Ирина Шуликова-Костадинова

В книгата си “Революционното богатство” Алвин и Хайди Тофлър разглеждат обстойно дълбинния фактор време. Предлагат провокативната, но добре подкрепена с факти теза за различните скорости, с които всички политически, културни, социални, психологически, административни и икономически двигатели, дори и в престъпните микросистеми, се движат. Например, технологичният напредък рязко изпреварва регулативните механизми на държавите. Също така, социалните ролеви модели задълбочават пропастите между разбиранията за традиции в различните поколения. В обръщение са вече и криптовалути, които не се асимилират еднакво бързо и качествено от икономическите системи на различните държави и международни организации, докато мафията ги владее отлично.

Списъкът с примери за различия в скоростите между взаимно свързани и зависими едно от друго звена в политическата, социалната, икономическата и културната среда е дълъг. А този с последиците върху всекидневния живот на отделния човек също не е по-кратък. Един от въпросите, които авторите задават е кои са системите, които най-бързо откликват на промените и се движат с висока скорост на развитие и кои по-мудно. Естествено следва и предложен от тях отговор. Държавните бюрокрации, регулаторните агенции и националните институции са сред най-тромавите основни двигатели на съвременното общество. Те буквално бавят промените в света. Например, националната сигурност е един от държавните пациенти, които държат на системи в бавната бюрократична линейка.

Ако в едната лента се движат сигурността заедно с целият муден държавно-чиновнически апарат, то от другата без съмнение ще видим следите от мръсна газ на тези, които са с незаконно висока скорост и не спазват никакви бюрократично-административни  ограничения. Състезават се в скъпоструваща и животозастрашаваща гонка с националната сигурност всякакви мафиоти, терористи, наркотрафиканти, разпространители на оръжия, търговци на човешка плът и прочие. Или казано по друг начин, всички тези, които застрашават националната сигурност.

Според бившия заместник-директор на американската Агенция за международно развитие Хариет Бабит “ние

глобализираме пороците си по-бързо, отколкото добродетелите си

Подземната икономика в много страни вече засенчва официалната и средствата, с които си служат терористи и контратерористи в повечето са далеч неравностойни, в полза на мафията. Подземните престъпни структури разполагат с капитал и не признават международните граници, докато  бюрократичните спирачки спират скоростта на националната сигурност и тя често се задъхва пред финансовите и административни проблеми, с които постоянно я засипват. 

Структурите за сигурност в много от измеренията на тяхната дейност са често под радара на общественото мнение. Хората се интересуват живо от въпросите, които са предмет на експертизата на държавните служби - престъпността, икономическата сигурност, корупцията, вътрешния ред, киберсигурността и т.н. Освен това, сигурността е измерима и се презентира чрез общественодостъпни доклади за нивото на качеството ѝ и чрез медийното отразяване на дейността на службите. С други думи, системата за национална сигурност има имидж, който поражда доверие или недоверие в обществото, което е основен индикатор за правилното функциониране на държавния апарат в демократични условия. Отделна тема е, че в България администрациите под шапка на Министерство на вътрешните работи и не водят възможно най-интензивната политика по отношение на връзките с обществеността.

Определено медиите са важен фактор в това отношение, тъй като много от политиките и действията, посветени на темата за сигурността минават през уж безкомпромисната им лупа. Всеки ден актуални и публицистични телевизионни предавания поставят в дневния си ред въпросите, свързани със сигурността. Некомпетентни коментари на експерти могат да бъдат повод за оставки, което води до нестабилност в държавата.

Политиката и неофициалният, но съществуващ у нас

лобизъм имат пряко отношение към бързината, с която секторът се развива

При гласуването на законодателни промени, управлението на обществените поръчки и изборът на висши ръководни кадри е жизненонеобходимо да се вземат решения, които да са в интерес на нацията. За съжаление, по-често сблъсъците, които се пораждат между свръхинституциите в държавата или между представителите на отделните политически групи, напомнят повече на разпределяне на власт и обслужване на лобистки финансови интереси. Това е следващата добре смазана спирачка, която забавя развитието на сектора. 

Всеки един от изброените фактори възпира в голяма степен укрепването на националната сигурност. Време и ресурси се пилеят от сутрин до здрач в междупартийни войни, което видимо злепоставя България като външна граница на Европейския съюз.

Темата за скоростите е редовно на дневен ред в Евросъюза. Големите икономики в Еврозоната (Париж, Берлин, Рим и Мадрид) заявяват открито, че едни държави се развиват по-бързо и че по-бавните ги дърпат назад. Излиза, че дълбинният фактор време често е подценяван от държавните органи, а подсещанията от Европейския съюз са, че темпото е от съществено значение в това отношение и ни се дава ясен сигнал, че са необходими срочни мерки за справяне както  с галопиращата корупция, така и с отслабените звена в жизнените държавни структури.