Тежестта на загубите за реколтата, предизвикани от горещи вълни и суша, се е утроила през последните 50 години в Европа, според проучване, което подчертава уязвимостта на хранителните системи към изменението на климата.
Изследванията, публикувани в списанието "Environmental Research Letters", разглеждат селскостопанската продукция в 28 европейски страни - сегашния Европейски съюз и Обединеното кралство - от 1961 до 2018 г., информира Евроактив, предаде БГНЕС.
Те сравняват данните с такива за екстремни метеорологични събития - суши, горещи вълни, наводнения и студени вълни. Докато и четирите са станали значително по-чести през 50-годишния период от време, „тежестта на въздействието на горещината и сушата върху растениевъдството се е утроила от загуби от 2,2% между 1964 и 1990 г. до 7,3% от 1991 до 2015 г.
Проучването установява, че по-специално засушаванията, които стават все по-чести, стават и все по-интензивни.
Като цяло добивите от европейски култури все още бележат ръст през периода, с почти 150% между 1964-1990 и 1991-2015, каза водещият автор Тереза Брас от Училището за наука и технологии "Nova" в Лисабон.
Но загубите, свързани с екстремното време, са различни по отношение на реколтата.
„Зърнените култури, основен продукт, който заема близо 65% от обработваната площ на ЕС и се използва главно за храна на животни, са най-силно засегнатите култури“, каза Брас.
Те показват „постоянни по-големи загуби“, свързани със суши и топлинни вълни, отколкото други култури, се казва в доклада, засилвайки се с повече от 3% за всяка суша година.
Очаква се изменението на климата да умножи екстремните метеорологични условия, включително горещи вълни и суши, а проучването предупреди за „ефекти на вълната“ от въздействието върху Европа в глобалната хранителна система и върху цените на храните.
Проучването показва, че мъчителната гореща вълна и сушата през 2018 г. в Европа са причинили спад в производството на зърно с 8% от средните стойности за предходните пет години, „което е причинило недостиг на фураж за добитъка и е предизвикало рязко увеличение на цените на суровините“.
След Парижкото споразумение от 2015 г. светът преживя петте си най-горещи записани години.
Организацията на ООН по прехрана и земеделие предупреди, че производството на храни е „изключително чувствително“ към изменението на климата.
По-рано този месец проучване, публикувано в списанието "Nature Geoscience", установи, че последните летни суши в Европа са най-тежките в региона, наблюдавани от 2110 години, и отбелязва внезапно засилване от 2015 г. насам.
През 2019 г. доклад в "Nature Climate Change" предупреждава, че промените в океанските течения рязко повишават риска от топлинни вълни в региони, отговорни за до една четвърт от световното производство на храни - Северна Америка, Западна Европа, Западна Русия и Украйна.
Фактор
Изследванията, публикувани в списанието "Environmental Research Letters", разглеждат селскостопанската продукция в 28 европейски страни - сегашния Европейски съюз и Обединеното кралство - от 1961 до 2018 г., информира Евроактив, предаде БГНЕС.
Те сравняват данните с такива за екстремни метеорологични събития - суши, горещи вълни, наводнения и студени вълни. Докато и четирите са станали значително по-чести през 50-годишния период от време, „тежестта на въздействието на горещината и сушата върху растениевъдството се е утроила от загуби от 2,2% между 1964 и 1990 г. до 7,3% от 1991 до 2015 г.
Проучването установява, че по-специално засушаванията, които стават все по-чести, стават и все по-интензивни.
Като цяло добивите от европейски култури все още бележат ръст през периода, с почти 150% между 1964-1990 и 1991-2015, каза водещият автор Тереза Брас от Училището за наука и технологии "Nova" в Лисабон.
Но загубите, свързани с екстремното време, са различни по отношение на реколтата.
„Зърнените култури, основен продукт, който заема близо 65% от обработваната площ на ЕС и се използва главно за храна на животни, са най-силно засегнатите култури“, каза Брас.
Те показват „постоянни по-големи загуби“, свързани със суши и топлинни вълни, отколкото други култури, се казва в доклада, засилвайки се с повече от 3% за всяка суша година.
Очаква се изменението на климата да умножи екстремните метеорологични условия, включително горещи вълни и суши, а проучването предупреди за „ефекти на вълната“ от въздействието върху Европа в глобалната хранителна система и върху цените на храните.
Проучването показва, че мъчителната гореща вълна и сушата през 2018 г. в Европа са причинили спад в производството на зърно с 8% от средните стойности за предходните пет години, „което е причинило недостиг на фураж за добитъка и е предизвикало рязко увеличение на цените на суровините“.
След Парижкото споразумение от 2015 г. светът преживя петте си най-горещи записани години.
Организацията на ООН по прехрана и земеделие предупреди, че производството на храни е „изключително чувствително“ към изменението на климата.
По-рано този месец проучване, публикувано в списанието "Nature Geoscience", установи, че последните летни суши в Европа са най-тежките в региона, наблюдавани от 2110 години, и отбелязва внезапно засилване от 2015 г. насам.
През 2019 г. доклад в "Nature Climate Change" предупреждава, че промените в океанските течения рязко повишават риска от топлинни вълни в региони, отговорни за до една четвърт от световното производство на храни - Северна Америка, Западна Европа, Западна Русия и Украйна.
Още от Свят
WSJ: Европа отстъпи крачка назад от крайните зелени цел, сблъсквайки се с новия политико-икономически ред
Континентът напредваше в областта на възобновяемите енергийни източници: вятърната и слънчевата енергия сега представляват 34% от производството на електроенергия, в сравнение с 20% през 2021 г. ЕС все още твърди, че може да достигне нулеви нетни емисии до 2050 г., пише The Wall Street Journal.
Полша не иска ядрени бойни глави на своя територия, иска повече американски военни
Заместник-министърът на отбраната Павел Залевски посочи като отправна точка обещанието на Тръмп за постоянно разполагане на още 5000 американски военнослужещи в Полша
След наводненията: Земетресение от пета степен разтърси Тибет
Китай задейства Четвърта степен на плана си за реакция при наводнения в Тибет, поради риск от преливане на бариерно езеро