Закриха Комисията по досиетата - все едно, че събарят къща с решение на сметосъбирането

Юлиана Методева

Вчера бюджетната комисия направи първата крачка към закриване на Комисията по досиета. Въпреки призивите на десетки учени, журналисти, юристи, общественици и граждански организации бюджетната комисия одобри на второ четене текстовете в Закона за държавния бюджет за 2026 г. Тези текстове възлагат на вицепремиера Иво Христов до 15 септември да подготви законодателни промени за закриване на Комисията по досиетата и прехвърляне на нейните функции към Държавна агенция „Архиви“. 

Да закриеш независим орган със Закон за бюджета, а не с отделен закон, е все едно

да събориш къща с решение за сметосъбиране

Или да закриеш съда, заради неплатени сметки за ток.

Аргументите за икономии звучат убедително само на деструктивния, хлевоуст Цончо Ганев. Гласовете на опозицията бяха заглушени, което е симптом за всяко превъзбудено мнозинство, въобразило си, че ще има власт завинаги.

Финансовият министър Гълъб Донев изтъкна как с този акт ще се постигнат икономии от 6 млн евро. Това звучи добре, докато не се сетиш, че говорим за паметта на 45 години репресии и купуване на съвести от тайната полиция на БКП. Прогресивна България реши да преформулира чувствителни теми за прехода ни от комунизъм към демокрация. Вместо въпроса „има ли обществото право да знае кой е бил свързан с репресивния апарат на комунистическия режим“, партийните маши на Р.Радев отклониха разговора към

колко струва една комисия

и може ли нейната работа да се извършва по-евтино.

Почти месец писатели, университетски преподаватели, художници, архитекти, свещеници, писаха писма, правиха пресконференции, журналисти публикуваха категорична съпротива срещу ликвидаторските действия на депутатите от ПБ. Вчера те бяха демонстративно пренебрегнати. Имената на протестиращите са символен капитал. Защо го казвам ли? Защото всяка демократична власт обичайно се стреми да привлече или поне да не ги пренебрегва! Когато управляващите хвърлят в коша за боклук  тези имена, те казват: „нашата политическа преценка стои над експертния консенсус“.

Съмнявам се, че хората на Румен Радев са чели изключителната книга "Българският Великден, или страстите български" на несравнимия хуманист Тончо Жечев. С езоповски език, неизбежен за времето на черната пропаганда, той разказва за лотофагите, хората, които ядат лотос. От поглъщането на това растение, те изпадат в забрава, кои са, кога ще се върнат у дома. Който не помни, той е щастлив...Загубата на идентичност ги прави лесни за манипулация. Колко ли трябва да си скъсал с културния бекграунд на тази страна,

за да забравяш книгите и поуките от тоталитаризма!

Партия Прогресивна България се заяви като носител на промяна и нов политически морал. Не е морално да прекратиш действията на създадена с абсолютен консенсус Комисия за оповестяване на принадлежност към Държавна сигурност, освен ако не мислиш обществото като сбор от преяли лотофаги. Да оставим настрана какво ще пише в учебниците по история за времето, когато Румен Радев е управлявал в комфортно единоначалие България. Най-вероятно, този епизод няма да бъде описван като  възход на демокрацията.