, защото това е и наш интерес, а и вероятно ще помогне на българските политици преди избори," твърди също така Заев. Той не уточнява как точно би помогнала комисията, също заложена в договора. "И наш интерес е България да е стабилна и да има правителство и парламент, които народът поддържа, за да може да взима решения, между които и решения за приятелство и сътрудничество с нашата страна."

В същото интервю, попитан колко е реалистично да има решение на проблема до края на годината, особено предвид, че в България идват избори, той казва, че има шанс - по думите му това би създало възможност премиерът Бойко Борисов да отиде на изборите с решен проблем. "Българският народ ще награди човек, който намери решение, а не човек, който създава проблем," казва в друг момент.

Моят приятел и брат Бойко Борисов е европеец и той го е доказал, не трябва аз да го доказвам... няколко пъти, особено за нас, като Северна Македония, и за Западните Балкани, и вярвам, че ще продължи в този дух."

"Опитват се да дефинират историята"

В интервюто, публикувано от македонската редакция на медията, той заявява, че проблемът между Северна Македония и България се случи по няколко причини, сред които вероятно са и негативните публикации в социалните мрежи, но и защото "от българската страна се опитаха да дефинират историята".

"В момента има голяма горчивина при нас, защото нашият най-голям приятел, когото наричаме брат, ни блокира. Имаме още време. Даде се пространство от европейските институции... и докато продължава германското председателство, а това е до края на декември, имаме шанс да направим всичко, за да намерим решение," продължи Заев.

"Историята е гъвкава материя и, второ, не е работа на политиците, трябва да оставим историците да работят по този въпрос, защото и досега имаха успехи, а ще имат и занапред," смята Заев. Той нарече Договора за добросъседство от 2017 г. "прекрасен" и добави, че в него има "инструменти и средства като израза "заедничка история" или "опща история", както я наричат българите." Историята "ни сплотява и споява," но "ако я направим повече македонска или повече българска, да е ябълка на раздора и да създава конфликти."

"Вярвам, че българските граждани реално не искат това, което се случва днес. Македонският народ никога не би блокирал българския народ, а ако това направят политиците, ще бъдат наказани на изборите... Твърдя, че огромното мнозинство от българския народ е против блокадата," заявява Заев, макар според проучване на "Алфа Рисърч" по поръчка на евродепутата Андрей Ковачев от този месец 83% да подкрепят идеята Скопие да трябва да направи отстъпки и да реши въпросите с България, за да може да преговаря с ЕС.